Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на седми юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Р. В. Членове: В. Н. Н. А. при секретар М. С. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията Н. А. по административно дело № 770 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Н. Б. от гр.Мездра против Решение № 411 от 30.11.2022 г., постановено по адм. дело № 599 по описа за 2022 г. на Административен съд Враца, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й против Решение № 1012-06-183-2/01.09.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Враца.

Посочените от касатора пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Молбата към съда е да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови друго, по съществото на спора, с което да се отмени оспорения административен акт и делото да се върне като преписка за ново решаване от административния орган.В. с. з. се представлява от адв. Т., която поддържа жалбата по изложените по горе съображения.

Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Враца, при редовно призоваване, не изпраща представител, но в писмен отговор, чрез юрисконсулт Цветкова, оспорва касационната жалба изцяло и излага подробни съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд Враца е отхвърлил жалбата на Н. Б. против Решение № 1012-06-183-2/01.09.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Враца и потвърденото с него Разпореждане № 2113-06-1780-3 от 21.01.2022 г. на Р. П. осигуряване при тП на НОИ Враца, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Решението е постановено при правилно прилагане на материалноправните норми на КСО и НПОС и процесуалноправните на АПК. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил следното:

Към датата на подаденото заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст 23.12.2021г. касаторката има навършена възраст 66г. 08м. и осигурителен стаж от втора категория -00г. 03м. 16 дни и трета категория -11г. 02м. 06дни. Общ осигурителен стаж 11г. 05м. 22 дни, от които майчинство 02г.02м. и 00 дни; безработица 01г. 10м. 21 дни и действителен осигурителен стаж 07г. 05м. 01 ден. Посочено е, че на жалбоподателката е отказана лична пенсия за ОСВ по чл.68, ал.3 от КСО, тъй като не отговаря на изискването да има 15 години действителен стаж, а има действителен осигурителен - 07г. 05 м. 01 ден. Също така за дете родено на 03.08.1978г е зачетен 01г. трудов стаж и за дете родено на [дата] е зачетен 01г. и 02м. трудов стаж, за което е представен акт за раждане на дете Е. Ц. родено на [дата], а не родено през [година] Този трудов стаж е зачетен съгласно чл.9, ал.4 и 5 на ПМС №61/1967г. на неработещите жени-майки и осиновителки. За дете родено на 14.03.1991г периода от 14.03.1991г. до 14.03.1994г. е зачетен за трудов стаж, тъй като за това време жалбоподателката е била в ТПО, както и е получавала обезщетение за безработица от Бюро по труда гр.Мездра. Обезщетение за безработица е получавала и за други периоди, като същите изрично са посочени. Осигурителният стаж за периода от 15.09.1990г. -15.10.1990г. не е зачетен по трудова книжка, тъй като не е надлежно заверен, съгласно чл.6,ал.1 от НТКТС/87г., като дори и да се представи УП-3 за посочения осигурител стаж същото няма да даде право на пенсия за ОСВ по чл.68, ал.3 от КСО.Въз основа на тези факти първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно Директорът на ТП на НОИ Враца е потвърдил разпореждане №2113-06-1780-3/21.01.2022г на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Враца, с което е отказано отпускането на пенсия за ОСВ на касаторката.

Посочените в касационната жалба доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се преценяват от съда като неоснователни.

Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд, в рамките на правомощията му.

Решението на Административен съд Враца е постановено в съответствие с писмените доказателства по делото и относимата към казуса материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях.Оспорените административни актове съдържат всички фактически и правни основания за издаването им.

Събраните доказателства по делото категорично сочат, че към датата на подаденото заявление за отпускане на пенсия- 23.12.2021г., касаторката е имала навършена възраст 66 години, 8 месеца и е отговаряла на изискването на чл.68, ал.3 КСО за навършена възраст, но за придобиване право и отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст следва да бъде доказано и наличието на втората кумулативна предпоставка наличие на осигурителен стаж в размер на 15 години, за което липсват доказателства.Действителният стаж на касатора се установява на 11 години ,5 месеца и 20 дни, от които майчинство 02г.02м. и 00 дни; безработица 01г. 10м. 21 дни и действителен осигурителен стаж 07г. 05м. 01 ден.Неоснователни са оплакванията на касаторката, че първоинстанционният съд не е зачел правилно стажа й по време на бременността и раждането и отглеждането на децата й.В рамките на производството освен копие на трудовите книжки на касаторката, същата е представила три броя актове за раждане на живородените си деца.

Съгласно чл.40, ал.1 от НПОС, осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. В тази връзка правилно спрямо първите две деца на касаторката-първото родено през [година],а второто през [година] е зачетен осигурителен стаж съгласно чл.9 ал.4 и ал.5 от ПМС№61/1967г - за пръво дете 12 месеца, и за второ дете 14 месеца или общо 2 години и 2 месеца осигурителен стаж.Посоченият нормативен акт не дава възможност този осигурителен стаж да се удвоява, както настоява касаторката, поради което и доводът й в тази насока е неоснователен.От страна на първоинстанционния съд е зачетен стажа от 2г и 2 месеца съгласно 9 ал.1 от ПЗР на КСО като действителен осигурителен стаж, но дори зачитането му като такъв би довело до преизчисляване на общия стаж на касаторката на 13г 1 месец и 3 дни, което отново не покрива изискванията на чл.68 ал.3 от КСО.Последното дете на касаторката е родено през 1991г и за него съгласно чл.3ж ал.2 от Указа за насърчаване на раждаемостта периодът на зачитане на осигурителен стаж е 3 години.В същия обаче период 14.03.1991г до 14.03.1994г видно от отбелязването в трудовата й книжка касаторката е полагала труд по трудово правоотношение и стажът й е зачетен в пълнота от органите по осигуряването като такъв.Правилно от страна на АС Враца са отразени правно и периодите на безработица и получаването на обезщетение за това от касаторката, както и периода от 1 месец осигурително правоотношение в ЕСПУ Х. Б. - Мездра и в О. М. в размер на 1 месец и 22 дни, който съдът е зачел, но отново с оглед на общия размер на осигурителния стаж касаторката не отговаря на критерия в чл.68 ал.3 от КСО за 15 години осигурителен стаж.

С оглед гореизложеното, оспореното решение на Административен съд Враца е правилно и законосъобразно, не страда от пороци, които да представляват касационни основания за отмяната му по чл.209, т.3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в размер от 100 лева.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 411 от 30.11.2022 г., постановено по адм. дело № 599 по описа за 2022 г. на Административен съд Враца.

ОСЪЖДА Н. Б.,[ЕГН] от гр.Мездра да заплати на ТП на НОИ - Враца разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 100 (сто) лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РОСЕН ВАСИЛЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА

/п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ