5№ 5061/05.11.2025 г.Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Златина Рубиеваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2620 по описа за 2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 53/25.03.2025 г. по гр. д. № 423/2024 г. на Окръжен съд – Разград за обезсилване на решение № 595/04.10.2024 г. по гр. д. № 722/2024 г. на Районен съд – Разград като постановено по нередовна искова молба на Адвокатско дружество „А. и Ко“ [населено място] за осъждане на Р. С. Х. и Н. А. А. да заплатят общо сумата 20 412.00 лв. – възнаграждение за адвокатска защита и представителство по гр. д. № 68/2018 г. на Окръжен съд – Разград и производството по делото е прекратено (чл. 270, ал. 3, изр. 1, вр. чл. 129, ал. 4, вр. ал. 3 ГПК).

Решението се обжалва от Адвокатско дружество „ А. и Ко“ с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните процесуалноправни въпроси (третият – уточнен съгласно разясненото в т. 1 ТР № 1/09.01.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС): 1. Какъв е видът на акта, с който въззивният съд упражнява правомощия по чл. 129, ал. 4, вр. ал. 3 ГПК – определение или решение? 2. Има ли правомощие въззивният съд за пръв път и служебно да констатира нередовност на исковата молба? 3. Кога исковата молба по установителния иск, предвиден в чл. 422 ГПК, съдържа необходимите реквизити по чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК; какви са указанията, които въззивният съд е длъжен да даде, ако прецени, че тя не отговаря на тези изисквания, и какви са последиците на твърденията на кредитора, въведени за пръв път по иска по чл. 422 ГПК, че вземането му е в по-висок размер от размера в издадената заповед за изпълнение, и кредиторът ги свързва с искане за осъждане на длъжника? и 4. Длъжен ли е въззивният съд след дадени указания по чл. 129, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 127, т. 4 и 5 ГПК да укаже на страните за пропуснатите възможности да посочат относими за делото доказателства? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че въззивният съд им е отговорил в противоречие с провежданото казуално и нормативно тълкуване на Върховния касационен съд по приложените с решението разпоредби – допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено по редовна искова молба.

Ответниците Р. С. Х. и Н. А. А., ответници и по касация, възразяват, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и решението е правилно. Претендират разноски пред настоящата инстанция.

Производството по гр. д. № 722/2024 г. пред Районен съд – Разград е образувано по искова молба, подадена от кредитора Адвокатско дружество „А. и Ко“ [населено място], след като длъжниците Р. С. Х. и Н. А. А. са възразили срещу издадената заповедта за изпълнение № 205/12.03.2024 г. по ч. гр. д. № 287/2024 г. на Районен съд – Разград за обща сума 20 412.00 лв. Основанието/източникът на вземането, в заповедта за изпълнение, предявено със заявлението и с установителния иск, предвиден в чл. 422 ГПК, е договор от 11.01.2018 г. Ищецът е твърдял, че със сключването му се е задължил срещу възнаграждение да защитава и представлява ответниците пред всички държавни органи във връзка с висящо производство по ЗОПДНПИ, производството е преминало през административната и съдебната си фази, приключило е с въззивно решение за отхвърляне на иска по гр. д. № 68/2018 г. на ОС – Разград, с който КОНПИ е искала отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от ответниците на стойност 207 000.00 лв., решението е влязло в сила с определение на Върховния касационен съд за недопускането му до касационно обжалване, но ответниците не са платили възнагражденията за защитата и представителството им пред всяка инстанция в уговорените минимални размери по НМРАВ.

С отговора на исковата молба исковете са оспорени. Ответниците са възразили, че съгласно договора от 11.01.2018 г., в който възнаграждения не са уговорени, са сключили договор от 17.04.2018 г. с възнаграждение за сумата 5 000 лв. за защитата и процесуалното им представителство от упълномощения техен адв. И. Н. А. по гр. д. № 68/2018 г. на ОС – Разград за сумата 5 000 лв., платили са със сключването на договора и са погасили задълженията си.

Ищецът е реплекирал, че поддържа твърденията в исковата молба, че сумата 5 000 лв. по договор с ответниците от 17.04.2018 г. (договорът е представен още с възраженията на длъжниците срещу заповедта за изпълнение), но възнаграждението е уговорено за защитата и представителството в административната фаза на производството по ЗОПДНПИ и за отговора на исковата молба по гр. д. № 68/2018 г. на ОС - Разград. Реплекирал е, че макар с договора от 11.01.2018 г. да не са уговаряни възнаграждения, страните са се съгласили с механизъм за определянето им – с анекси и в размери, не по-ниски от минималните в НМРАВ. Уточнил е, че макар анекси да не са подписани, минималните размери в НМРАВ обвързват страните. При цена на исковете/стойност на имуществото, чието отнемане КОНПИ е претендирала по приключилото гражданско дело за сумата 207 530.60 лв., минималният размер на дължимите възнаграждения за всяка съдебна инстанция по НМРАВ е за сумата 5 680.60 лв., а за трите - общата сума 17 041.80 лв. или 20 457.36 лв., вкл. ДДС, – размер, по-висок от този на вземането, който е предявен със заявлението по издадената заповед за изпълнение и с исковата молба по установителните искове. Договорът от 17.04.2018 г. ответниците са сключили с адв. И. Н. А., а той не е страна по договора от 11.01.2018 г. между ответниците и адвокаткото дружество.

С първоинстанционното решение съдът е приел, че е сезиран с исковете, предвидени в чл. 422 ГПК и ги е отхвърлил, като е приел за основателни възраженията на ответниците.

Първоинстанционното решение е обжалвано от ищеца с оплаквания за неправилност.

С определение № 112/29.01.2023 г. по гр. д. № 423/2024 г. въззивният съд е отменил определението за даване на ход по същество (чл. 253 ГПК) и е указал на ищеца в 1-седмичен срок да уточни: 1) на какво основание твърди, че ответниците са платили сумата 5 000 лв., и 2) какъв е размерът на адвокатските възнаграждения пред всяка от трите инстанции, през които е преминало приключилото гр. д. № 68/2018 г. на Окръжен съд – Разград, включително като съобрази уговорките в договора от 11.01.2018 г. (чл. 129, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 127, т. 4 и 5 ГПК).

С молба от 11.02.2025 г. ищецът е заявил: 1) да поддържа твърденията в обстоятелствената част на исковата молба и в репликите относно договора от 17.04.2018 г., и 2) че по договора от 11.01.2018 г., сключен с адвокатското дружество ответниците му дължат възнаграждения за представителство пред всяка от трите инстанции, а вземанията, вкл. ДДС, са възникнали в посочени в тази молба по-високи размери от общата сума, претендирана със заявлението по заповедта за изпълнение и с установителните искове.

С определение № 153/14.02.2025 г. по гр. д. № 423/2024 г. въззивният съд е приел, че нередовностите на исковата молба не са поправени; констатирал е, че вземането по заповедта за изпълнение не е предявено като частично и в заявлението, и в исковата молба, и е указал на ищеца в 1-седмичен срок да уточни: 1) основанието на задължението за сумата 5 000 лв., която признава ответниците да са платили, и 2) размерите на претендираните адвокатски възнаграждения пред всяка инстанция, през която е преминало приключилото гражданско дело по ЗОПДНПИ, как са уговорени и включват ли ДДС, като ищецът съобрази клаузите в договора от 11.01.2018 г., и ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. ОСГТК на ВКС, с което са разяснени изискванията за редовност на искова молба при предявен частичен иск.

С молба от 26.02.2025 г. ищецът: 1) отново заявява, че поддържа твърденията си в обстоятелствената част на исковата молба и в репликите относно платената от ответниците сума 5 000 лв., 2) отново обяснява приложеният механизъм, по който е определил възнагражденията и който според него произтича от договора от 11.01.2018 г., и 3) претендира осъждането на ответниците за сумите над размера на вземанията, предявени със заявлението по издадената заповед за изпълнение и с исковата молба.

В откритото съдебно заседание от 11.03.2025 г. въззивният съд е докладвал молбите и е дал ход на производството по същество.

С решението си с позоваване на двете определения по чл. 129, ал. 4, вр. ал. 2 ГПК съдът е приел, че нередовностите на исковата молба не са поправени, включително поради недопустимото искане за осъждане на ответниците за възнаграждения в размери, надхвърлящи размера на вземанията по издадената заповед за изпълнение и поради това, че ищецът не е предявил претенциите си като частични – в заповедното производство и/или с предявените искове.

Настоящият състав намира, че първият и вторият въпрос обуславят въззивното решение, но начинът, по който съдът им е отговорил съответства на т. 4 ТР № 1/17.07.2001г. по тълк. д. № 1/2001 г. ОСГК на ВКС, включително на т. 5 ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС. Двете тълкувателни решения разясняват със задължително за съдилищата действие (чл. 130, ал. 2 ЗСВ), че въззивният съд има правомощие за пръв път, включително служебно, да констатира нередовност на исковата молба, изразена в неспазени реквизити по основанието на спорното право и/или по искането за защита, да даде указания на ищеца да ги отстрани и при неизпълнение в дадения срок - с решението си да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото. Съгласно разясненото в т. 5 ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС, въззивният съд има различни правомощия, когато исковата молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице. Тогава с решението си въззивният съд обезсилва първоинстанционното решение като недопустимо и връща делото за ново разглеждане от друг първоинстанционен състав. Разгледаният случай не попада в разясненото изключение, а обжалваното решение съответства на извършеното нормативно тълкуване от ВКС.

Третият въпрос обуславя решението, а по него са налице общата и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е процедирал по указания по-горе начин и в решението по чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК е приложил санкционната последица по чл. 129, ал. 4 ГПК, констатирайки служебно нередовност на исковата молба след двукратно дадените, намерени за дължими и неизпълнени указания в двете молби на ищеца.

Както е изяснено с т. 2 ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС указанията, които въззивният състав дължи, са в установяване на относимите факти, които страните са пропуснали да докажат поради грешки на първата инстанция, тези указания, които въззивният съд дължи и след констатирани и поправени за пръв път във второинстанционното производство нередовности на исковата молба, са насочени към постановяване на правилно решение по съществото на спора (чл. 271 ГПК). Т. 2 ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. не въвежда изискване за правилност на въззивното решение по чл. 270, ал. 3, изр. 1, вр. чл. 129, ал. 4, вр. ал. 1 ГПК. По четвъртия въпрос са изключени общата и допълнителната предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 53/25.03.2025 г. по гр. д. № 423/2024 г. на Окръжен съд – Разград.

УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд 408.24 лв.

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за връщане на касационната жалба в зависимост от представянето на платежния документ в дадения срок.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.