Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ХАЙГУХИ Б. Д. при секретар А. К. и с участието на прокурора Р. Б. изслуша докладваното от председателя Н. Г. по административно дело № 825 / 2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

С решение № 1226 от 31.10.2022 г., постановено по административно дело № 1188/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас е: 1) отменена заповед № РД-25-894 от 21.06.2022 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Бургас, с която на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Бургас“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Бургас, бул. „С. С. № 73, представлявано от изпълнителния директор Б. М., за три нарушения по чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, чл. 380 от НРД за медицинските дейности 2020-2022 г., и за едно нарушение по чл. 55, ал. 2, т. 3 и т. 7 от ЗЗО, чл. 37, ал. 4 от ЗЗО, чл. 277, ал. 4 от НРД за медицинските дейности 2020-2022 г. са наложени четири отделни санкции „финансова неустойка“, всяка от по 200 лв.; 2) осъдена РЗОК - Бургас да заплати на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Бургас“ АД разноски в размер на 150 лв.

Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Районна здравноосигурителна каса – Бургас. Касаторът обосновава теза, че решението е неправилно, тъй като е постановено при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навежда доводи за законосъобразност на отменената с него заповед. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се остави в сила заповедта за налагане на санкции. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, както и направените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът по касация „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Бургас“ АД, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания с нея съдебен акт, като предлага същият да бъде оставен в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд подробно и правилно е установил фактическата обстановка по спора, от която е съществено да се отбележи следното:

С процесната заповед от 21.06.2022 г., чиято законосъобразност е била предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство, на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Бургас“ АД в частта й по т. 1, т. 2 и т. 3 са наложени три санкции „финансова неустойка“ за идентични нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, чл. 380 от НРД за медицинските дейности 2020-2022 г. при работа с първичен медицински документ „История на заболяването“, състоящи се в непопълване на придружаващите заболявания и кодовете им по МКБ за трима конкретно посочени здравноосигурени пациенти. В частта по т. 4 от заповедта на дружеството е наложена една санкция „финансова неустойка“ за нарушение по чл. 55, ал. 2, т. 3 и т. 7 от ЗЗО, чл. 37, ал. 4 от ЗЗО, чл. 277, ал. 4 от НРД за медицинските дейности 2020-2022 г., състоящо се в това, че пациентката е заплатила потребителска такса за пролежаването си в лечебното заведение за периода на хоспитализация, въпреки че е със злокачествено заболяване, поради което е освободена от заплащане на потребителска такса.

За да уважи сезиралата го жалба срещу санкциониращата заповед първоинстанционният съд е извел решаващ извод, че тя е материално незаконосъобразна, понеже „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Бургас“ АД не е извършила вменените й нарушения, поради което не е следвало да бъде санкционирана за извършването й. В тази връзка съдът е акцентирал върху това, че „История на заболяването“ не е била първичен медицински документ към датите на хоспитализация на посочените в точки 1-3 на административния акт пациенти, а за заплатилата потребителска такса пациентка по т. 4 от заповедта по време на лечението й в болницата не е имало медицинска документация, потвърждаваща твърдението й за претърпяна оперативна интервенция поради онкологично заболяване.

Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.

Решението е и правилно, като не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на касационните основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. То е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени убедителни аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. В хода на съдебното производство съдът е проверил констатациите, обусловили издаването на процесната заповед, като предвид събраните писмени доказателства и приложимия към казуса материален закон в мотивите на решението правилно е прието, че изводите на органа за извършени нарушения в тези случаи са опровергани, което изключва налагането на санкции за извършването им. Непопълването на всички придружаващи заболявания и кодовете им по МКБ в титулната страница на „История на заболяването“, блок „Диагноза“ не обуславя извод за извършено нарушение от лечебното заведение, защото по време на лечението в болницата на посочените в точки 1-3 от заповедта пациенти „История на заболяването“ не е била първичен медицински документ. За пълнота следва да се отбележи и това, че в титулната страница на ИЗ, блок „Диагноза“ няма обективна техническа възможност да бъдат описани всички придружаващи заболявания на пациентите с много такива, предвид утвърдения образец на бланка от Министерството на здравеопазването – бл. МЗ 100. Относно санкцията, наложена по т. 4 от заповедта, следва да се отбележи, че наличието на заболяване, включено в списъка на чл. 37, ал. 4 от ЗЗО, даващо основание за освобождаване от заплащане на потребителска такса, се установява с медицински документи, каквито пациентката не е представила. Поради това и в този случай съдът правилно е приел, че не е доказано извършване на нарушение от лечебното заведение.

Предвид гореизложеното касационната инстанция намира извода на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт за правилен, а доколкото изложените съображения в подкрепа на този извод се споделят от настоящия съдебен състав, последният на основание чл. 221, ал. 2, изреч. второ от АПК препраща към мотивите на проверяваното решение.

С оглед на това следва да се приеме, че като е отменил оспорената пред него заповед, Административен съд – Бургас вярно е преценил фактите по спора и точно е приложил материалния закон (противно на твърдяното в касационната жалба), поради което постановеното от съда решение трябва да бъде оставено в сила.

При установената неоснователност на главните искания в касационната жалба няма как да бъде уважена и акцесорната им касаторова претенция за присъждане на направените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, а ответникът по касация, за когото изходът от спора е позитивен, не е претендирал присъждане на разноски.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1226 от 31.10.2022 г., постановено по административно дело № 1188/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. Б. п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА