№ 223 гр. София, 24.03. 2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети март през две хиляди двадесет и втората година в състав:

Председател: Симеон Чаначев

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 640/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С определение № 223/29.05.2019 г. производството по делото е спряно до постановяване на решение по тълк. д. № 6/2017 г. на ОСГК. Тъй като тълкувателното решение е постановено, производството по делото следва да се възобнови.

Образувано по касационна жалба на П. Н. Д.-Т. срещу въззивно решение № 180/16.11.2018 г. по в. гр. д. № 440/2018 г. на Сливенски окръжен съд, ГО, с което е отменено изцяло решение № 930/19.07.2018 г. по гр. д. № 63/2018 г. на Сливенски районен съд и вместо това е отхвърлен предявеният от касаторката против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 211, ал. 5, т. 2 ЗМВР (отм.) за признаване за установено, че П. Н. Д.-Т. има право на допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден труд от 685 часа за периода от 01.01.2003 г. до 30.06.2013 г. поради погасяване на правото по давност.

В жалбата се поддържа становище, че обжалваното решение е нищожно, недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по въпросите: приложим ли е институтът на погасителната давност към установителните искове по чл. 124, ал. 1 ГПК; какво е естеството на правото на допълнителен отпуск по чл. 229, ал. 1, т. 9 (предишна т. 8) от ЗМВР от 1997 г. (отм.) и чл....