О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5099

София, 07.11.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 21 октомври две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело № 2883 /2024 година

В откритото съдебно заседание на 21.10.2025 г. ответникът по касация /ищец в производството/ Б. Г. А., чрез пълномощника си адв. В. К., направи искане за сезиране на Конституционния съд на Р. Б. основание чл. 150, ал.2 от Конституцията на Република България /КРБ/ за обявяване за противоконституционна на нормата на чл. 86 от Закона за собствеността /ЗС/ в редакцията й, обнародвана ДВ бр. 33/1996 г., в частта й, касаеща частната общинска собственост, като противоречаща на чл. 17, ал.2 и ал.4 КРБ поради създаване на дискриминационен и нееднакво третиращ режим и привилегия за един вид собственост в сравнение с друга собственост.

Искането е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Р. Б. всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и Конституцията. С определение № 2/13.03.2024 г. по к. д. № 8/2024 г. на Конституционния съд са дадени разяснения, че за да е допустимо искане на съда по чл. 150, ал. 2 от Конституцията, то следва поставеният въпрос да е от значение за решаване на конкретното дело, и да определи приложимото право, да има за предмет установяване на противоконституционност на действаща законова уредба, приложима по делото. Искането следва да се основава на убедеността на съда, че оспорената норма е противоконституционна, мотивирано чрез приведени доводи за това, а не на съмнение за противоконституционност.

По настоящото дело не са налице изброените предпоставки, според практиката на Конституционния съд. Приложима по делото, независимо от нормата на чл. 86 ЗС, е императивната норма на чл.7, ал.1 ЗОС в първоначалната и редакция, обнародвана ДВ бр. 44/1996 г., в сила от 01.06.1996 г. която не е позволявала придобиване по давност и на двата вида общинска собственост – публична и частна. Тази норма е изменена със ЗИДЗОС, обнародван в ДВ бр.96/05.11.1999 г. в сила от 09.11.1999 г., като е конкретизирано, че забраната за придобиване по давност се отнася само за публичната общинска собственост. Съгласно чл. 151, ал.2, изр.3 от Конституцията на Р. Б. и разясненията в мотивите към Решение № 3 от 28.04.2020 г. на КС по к. д. № 5/2019 г., актът на КС за обявяването за противоконституционен на нормативен акт има действие за напред /три дни след обнародването му в ДВ/ Следователно сезирането на Конституционния съд на основание чл. 150, ал.2 КРБ няма да повлияе на изхода от спора.

Настоящият състав не е и убеден, че е налице дискриминационно нееднакво третиране на частната общинска собственост за периода на действие на първоначалната редакция на чл.7, ал.1 ЗОС едновременно с действащата редакция на чл. 86 ЗС /ДВ бр. 33/1996 г./. Двата текста влизат в сила на 01.06.1996 г. Съгласно чл. 17, ал.4 КРБ, режимът на държавна и общинска собственост се определя със закон. В Решение № 3 от 24.02.2022 г. на КС по к. д. № 16/2021 г. е определен като легитимна законодателна цел стремежът на законодателя да запази имоти - собственост на държавата и общините - в техния патримониум, за чието постигане в отделни случаи може да наложи ограничения на правото на собственост на другите правни субекти. Възможността правото на собственост да бъде ограничавано в името на друга конституционна ценност е разгледано в контекста на пределите на намеса в защитата му, изводимо от принципа на правовата държава. Като нарушение на конституционния принцип на пропорционалност и съществено надхвърлящ необходимото за постигане на легитимната цел, е приета в Решение № 3 от 24.02.2022 г. на КС по к. д. № 16/2021 г., /публ. ДВ бр. 18 от 04.03.2022 г., в сила от 08.03.2022г./ продължителността на мораториума за толкова продължителен период от време, а не самото спиране течението на придобивната давност за имоти частна общинска собственост. Първоначалната редакция на чл.7, ал.1 ЗОС е действала кратък период от време – от 01.06.1996 г. до 09.11.1999 г. Съдебната практика прилага нормата на чл. 86 ЗС по отношение на общинската собственост във връзка с правилото на чл.7, ал.1 ЗОС в редакцията, приложима към съответния момент.

По изложените съображения, съдът намира, че следва да се остави без уважение искането по чл. 150, ал.2 КРБ за сезиране на Конституционния съд за обявяване за противоречаща на чл. 17, ал.2 и ал.4 КРБ на нормата на чл. 86 ЗС в редакцията й, обнародвана ДВ бр. 33/1996 г., в частта й, касаеща частната общинска собственост, поради създаване на дискриминационен и нееднакво третиращ режим и привилегия за един вид собственост в сравнение с друга собственост.

Водим от изложеното, състав на Върховен касационен съд, първо гр. о.ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца /ответник по касация/ Б. Г. А., чрез пълномощника си адв. В. К. за сезиране на Конституционния съд, на основание чл. 150, ал.2 КРБ, за обявяване за противоречаща на чл. 17, ал.2 и ал.4 КРБ разпоредбата на чл. 86 ЗС в редакцията й, обнародвана ДВ бр. 33/1996 г., в частта й, касаеща частната общинска собственост, поради създаване на дискриминационен и нееднакво третиращ режим и привилегия за един вид собственост в сравнение с друга собственост.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: