Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на седми март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Р. Д. Членове: ЕМИЛИЯ И. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от председателя Р. Д. по административно дело № 941 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началник сектор „Проверки“ при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) Бургас, чрез юрк. С., срещу Решение № 1441/05.12.2022 г., постановено по адм. д. № 961/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас. С него по жалба на „А. М. 2002“ ООД, [ЕИК], е отменен частично Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № BG16RFOP002-2.095-2744/31.03.2022 г., издаден от началник сектор „Проверки“ при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № 43/03.05.2022 г. на директора на ТД на НАП Бургас, по отношение размера на установеното задължение за сумата над 9 781,87 лв. до 31 756,65 лв. и съответно задължението за лихва за сумата над 1 165,67 лв. до 3 784,64 лв. и страните са осъдени на разноски.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът посочва установената фактическа обстановка по делото и развитите правни съображения от първоинстанционния съд като счита крайните изводи по същество за несъответстващи на изискванията на приложимата нормативна уредба. Позовава се на разпоредбата на чл. 26б, ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и за преодоляване на последиците (ЗМДВИППП). Отправя молба за отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на процесния АУПДВ като правилен и законосъобразен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответната страна - „А. М. 2002“ ООД, чрез адв. Х. М., оспорва основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, както и за присъждане на разноски за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура поддържа мотивирано становище за процесуална допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд – Бургас е бил АУПДВ № BG16RFOP002-2.095-2744/31.03.2022 г., потвърден с Решение № 43/03.05.2022 г. на директора на ТД на НАП Бургас, с който на основание чл. 166 ДОПК вр. чл.26б, ал. 5 ЗМДВИППП и Заповед № ЗЦУ- 3473/01.12.2021 г. на изпълнителния директор на НАП е установено задължение на „А. М. 2002“ ООД в размер на 31 756,65 лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 3 784,64 лв., представляващо част от получената по първа фаза сума в общ размер размер на 61 534 лв. за безвъзмездна финансова помощ по процедура за директно предоставяне BG16RFOP002-2.095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) 2014-2020.

От фактическа страна първоинстанционният съд е проследил хронологията на събитията във връзка с подадената кандидатура и проектно предложение от 04.01.2021 г. на „А. М. 2002“ ООД за предоставяне на БФП по цитираната процедура за директно предоставяне и извършената последваща проверка от НАП. Във формуляра за кандидатстване дружеството е посочило за референтния период 28.11.2019 г. до 31.01.2020 г. - първа фаза оборот в размер на 307 670 лв., със заявена помощ в размер на 61 534 лв., представляваща 20% от декларирания от жалбоподателя оборот. В проектното предложение е посочена единствено основна икономическа дейност на кандидата извършвана в обектите с код 56.10 по КИД-2008 - „Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване“ като допълнителната икономическа дейност с код 56.29 по КИД-2008 „Други дейности по приготвяне и доставка на храна“ не е посочена. Заявеният размер на БФП от 61 534 лв. е предоставена въз основа на Заповед № 3-ЦУЧ09/22.01.2021 г. на изпълнителния директор на НАП и изплатена на бенефициера на 27.01.2021 г.

В хода на проверката са направени констатации за несъответствие между декларирания от дружеството оборот за референтния период 28.11.2019 г. - 31.01.2020 г. в размер на 307 670 лв. (от които 208 474,68 лв. реализирани по банков път) и установения от административния орган оборот за този период в размер на 148 886,75 лв. Съгласно представена допълнителна справка от „А. М. 2002“ ООД, реализираният оборот по банков път за периода е в размер на 195 728,84 лв. От последната сума с АУПДВ са признати 85 854,92 лв. и разликата от 109 873,92 не е призната с мотива, че са получени приходи от дейността на дружеството по приготвяне и доставка на храна на четири болнични заведения, които дружеството неправомерно е включило в декларирания от него оборот за референтния период. Съответната дейност не е била ограничена или преустановена в резултат от извънредната епидемична обстановка на основание издадените заповеди на Министъра на здравеопазването. Процесният АУПДВ е бил връчен на задълженото лице на 04.04.2022 г. и оспорен по административен ред пред директора на ТД на НАП Бургас, който с Решение № 43/03.05.2022 г. е оставил жалбата без уважение.

От правна страна административният съд е направил извод, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 26б, ал. 5, изр. 2 ЗМДВИППП, оправомощен със заповед на изпълнителния директор на НАП, в предвидената от закона писмена форма като в хода на производството не са констатирани съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на акта.

По приложението на материалноправната уредба първоинстанционният съд е приел жалбата срещу процесния АУПДВ за частично основателна, ограничавайки спора по делото до преценката за допустимост на кандидатите съгласно предвидените критерии. След посочване на относимите правни източници в съдебното решение са разгледани предпоставките по т. 11.1.4 от Условия за кандидатстване и условия за изпълнение за предоставяне на БФП по ОПИК 2014-2020, „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“, одобрени от ИД на НАП. В правните мотиви съдът е направил извод, че за да получат подпомагане е необходимо кандидатите да са преустановили или ограничили дейността си, както и да развиват основна или допълнителна икономическа дейност (по данни за 2019 г.) по някой от изрично описаните кодове. Според съдебния състав в акта неправилно се приема, че за получаване на БФП е необходимо в оборота за референтния период да бъдат включени само приходите от преустановена дейност, тъй като подобно ограничително условие не е установено в нормата на чл.26б, ал.1 ЗМДВИППП. Поради това е формирано заключението, че целият реализиран в настоящия случай оборот от дружеството, включващ получени приходи по банкова сметка в размер на 195 728,84 лв. и постъпили в брой в размер на 63 031,83 лв. (общо 258 760,67 лв.) е допустим оборот по смисъла на т. 9 от Условията за кандидатстване и следва да се има предвид при определяне размера на БФП. В това число са включени и е трябвало да бъдат приети с АУПДВ приходите, получени по банков път от доставка на храна за болнични заведения в размер общо на 109 873,92 лв., тъй като в периода от 28.11.2019 г. - 31.01.2020 г. дейността на обекта е била ограничена от наложените противоепидемични мерки.

Обжалваното решение на Административен съд – Бургас е валидно и допустимо, но неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано с оглед на фактическата обстановка и доказателствата по делото.

Първоинстанционният съд е констатирал и не е спорно, че в хода на административното производство на задълженото лице е била предоставена възможност и от негова страна са представени всички изискани от органа по приходите данни и документация във връзка с извършваната проверка за неправомерно получени средства, недължимо платени или надплатени суми по процедура за директно предоставяне BG16RFOP002-2.095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“ по ОПИК 2014-2020. Допълнителни доказателства, установяващи различна фактическа обстановка от описаната в АУПДВ не са представени при разглеждане на делото от административния съд.

Предвид изложеното правилно в обжалваното решение е прието, че спорът по делото е изцяло правен, но в случая същият не касае критериите за допустимост на кандидатите по процедурата. В резултат от подадения на 04.01.2021 г. формуляр за кандидатстване – Проектно предложение, „А. М. 2002“ ООД е било допуснато за участие в процедурата и на дружеството е изплатена БФП в размер на 61 534 лв. въз основа на Заповед № З-ЦУ-109/22.01.2021 г. на ИД на НАП. Съгласно фактическата обстановка, задълженото лице извършва няколко различни дейности, сред които е засегнатата от обявеното извънредно положение с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. – с код 56.10 „Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване“. Същата е била първоначално преустановена съгласно т. 11 от Заповед № РД-01-677/25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването, където изрично се посочва възможността без ограничение да бъдат извършвани доставки или взимане на храна за дома и офиса. Впоследствие основната дейност на стопанския субект е ограничена с т. 10 от Заповед № РД-01-718/18.12.2020 г. на Министъра на здравеопазването при посочените от съда условия.

Основателно е оплакването на касатора, че съображенията и изводите на решаващия съд са неправилни. За разрешаване на повдигнатия правен спор не е ирелевантно обстоятелството, че дружеството осъществява и допълнителна дейност, която не е била засегната (преустановена или ограничена) от въведената извънредна епидемична обстановка в страната - с код 56.29 по КИД-2008 „Други дейности по приготвяне и доставка на храна“. Не случайно същата не е отбелязана изрично от субекта в подаденото проектно предложение за подпомагане с № BG16RFOP002-2.095-2744/04.01.2021 г. От фактическа страна е изяснено, че реализираният оборот по банков път от дейността по доставка на храна за болнични заведения за референтния период е 109 873,92 лв. Или по аргумент за противното, в случай че дейността беше посочена изрично в проектното предложение, не би следвало „А. М. 2002“ ООД да бъде допуснато подпомагане за съответната дейност, при което би възникнал разгледаният от АС – Бургас казус във връзка с допустимостта на кандидата съгласно т. 11.1.4 от Условията за кандидатстване. Не е законосъобразно да се приеме обаче, че задълженото лице няма право на БФП, само поради факта, че осъществява и незасегната от обстановката в страната дейност. Предвид този факт с АУПДВ като полагаща се БФП е определена сумата 29 777,35 лв.

Тълкуването на разпоредбата на чл. 26б, ал. 1 ЗМДВИППП не спомага за разрешаване на повдигнатия правен спор, както неправилно смята административният съд. Съгласно текста на нормата, на микро, малки и средни предприятия, които в изпълнение на заповед на министъра на здравеопазването при извънредна епидемична обстановка са преустановили дейността си след 1 ноември 2020 г., се предоставят безвъзмездни средства в размер на процент от оборота им без ДДС за същия календарен период в рамките на периода от 1 март 2019 г. до 29 февруари 2020 г. включително, за срок до отпадането на съответното основание за преустановяване на дейността. За предприятия, които след 1 януари 2020 г. са започнали/възобновили дейност, която е преустановена в изпълнение на заповед на министъра на здравеопазването, безвъзмездните средства са в размер на процент от оборота им без ДДС за предходния месец на месеца, през който е преустановена дейността. Средствата по предходното изречение се предоставят за всеки от месеците до отпадане на съответното основание за преустановяване на дейността, като за непълен месец безвъзмездните средства се предоставят пропорционално на дните от месеца. Според ал. 2 на чл. 26б ЗМДВИППП, критериите и реда за предоставяне на средствата по ал. 1 се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката.

По отношение на критерия допустим оборот с цел определяне размера на БФП относими са правилата на т. 13 „Дейности, допустими за финансиране“ и т. 14 „Категории разходи, допустими за финансиране“ от Условията за кандидатстване и условия за изпълнение, одобрени от НАП. Противно на приетото от АС – Бургас, т. 11 от Условията е неотносима в случая, тъй като в тази част са разписани само критериите по отношение на кандидатите. Съгласно т. 13.1. от Условията, допустими дейности са само необходимите за преодоляване на недостига или липса на оборотен капитал, настъпили в резултат от епидемичния взрив от COVID-19. В тази насока са и изискванията на т. 14.1. от Условията за водене на отделно аналитично отчитане на финансираната дейност и свързаните с нея разходи, възможност за установяване и проверка на разходооправдателните документи и др. Както бе уточнено, осъществяваната в случая дейност с код 56.29 по КИД-2008 „Други дейности по приготвяне и доставка на храна“ е недопустима за финансиране и поради тази причина нетните приходи от същата не е следвало да бъдат включвани в декларирания общ оборот в размер на 307 670 лв. за референтния период 28.11.2019 г. - 31.01.2020 г. Това става ясно и от формулировката в съответната клетка от р. 5 „Е-Декларации“ от проектното предложение „Общ оборот в лева без ДДС от затворените обекти/ограничени дейности за референтния период... попадащи в обхвата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 20% от оборота“.

В обобщение, в обжалваната част първоинстанционното решение следва да бъде отменено като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и вместо него следва да се постанови ново решение в съответствие с гореизложените съображения. Доколкото делото е изяснено от фактическа и правна страна на основание чл. 222, ал. 1 АПК, касационната инстанция следва да отхвърли останалата част от оспорването на „А. М. 2002“ ООД срещу АУПДВ, отменен частично от АС – Бургас по отношение размера на установеното задължение за сумата над 9 781,87 лв. до 31 756,65 лв. и съответно задължението за лихва за сумата над 1 165,67 лв. до 3 784,64 лв.

Предвид така приетото от касационната инстанция, Решение № 1441/05.12.2022 г., постановено по адм. д. № 961/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас следва да бъде отменено като неправилно и в частта за разноските, като въпросът се разреши от настоящия съдебен състав.

С оглед изхода от спора и своевременно заявената претенция на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за всяка инстанция на основание чл. 228 вр. чл. 143, ал. 3 АПК в размера по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и заплатената държавна такса в настоящото производство в размер на 197 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1441/05.12.2022 г., постановено по адм. д. № 961/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас в частта с която е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № BG16RFOP002-2.095-2744/31.03.2022 г., издаден от началник сектор „Проверки“ при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № 43/03.05.2022 г. на директора на ТД на НАП Бургас, по отношение размера на установеното задължение за сумата над 9 781,87 лв. до 31 756,65 лв. и съответно задължението за лихва за сумата над 1 165,67 лв. до 3 784,64 лв., както и в частта на разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „А. М. 2002“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, [жк], [адрес], против АУПДВ № BG16RFOP002-2.095-2744/31.03.2022 г., издаден от началник сектор „Проверки“ при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № 43/03.05.2022 г. на директора на ТД на НАП Бургас, по отношение размера на установеното задължение за сумата над 9 781,87 лв. до 31 756,65 лв. и съответно задължението за лихва за сумата над 1 165,67 лв. до 3 784,64 лв.

ОСЪЖДА „А. М. 2002“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, [жк], [адрес], да заплати на Национална агенция за приходите сумата 397 (триста деветдесет и седем) лева за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. И. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА