О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 117

София, 22.03.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков

ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова

Десислава Добрева

при секретаря ………………………………………….……………. и с участието на прокурора……..….................……………………………, като изслуша докладваното от съдията Е. М. ч. т. дело № 2763 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. чл. 130 ГПК и чл. 69а, ал. 1 ЗБН.

Образувано е по частната касационна жалба (с вх. № 21277 от 25.ХІ.2021 г.) на А. Н. Д. и К. Х. М.- двамата в качеството си на постоянни синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД-София (в несъстоятелност), ЕИК[ЕИК], подадена против определение № 2925 на Софийския апелативен съд, ТК, 13-и с-в, от 5.ХІ.2021 г., постановено по ч. гр. дело № 2518/2021 г., с което е била оставена без уважение тяхна частна въззивна жалба срещу онази част от първоинстанционното определение № 263457/25.VІ.2021 г. на Софийския градски съд, ТК, с-в VІ-9, по т. д. № 661/2020 г., с която – като процесуално недопустимо – е било прекратено образуваното по реда на чл.60а, ал. 1, т. 1 in fine ЗБН исково производство по това дело.

Единственото оплакване на двамата частни касатори /синдици на „КТБ“ АД (н.)/ е за постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение на материалния закон, поради което те претендират отменяването му и връщане на делото на същия състав на първостепенния съд /СГС/: „за продължаване на съдопроизводствените действия“.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната си касационна жалба двамата нейни податели, осъществяващи функциите на синдик на „КТБ“ АД (н.), обосновават приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си за очевидна неправилност на атакуваното въззивно определение (основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за директен достъп до касационно обжалване), още и с наличието на допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт съставът на САС се е произнесъл по следните шест правни въпроса, явяващи се от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1./ „Доколкото спорът все още не е квалифициран от съда като такъв с правно основание по чл. 60а ЗБН, предвид липсата на доклад по делото, допустимо ли е прекратяване на същото и връщане на исковата молба заради отменен закон?“;

2./ „Намира ли правното си основание в чл. 124, ал. 1 ГПК предявеният иск?“;

3./ „Обявяването на противоконституционността на разпоредбата на чл. 60а, ал. 1 ЗБН води ли до недопустимост на процесния иск или има отношение към неговата основателност, доколкото се касае до осъдителен иск, какъвто може да води всеки срещу всеки?“;

4./ „Дължат ли се разноски от ищеца при прекратяване на производството по делото въз основа на обявена противоконституционност на правна норма, за което вина няма ищеца, т. е. не е причина за неоснователно завеждане на делото?“;

5./ „Какъв е характерът на нормата на чл. 60а, ал. 1 ЗБН – процесуален или материален?“;

6./ „По какъв начин следва да се направи преценка за спазване на преклузивния срок, предвиден в чл. 62, ал. 1 от ЗБН – в редакцията към момента на предявяване на иска или с оглед Решението на Конституционния съд, с което чл. 60а от ЗБН е бил отменен?“

По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация „КТ Интернешънъл“ ЕАД-гр. П. /ЕИК[ЕИК]/, чието предишно фирмено наименование е било „К. Т. , писмено е възразило чрез свой надлежно упълномощен гл. юрисконсулт както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на единственото оплакване за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за оставянето му в сила.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред САС и насочена срещу преграждащ по-нататъшното развие на исковото производство по чл. 60а, ал. 1 ЗБН съдебен акт, настоящата частна касационна жалба на двамата постоянни синдици на „КТБ“ АД (н.) А. Н. Д. и К. Хр. М. ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните:

При потвърждаване на първоинстанционното прекратително определение по конкретното дело въззивният съд е могъл да констатира, че към датата 13 март 2018 г. вече е бил изтекъл преклузивният двугодишен срок за предявяването на иск с правно основание по чл. 60а, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/, визиран в текста на чл. 62, ал. 1 от същия специален закон – в редакцията на последния към ДВ, бр. 22 от 24.ІІІ.2015 г., както и че в процесния случай предявяването на такъв иск („за връщане на получено имущество“) е станало на 15.ІV.2020 г. Решаващият правен извод на САС е, че към последната дата въпросният иск е бил реално предявен в пределите на горния преклузивния срок за това: при съобразяване на разпоредбата на § 7 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. в ДВ, бр. 22 от 13.ІІІ.2018 г.). Но след обявяването на последната норма за противоконституционна, извършено с Решение № 3/28.ІV.2020 г. на Конституционния съд на Р. Б. по к. д. № 5/2019 г., изменението на срока по чл. 62, ал. п 1 ЗБН - от 2-годишен на петгодишен, прието с § 3 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 13.ІІІ.2018 г.) не е приложимо за откритите до датата на влизането му в сила производства по несъстоятелност на търговци, което положение следва да бъде съобразено по неприключени правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, „каквото е и настоящето“.

Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на ТР, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на неговия акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че нито един от 6-те правни въпроса, формулирани в изложението на синдиците Д. и М. по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната им касационна жалба, няма естеството на такъв, който да е обуславящ за изхода по конкретното дело. Правните въпроси с поредни номера 2, 3, 4, 5 и 6 са с изцяло хипотетичен характер, докато първият се отнася директно до правилността на атакуваното въззивно определение: при това без да се отчита факта, че със свое определение № 260679/13.Х.2020 г. по т. д. № 661/2020 г. първостепенният съд /СГС/ е изготвил доклад по същото – на основание чл. 374, ал. 2, изр. 3-то ГПК, във вр. чл. 146, ал. 1 ГПК – изрично визирайки правната квалификация на иска, с който е бил сезиран от синдиците на „КТБ“ АД (н.): с правно основание по чл. 60а, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗБН, „във вр ; 1, т. 7 от ДР на ЗБН“. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането налице ли е релевираната от частните касатори допълнителна предпоставка за това – в случая тази по т. 3 на същия законов текст.

В заключение, атакуваното въззивно определение не и очевидно неправилно, тъй както то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика) нито е било постановено contra legem (относимата към разрешаване на случая разпоредба на § 7 от ПЗР на ЗИД на ЗБН – обн. ДВ, бр. 22 от 13.ІІІ.2018 г., да е била приложена в нейния обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (САС да се е произнесъл с обжалвания съдебен акт въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2925 на Софийския апелативен съд, ТК, 13-и с-в, от 5.ХІ.2021 г., постановено по ч. гр. дело № 2518/2021 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1

2