Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на десети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Р. Членове: А. А. . при секретар М. Т. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията А. А. по административно дело № 852 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „А1 България“ ЕАД, чрез юрк. З. като процесуален представител, против решение № 6679 от 10.11.2022 г., постановено по адм. дело № 5892/2022 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени като незаконосъобразна оспорената заповед. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), чрез пълномощника си юрк. Ц., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Ответникът – главният архитект на район „Подуяне“ при Столична община не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 5506 от 07.06.2022 г. по адм. дело № 1700/2022 г. на Върховния административен съд е обезсилено предходно решение № 5988 от 22.10.2021 г. по адм. дело № 2316/2021 г. на Административен съд София - град, а делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, с указания за конституирани като ответници в производството на Дирекция за национален строителен контрол и органа, издал разрешението за строеж – главния архитект на район „Подуяне“ при Столична община съгласно разпоредбата на чл. 215, ал. 5 ЗУТ.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на „А1 България“ ЕАД срещу заповед № ДК-11-С-3/08.02.2021 г. на началника на РДНСК - Югозападен район, с която е отменено разрешение за строеж (РС) № 4/27.01.2021 г. на главния архитект на район „Подуяне“ при Столична община, ведно с одобрените инвестиционни проекти за строеж: „Приемно-предавателна станция SOF2100.А000 “Vidbol” с честотен обхват 900-2100 Mhz на „А1 България“ ЕАД на покрива на бл. 102, вх. „В“, ж. к. „Х. Д. , гр. София, с възложители „А1 България“ ЕАД и „Вход мениджър“ ЕООД.

За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган при извършена служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 5 ЗУТ, в предвидената писмена форма и с изискуемото съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обосновава извод за допуснато нарушение на чл. 185, ал. 2 ЗУТ при издаване строителното разрешение, тъй като липсва необходимото съгласие на общото събрание на всички собственици на обекти в етажната собственост на бл. 102, доколкото в случая се касае за завземане на обща част - покрив съгласно чл. 38 от Закона за собствеността (ЗС) на сграда, нанесена в одобрената КККР с идентификатор 68134.600.1086.1. Като се позовава на разпоредбите на чл. 17, ал. 2, т. 1, ал. 3 и чл. 18 от Закона за етажната собственост (ЗУЕС), приема, че липсва решение на общото събрание на собствениците в етажната собственост на бл. 102, като според протокол от 03.01.2020 г. на общото събрание на етажната собственост на вх. „В“ съгласие за изграждане на приемо-предавателната стнация и за сключване на договор за наем са дали 16 от 24 собственици. Посочва, че незаконосъобразно строителното разрешение е издадено и в полза на „Вход мениджър“ ЕООД, за което не са представени доказателства да е сред лицата, определени като възложители по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ. По тези съображения жалбата срещу оспорената заповед е отхвърлена.

Решението е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:

С издаденото разрешение за строеж се предвижда изграждането на покрива на бл. 102, вх. „В“, ж. к. „Х. Д. , гр. София на „Приемно-предавателна станция“ със застроена площ 30 кв. м. Съгласно представените инвестиционни проекти, конструктивно становище и комплексен доклад, е предвидено разполагане на покрива на сградата на кота +28,60 м на една мачта М1 с височина 8,50 м, състояща се от едно звено от стоманен тръбен профил ф168 с дължина 5 м и едно звено ф133 с дължина 3,50 м, пространствено укрепена посредством четири подкоса от стоманен тръбен профил ф102, монтирано към стоманобетонната плоча на асансьорната надстройка на сградата чрез шпилки, като достъп до покрива се осъществява по стълбищната клетка на сградата и през съществуващ отвор с размери 0,82/0,87 м за достъп до отвора и към покрива на кота +26,00 м са предвидени два броя нови вертикални стоманени стълби с височини 1,90 м и 1,40 м, а за достъп до асансьорната надстройка на кота +28,60 - нова стоманена стълба с височина 3,50 м. В протокол от 03.01.2020 г. на общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, вх. „В“ е отразено явяването на 16 от тях от общо 24, като е взето решение да се предостави на „А1 България“ ЕАД ползването на 30 кв. м от асансьорната надстройка – покривно пространство над вх. „В“ на блок 102 за монтиране и използване на телекомуникационни съоръжения, както и други площи за инсталиране на необходимото оборудване. Въз основа на това решение е сключен договор за наем срещу определена месечна наемна цена за срок от десет години.

Настоящият състав споделя извода на съда за законосъобразност на оспорената пред него заповед, с която по реда на служебната проверка, извършена съгласно чл. 156, ал. 1 ЗУТ, е отменено РС № 4/27.01.2021 г. на главния архитект на район „Подуяне“ при Столична община.

В случая не се спори, че при издаване на административния акт са спазени общите изисквания на ЗУТ, като е изготвен инвестиционен проект със съответните части, извършена е оценка за съответствието му с основните изисквания към строежите и са представени документите по чл. 143, ал. 1 ЗУТ. По делото е установено, че бл. 102 е проектиран като една сграда, която е нанесена като такава в одобрената КККР на гр. София, район "Подуяне" и се състои от 120 самостоятелни обекти в нея. Не се спори между страните, че сградата е с пет входа, като решение за разполагане на станцията, предмет на отмененото с оспорената заповед строително разрешение, е взето единствено от собствениците на вх. "В". Спорът е относно необходимостта от съгласие на собствениците на етажната собственост на целия жилищен блок, след като в случая е разрешено изграждането на строеж от трета категория върху покрива на същия.

Законосъобразно в обжалваното решение е прието, че покривът е обща част на сградата по смисъла на чл. 38 ЗС, поради което предвид естеството си не може да бъде отделена от нея по начин да задоволява нуждите само на някои собственици със самостоятелни обекти и/или титуляри на вещни права. Неправилно е заключението на административния орган и на съда за допуснато нарушение по чл. 185, ал. 2 ЗУТ, което обаче не се отразява на крайния извод за незаконосъобразност на строителното разрешение. Разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗУТ урежда хипотезите на преустройства на собствени обекти в етажната собственост, когато искането е от собственик в нея. Ал. 2 на същата разпоредба касае неуредените в ал. 1 случаи на преустройства, при които се завземат общи части, като систематичното й тълкуване налага извод, че се отнася за преустройства, инициирани от етажен собственик. В случая се разрешава изграждането на нов строеж по искане на трето лице - предприятие, предоставящо обществени електронни мрежи и/или услуги. Предвид вида и характера на строежа приложимата правна уредба е тази по Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура (ЗЕСМФИ), а не чл. 185, ал. 2 ЗУТ.

Съгласно чл. 47, ал. 1 ЗЕСМФИ дейностите по инвестиционно проектиране, съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти, по издаване на разрешение за строеж и въвеждане в експлоатация на физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи и приемно-предавателни станции се извършват при условията и по реда на Закона за устройство на територията. В чл. 30, ал. 1 - ал. 3 ЗЕСМФИ е предвидено, че операторите на електронни съобщителни мрежи имат право да разполагат електронни съобщителни мрежи и да изграждат свързаната с тях физическа инфраструктура въз основа на писмен договор, включително на договор за наем, предоставящ временно право на ползване на оператора за определен срок, като в случаите на етажна собственост, договорът се сключва въз основа на решение на общото събрание на собствениците по реда на чл. 17, ал. 3 от ЗУЕС. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 69, ал. 1ЗЕСМФИ, според която изграждането на физическа инфраструктура за разполагане на елементи на електронни съобщителни мрежи в съсобствена сграда или в общи части в сграда - етажна собственост, се извършва въз основа на договор в писмена форма със съгласие на собствениците, притежаващи най-малко една втора от собствеността в сградата, а в случаите на етажна собственост - въз основа на решение на общото събрание на собствениците по реда на чл. 17, ал. 3 ЗУЕС .

При тази нормативна регламентация следва да се приеме, че за издаване на разрешение за строеж с предмет: приемателно - предавателна станция е необходимо да се вземе решение с мнозинство повече от 50 на сто от представените идеални части от общите части на етажната собственост. На първо място, в случая не са представени доказателства за регистриране на вх. "В" в бл. 102 като самостоятелна етажна собственост. Данните по делото сочат, че покривът е предназначен да покрие цялата сграда и като такъв е обща нейна част, тъй като при проектирането и изграждането й е единен за същата. На второ място, липсват доказателства за постигнато съгласие от всички етажни собственици относно обособяването на частите от него, разположени над всеки от входовете като отделна обща част за тях. Дори да се приеме, че входовете са отделени за самостоятелно управление по реда на чл. 8, ал. 2 ЗУЕС, то това управление не може да засегне и покривът на сградата, когато той е проектиран цялостно, както е в случая. Затова при учредяването на етажната собственост той възниква като обща част, принадлежаща към всички обекти и идеалните части за отделните апартаменти са отразени в документите за собственост спрямо цялата сграда. При тези данни следва да се приеме, че възможността за самостоятелно управление на общите части на отделен вход не може да има за последица по решение само на собствениците на този вход да се предвиди изграждането на нов строеж в обща част по предназначението си на целия блок и така да се признае възможност за обособяване на покрива на сградата на отделни части по начин да принадлежат на няколко, а не на всички собственици, независимо от това, че достъпът до тях е чрез съществуващ асансьор в конкретен вход. В тази връзка е неоснователно възражението в касационната жалба, че доколкото се предвижда строежът да се реализира над надстройката на асансьорната шахта на вх. "В", обслужваща единствено този вход, то се касае само до обща част на собствениците на самостоятелни обекти в него, а не за такава на всички собственици на самостоятелни обекти в сградата.

Предвид изложеното правилно като краен резултат съдът приема, че законосъобразно с оспорената заповед е отменено издаденото строително разрешение поради липса на решение на собствениците на етажната собственост на бл. 102, ж. к. „Х. Д. , гр. София, взето с необходимото мнозинство съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЕСМФИ във вр. с чл. 17, ал. 3 ЗУЕС. Представените по делото доказателства сочат на взето решение за изграждане на приемно-предавателната станция само от собствениците на вх. „В“.

Правилен е изводът в обжалваното решение за незаконосъобразно определяне на „Вход мениджър“ ЕООД като втори адресат на строителното разрешение предвид липсата на данни, че този субект попада в кръга на лицата по чл. 161, ал. 1 ЗУТ. Дружеството е посочено в протокола от 03.01.2020 г. като управител на етажната собственост и не притежава качеството на възложител. Изложените в тази насока мотиви се споделят от настоящия състав - чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.

Като отхвърля жалбата срещу оспорената заповед, съдът постановява правилно решение, което следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора и предвид своевременно заявеното искане от първия ответник, „А1 България“ ЕАД следва да заплати на ДНСК направените за тази инстанция разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6679 от 10.11.2022 г., постановено по адм. дело № 5892/2022 г. по описа на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, [ЕИК] да заплати на Дирекция за национален строителен контрол направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

Членове:

/п/ А. А. п/ МАРТИН АВРАМОВ