Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на четвърти април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Е. М. Членове: СВЕТЛОЗАРА А. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от съдията М. П. по административно дело № 918 / 2023 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Напоителни системи“ ЕАД, гр. София, чрез юрк. А. П. против решение № 6231/26.10.2022 г. на Административен съд – София - град, постановено по адм. дело № 975/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 11/2022 от 12.01.2022 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение, по съображения за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт поради липса на мотиви.

Искането е за отмяна на решението и отмяна на акта. Претендират се разноски.

Ответникът – директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, не е изразил становище по касационната жалба.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд, София - град е бил АУПДВ № 11/2022 от 12.01.2022 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с който на „Напоителни системи“ ЕАД, гр. София е установено публично задължение в размер на 23 491.00 лева, представляващо парично задължение за такси за водовземане от повърхностни води на основание 9 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за водите /ПЗР на ЗВ/ за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г., ведно с дължимата законна лихва в размер на 2 160.04 лева.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството, като е приел, че актът е издаден от компетентен орган в рамките на правомощията му по чл. 195б от ЗВ във връзка с чл.195а, ал. 1 от същия закон. Приел е, че са спазени изискванията за форма и съдържание на акта. Посочил е, че мотиви се съдържат както в самия акт, така и в представения с административната преписка констативен протокол. Според съда актът е мотивиран в достатъчна степен, че да се установи волята на органа и жалбоподателят да разбере фактическите и правни основания за издаването му.

Съдът не е установил съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В тази връзка е изложил съображения, че срокът за издаване на акта е инструктивен, а не преклузивен и неспазването му не представлява съществено нарушение. Констативният акт е редовно връчен на дружеството и то е разполагало с възможност да оспори констатациите, включително и след връчване на поканата за доброволно изпълнение. Възраженията на дружеството за нарушено право на защита са отхвърлени като неоснователни, тъй като в съставения констативен акт не са установени обстоятелства, различни от декларираните от жалбоподателя.

Съдът е посочил процедурата по чл. 194б от ЗВ и е приел, че при извършената проверка на декларацията на Напоителни системи ЕАД по реда на чл. 194б, ал.3 ЗВ е установено съответствие между декларираното от дружеството и констатираното от административния орган. Количеството изразходвани водни маси за 2020 г., посочено в оспорения акт съответства на декларираното. По тази причина органът е изчислил размера на дължимата такса за водовземане на основание данните от декларацията по чл. 194б от ЗВ, за което е уведомил дружеството като му е предоставил срок за доброволно плащане.

По приложението на материалния закон съдът е приел, че по делото не се твърди и не са ангажирани доказателства, срокът на действие на разрешителното за водоползване № 0771/22.02.2002 г., издадено от Министъра на околната среда и водите, продължен с Решение № РР-1408/23.01.2012 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с краен срок 22.02.2017 г., да е подновен след тази дата и водоползването е продължило при същите условия и през процесния период, без основание. В този случай съдът е приел за приложима разпоредбата на 9 от ПЗР на ЗВ.

От доказателствата по делото съдът е приел за установено ползването от страна на дружеството на повърхностните води за напояване на земеделски култури, за което на основание чл. 194, ал. 1 ЗВ се дължи заплащане на такса, определена в размерите и по реда на Тарифа за таксите за правото на водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., в сила от 01.01.2017 г., обн. ДВ бр. 2/06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г. /Тарифата/.

Съгласно подадената от „Напоителни системи“ ЕАД декларация по чл. 194б ЗВ иззетото количество за периода 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г. е в размер на 13 900 000 куб. м. Деклариран е коригиращ коефициент за отнет обем вода, който е по-голям от обема вода, изчислен по съответните норми за водопотребление. Тези обстоятелства са потвърдени в хода на извършената от административния орган проверка на 06.04.2021 г., обективирана в констативен протокол № ПВЗ-24/06.04.2021 г. Съдът е приел, че са доказани фактическите основания за прилагане на утежняващия коефициент 1.3, тъй като водовземането е за напояване и отнетият обем вода е по-голям от нормативно определеното количество. За отчетния период на 2020 г. единичният размер на таксата за обществено водоснабдяване за напояване на земеделски култури е 0.0013 лева /куб. м. вода съгласно чл. 12, ал.2, т.3 от Тарифата.

При тези факти и съгласно формулата в чл. 11 от ЗВ във връзка с чл. 12, ал. 3 от Тарифата съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на определения от административния орган размер на таксата от 23 491.00 лева – 13 900 000 куб. м х 0.0013 лева х 1,3 и е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна.

Решението е правилно постановено.

Съдът е изяснил релевантните за спора факти и е приложил правилно материалния закон. Извършил е дължимата проверка за законосъобразност на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане в съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК на всички основания по чл. 145 АПК във връзка с чл. 166, ал.1 от ДОПК.

Единственото оплакване в касационната жалба е за липса на мотиви в акта, което касае преценката на съда за спазване на чл. 59, ал.2, т.4 АПК. Правилно съдът е приел, че актът съдържа фактическите и правни основания за определяне на публичното вземане, които позволяват на засегнатото дружество да упражни правото си на защита и на съда за извърши проверката за спазването на материалния закон. В случая размерът на таксата е определен въз основа на констатациите в констативен протокол № ПВЗ-24/06.04.2021 г. В протокола са отразени релевантните обстоятелства за определяне на таксата по чл. 194а, ал.1, т.1, б. а от ЗВ на основание 9 от ПЗР на ЗВ и нейния размер от 23 491 лева - отнетият обем вода за обект В. Б. М. на река Марица, северно от гр. Садово – 13 900 000 куб. м., целта на използването й за напояване на земеделски култури, единичният размер на таксата за водоснабдяване за напояване на земеделски култури – 0.0013 лева/куб. м. и приложеният коефициент от 1,3. Тези обстоятелства са идентични с посочени в декларацията на дружеството по чл. 194б, ал. 3 от ЗВ и представляват надлежни мотиви за определеното публичното държавно вземане по основание и размер.

С процесния АУПДВ е установено публично задължение за такса за водовземане от повърхностни води по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗВ. Както правилно е посочил и съда, размерът на таксата е дължим на основание 9 ПЗР на ЗВ, съгласно който, когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му. Съгласно чл. 194, ал. 2 ЗВ, този вид такса се определя на база на отнетия обем вода и съответните норми на водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а от същия закон. Отнетият при водовземането обем вода се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства – чл. 194а, ал. 1 ЗВ. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Тарифата размерът на таксата за водовземане от повърхностни води се изчислява като единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана отнетата вода, съгласно таблиците по чл. 12 - лв./куб. м., се умножи по размера на отнетия годишен воден обем – за повърхностни и подземни води, в куб. м (W). По делото безспорно е установено, че отнетият обем вода е ползван с цел напояване на земеделски култури и е по – голям от обема, изчислен по съответните норми на потребление, определени с наредбата на чл. 117а ЗВ, поради което на основание чл. 12, ал. 3, т. 2 от Тарифата правилно е приложен коефициент 1,3. В случая дължимата такса за 2020 г. е изчислена при спазване на цитираните норми от действащия материален закон.

Като е достигнал до същите правни изводи и е отхвърлил жалбата на „Напоителни системи“ ЕАД, гр. София, съдът е постановил решение в съответствие с материалния закон, което следва да се остави в сила.

При този изход на спора, разноски се дължат на ответника по касация, но предвид липсата на искане от страната, такива не следва да се присъждат.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6231/26.10.2022 г. на Административен съд – София - град, постановено по адм. дело № 975/2022 г.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. А. п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА