О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 111

Гр.София, 24.03.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

при участието на секретаря ..., като разгледа докладваното от съдията Русева ч. г.д. N.1447 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№.2115/1.03.19 на Р. В. Г. срещу определение №.93/11.02.19 по г. д.№.2533/18 на ВКС, ІІІ ГО, с което е оставена без разглеждане касационната й жалба вх.№.4583/ 4.04.18 срещу решение №.74/27.02.18 по г. д.№1540/17 на ОС С. З. ІІс., като недопустима-подадена срещу решение, постановено по търговско дело с цена на всеки иск под 20000лв.

Ответната страна „Ди Ен Си Груп“ООД оспорва жалбата; претендира разноски.

С определение №.206/14.05.19 ВКС, състав на ІV ГО, е приел, че предмет на делото са обективно съединени искове по чл.82 ЗЗД за сумата 15000лв. обезщетение за претърпени загуби от неизпълнение на задължение на ответника по договор за извършване на строително-монтажни работи /СМР/ и насрещни искове по чл.79 вр. с чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумите 15401лв. неплатено възнаграждение по договора и 5036лв. лихви. Посочил е, че исковете са основани на твърдения, че след сключване с ответника на договор за изпълнение на СМР в собствения й недвижим имот, ищцата подписала предварителен договор за продажбата му с трето лице; не успяла да го прехвърли в уговорения вид - поради неизпълнение на задължението на ответника, и купувачът развалил договор и поискал връщане на платения задатък в двоен размер; предвид заплащането му, се претендира сумата над размера на върнатото капаро - 15000лв, а ответникът предявява насрещни претенции за стойността на извършени от него, приети, но незаплатени СМР. При тези обстоятелства, поради наличие на противоречива практика, производството по делото е спряно на основание чл.292 ГПК и е предложено на ОСГТК на ВКС да постанови тълкувателно решение по въпрос „гражданско или търговско е дело с предмет правоотношения, възникнали по договор за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице и търговец във връзка с упражняваното от него занятие, и какъв е прагът за достъп до касационно обжалване на въззивното решение?“.

По формулирания от състава на ВКС въпрос е образувано тълк. д.№.3/19, приключило с тълкувателно решение №.3/19 от 23.02.22. Предвид изложеното и на основание чл.230 ал.1 ГПК производството по делото следва да бъде служебно възобновено.

Съгласно цитираното по-горе тълкувателно решение дело с предмет правоотношения, възникнали от договор по чл.258 ЗЗД за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице и търговец във връзка с упражняваното от него занятие, е търговско; преди приемането на ЗИД на ГПК - ДВ бр.100/20.12.19, прагът за достъп до касационно обжалване по чл.280 ал.3 т.1 ГПК на въззивното решение е като по търговските дела; след изменението на чл.113 ГПК - ДВ бр.100/20.12.19, дело с предмет правоотношения, възникнали от договор по чл.258 ЗЗД за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице, притежаващо качеството потребител по смисъла на § 13 т.1 от ДР ЗЗП, и търговец във връзка с упражняваното от него занятие, се разглежда като гражданско по реда на общия исков процес и прагът за достъп до касационно обжалване на въззивното решение е като по гражданските дела - т. е. съобразно предвиденият в чл.280 ал.3 т.1 пр.1 ГПК праг за касационно обжалване от 5 000лв. Разяснено е, че, съобразно предмета на материалноправния спор, делото е търговско и преди приемането на ЗИД на ГПК /обн.,ДВ, бр.100/20.12.19/, като касационно обжалване на въззивното решение е допустимо при цена на иска над 20 000 лв.; с изменението на чл.113 ГПК, обаче, е създадено ново процесуално правило, имащо действие и за висящите въззивни производства, според което образуваните дела на и срещу потребители се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес; от тази норма следва, че за тях е приложим предвиденият в чл.280 ал.3 т.1 пр.1 ГПК праг за касационно обжалване от 5 000лв., когато въззивните решения са постановени след влизане в сила на изменението на чл.113 ГПК с ДВ бр.100/2019г.

В разглеждания случай атакуваното с касационна жалба въззивно решение /от 27.12.18/ е постановено преди влизане в сила на изменението на ГПК с ДВ бр.100/20.12.19. Поради това и приложимият минимум за достъп до касационен контрол по отношение на него е 20000лв. Същият, с оглед цената на исковете, не е достигнат – поради което и въззивният акт не подлежи на касационно обжалване. Като е приел, че подадената срещу него касационна жалба е недопустима и я е оставил без разглеждане, съставът на ВКС е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответната страна се дължат направените разноски за отговор на частната жалба в размер на 240лв. платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІV ГО,

О П Р Е Д Е Л И :

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. г.д.№.1447/19 по описа на ВКС, ІV ГО.

ПОТВЪРЖДАВА определение №.93/11.02.19 по г. д.№.2533/18 на ВКС, ІІІ ГО.

ОСЪЖДА Р. В. Г., ЕГН [ЕГН], да плати на „Ди Ен Си Груп“ООД, [населено място], ЕИК[ЕИК], 240лв. /двеста и четиридесет лева/ разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: