Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на десети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията Р. Л. по административно дело № 788 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) М. Б. (ТДМ – Бургас) при Агенция „Митници“ (АМ), подадена чрез главен юрисконсулт К. Т., срещу Решение № 1378 от 23.11.2022 г., постановено по адм. д. № 1345 по описа на Административен съд – Бургас (АС – Бургас) за 2022 г. С него, по жалба на О. М., е отменено Решение с рег. № 32-175403 от 31.05.2022 г., издадено от директора на ТДМ - Бургас при АМ.

В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт като постановен в нарушение на материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – необсъждане на представени по делото писмени доказателства. Съдът не взел предвид и факта, че при изписване на VIN номера на автомобила в която и да е търсачка в интернет излизат многобройни резултати като на всеки един от тях обявената продажна цена на процесния автомобил е в размер на 12900 щатски долара. Оспорва и възприетото от съда, че настоящата ответница по касация е представила на митническите органи документи, които доказват цената на автомобила. Като се излагат подробни аргументи по същество на спора, изтъкнати и в първоинстанционното производство, се поддържа становище, че първоинстанционният съд неправилно приел, че митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на основателни съмнения за пристъпване към прилагане на вторичните методи по чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Според тезата на касационния жалбоподател вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74, пар. 2 и чл. 74, пар. 3 МКС са приложими единствено в случаите, когато същата не може да бъде определена по реда на чл. 70 МКС, а в настоящия случай тя правилно е определена на основание чл. 70 МКС. По подробно изложените в касационната жалба доводи се иска отмяната на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу оспореното митническо решение. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание е постъпила молба, с която касационната жалба се поддържа и се иска нейното уважаване.

Ответникът О. М. оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор на касационната жалба. По същество моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Преди съдебното заседание е постъпила молба от Мирзоян, подадена чрез упълномощен адвокат, в която се излагат съображения по съществото на спора и се претендира присъждането на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съобразно приложените към нея доказателства.

В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касационната жалба не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава писмено заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност пред АС – Бургас е било Решение с рег. № 32-175403 от 31.05.2022 г., издадено от директора на ТДМ Бургас при АМ. С него, на основание чл. 70, 1 и чл. 71, 1 буква д) подбуква i i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 19BG001008010788R6 е определена митническа стойност в размер на 23484,24 лв.; 2. на основание чл. 85, 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. при прилагане на ставка 10 % за вносно мито, съответстваща на декларирания тарифен код по [рег. номер] 90 /код по ТАРИК 8703 23 90 00/, спрямо митническа стойност 23484,24 лв. е определено вносно митническо задължение в размер на 2348,42 лв.; 3. на основание чл. 54, ал. 1 ЗДДС, във връзка с чл. 77, 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и с чл. 77, 2 от същия регламент е прието, че данъчното събитие при внос на стоки възниква и ДДС става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита, а именно 26.09.2019 г.; на основание чл. 55, ал. 1 ЗДДС е определена данъчната основа в размер на 25932,66 лв. и предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон е определено задължението за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗДДС на автомобилите, в общ размер на 5186,53 лв.; 4. на основание чл. 105. 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 56 ЗДДС, във връзка с чл. 105, 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 4358,57 лв.

Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд е направил извод за основателност на предявеното от Мирзоян оспорване. Изложил мотиви с които обосновал становището си, че спорното решение е издадено от компетентен орган и в предвидената за това писмена форма. Приел също така, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Издаването на решението след срока по чл. 19б, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) намерил, че е без значение, доколкото този срок е инструктивен. Като приложим съдът посочил, че е давностният срок по чл. 103, пар. 1 МКС, който е спазен. Приел обаче, че решението е издадено в нарушение на материалния закон, което му дало основание да го отмени.

Съдът съобразил, че процесният автомобил, предмет на митническо остойностяване, е поставен под режим "допускане до свободно обращение" на 26.09.2019 г. Взел предвид разпоредбите на чл. 70, 1 и 2 и чл. 74 МК, както и предписанието по чл. 48 и чл. 140 от Регламента за изпълнение 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Като приел, че в тежест на административния орган е да докаже приложимостта на избрания метод по спорното решение, съдът направил извод, че в случая съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесната стока не са доказани. Позовал се на съдебна практика, съгласно която критериите за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойността не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност.

Съдът съобразил, че за да обоснове извода, че действителната договорна стойност на процесния автомобил е 12900,00 щатски долара, митническият орган се позовал на разпечатка от интернет сайт. При това приел, че тези изводи са необосновани, тъй като не намират опора в данните от административната преписка. Макар да приел, че данните от този сайт могат да доведат до съмнения относно действителната покупна цена на автомобила, направил извод, че те не са достатъчни, за да послужат за нейното определяне. Освен това взел предвид, че в информацията от сайта [интернет адрес] не е отразено, че именно Мирзоян е закупила автомобила за сумата от 12900,00 щатски долара.

Съдът отчел и това, че административният орган не е оспорил автентичността на представените документи, които доказват придобиването на автомобила, но приел, че е възникнало основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност като определил последната въз основа на информацията, която се съдържа в интернет сайт. Съобразил и това, че Мирзоян е представила своевременно на митническите органи документи, които доказват цената на стоката, но в решението не е посочена причината за незачитане на данните за платената сума по приложената фактура. Съдът се мотивирал, че доказване наличието на основателни съмнения е в тежест на митническите органи и е предпоставка за неприемане на декларираната митническа стойност. Установеното по делото съдът приел, че сочи на необоснованост на съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност, съответно на липса на основания за увеличаване на стойността на автомобила. Посочил, че в случая предвид преценката на органа и доколкото не може еднопосочно и безпротиворечиво да се установи каква е действителната договорна стойност на стоката с оглед данните от интернет сайта, е било налице основание за пристъпване към прилагане на методите по чл. 74, пар. 2, респективно пар. 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Вместо това, стойността била определена единствено въз основа на данните от сайта. Така определена тя е произволна и фиктивна, а митническите органи не са положили необходимата грижа да установят справедливата стойност на стоката.

При тези съображения първоинстанционният съд се мотивирал, че като не е приел декларираната стойност на процесната стока, съответстваща на представената фактура и е определил нова такава единствено съобразно публикуваната информация за проведен аукцион за процесния автомобил в интернет сайт, директорът на ТДМ - Бургас е издал незаконосъобразен административен акт при липсата на предпоставките, установени в чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, за да бъде определена митническата стойност на внесената стока на основание чл. 70, 1 във вр. с чл. 71, 1, б. "д", подб. i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Доколкото съдът приел, че митническата стойност на стоката е незаконосъобразно определена, направил извод, че незаконосъобразно са определени и сочените като възникнали задължения за мита и ДДС. По тези причини отменил спорния акт.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

На спорния по делото въпрос първоинстанционният съд е дал обоснован отговор, който се споделя от настоящия съдебен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК с настоящото решение се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Направените изводи са обосновани на приобщените по делото писмени доказателства, като в резултат на правилното им обсъждане, съдът е достигнал до правен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение, който е съответен на материалния закон. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на обжалвания съдебен акт.

Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Предмет на съдебния спор е била законосъобразността на решението за определяне на нова митническата стойност на процесния автомобил, респективно на допълнително начислените мито и ДДС.

В съответствие с материалния закон съдът е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съгласно чл. 74, 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 съдът е посочил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, 1 МКС.

Съгласно чл. 70, 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Както се посочи, когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от посочения регламент, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, 2, букви от "а" до „г“, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МК, разпоредбата на чл. 140, 1 от него дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена.

В настоящия случай административният орган е определил различна от декларираната митническа стойност на стоката като се е позовал на разпечатка от сайта [интернет адрес], където наред с това, както правилно е съобразил първоинстанционният съд в решаващите си мотиви, не е отразено, че именно Мирзоян е закупила процесния автомобил. Не са налице доказателства данните от този сайт да са част от официален публичен регистър; да подлежат на съответен режим на съхранение или да имат характер на официален документ, тоест на такъв, издаден от орган на власт или друг орган, оправомощен да съхранява, обработва и предоставя тези данни. Ето защо, напълно необосновано митническите органи са заменили посочената договорна цена, на която се е позовала Мирзоян, със стойността, отразена в приобщената разпечатка от посочения сайт. Подобен подход, основан единствено на съпоставка с данни от интернет сайт, не обосновава определената от административния органи нова митническа стойност на стоката. Така определена тя е произволна, както правилно е прие това и първоинстанционният съд. Изискването на чл. 70 МК е ясно - не може да има никакво съмнение, че за договорна стойност може да се приеме единствено тази стойност, която действително е платена или е подлежала на плащане като цена на стоките при продажбата. Доколкото митническите органи са обосновали наличието на съмнения за цената на стоката, са били длъжни да проявят усилия за установяване действителната, респ. справедливата стойност на стоката, а не произволно да определят такава на базата на предположения въз основа на разпечатката от цитирания сайт. Данните от нея не са достатъчни да обосноват "основателни съмнения" в договорната стойност на автомобила, като наред с това при наличието на неоспорен досежно автентичността документ относно продажната стойност, не би могло да се направи извод, че именно това е общата платена или подлежаща на плащане цена, респективно на такъв за неприемане на същата и определяне на нова по-висока стойност въз основа на тези данни. По делото не са налице данни и не е представена официална информация от митническите власти на САЩ, вкл. електронна информация за износ на процесния автомобил.

Действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките по общо правило е основата за изчисляване на митническата стойност. Член 29, 1, буква г) МК позволява да се изключи договорната стойност на внасяните стоки, когато са изпълнени две кумулативни условия, а именно: от една страна, купувачът и продавачът да са свързани по смисъла на посочения кодекс и от друга страна - договорната стойност да не е приемлива за целите на определяне на митническата стойност. Казусът не попада в тази хипотеза. Ето защо, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че административният орган не е надлежно мотивирал неприложимост на чл. 74, 2, букви от „а“ до „г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013. С. Член 74, 1 от Регламента, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В този смисъл правилни са и изводите му, че това нарушение е станало причина за издаване на спорното решение в нарушение на материалния закон и неговата цел.

Следователно, като е достигнал до извода за материална незаконосъобразност на оспореното митническо решение, АС - Бургас е постановил правилен съдебен акт, който поради липсата на релевираните касационни пороци следва да бъде оставен в сила.

Предвид изхода на спора, направеното искане и представените доказателства, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника по касация разноски за касационното производство в доказания размер от 500,00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1378 от 23.11.2022 г., постановено по адм. д. № 1345 по описа на Административен съд – Бургас за 2022 г.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на О. М. сума в размер на 500,00 (петстотин) лв. за сторените разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА