О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
гр. София, 22.03.2022 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: В. М.
Е. Д.
като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д. № 4555 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 552 от 27.05.2021 г. по гр. д. № 4149/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 5147 от 25.08.2020 г. по гр. д. № 3775/2017г. на Софийски градски съд в осъдителната му част за уважаване на иск по чл.45 ЗЗД на „Валиси“ ЕООД-в несъстоятелност против Т. Н. М. за заплащане на 553 446,74 лв. обезщетение за имуществени вреди - претърпени загуби, в резултат на виновни и противоправни действия, осъществяващи състава на документна измама, изразяващи се в теглене на средства, без да предава на ищцовото дружество, превеждането им в полза на трети лица и впоследствие теглене и преводи в своя полза, на суми от особената сметка на дружеството, открита в „ОББ“ АД, разпорежданията по която се извършват по реда на чл.658, ал.1, т.9 ТЗ, надвишаващи по размер тези, за които е била изрично упълномощена да тегли и превежда, посредством предоставено й от „ВАЛИСИ“ ЕООД пълномощно, въвеждайки в заблуждение банковите служители, че има право да извършва тегления и преводи в размер надвишаващ този, за който е била изрично упълномощена, посредством представяне на Определение на СГС от 11.05.2011г., което се отнася до ежемесечно плащане на постоянни разходи, на неистински - подправени нареждания за теглене и преводно нареждане, върху което подписът на синдика е подправен, и на неистински - неавтентични и неверни съдебни удостоверения за връщане на суми, заплатени за изброените в исковата молба разходи, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска - 27.03.2017г. до окончателното й изплащане.
Касационната жалба е подадена от Т. Н. М. чрез пълномощника адвокат Р. М.. Въведени са доводи за недопустимост на въззивното решение като потвърждаващо недопустим първоинстанционен акт. Твърди се, че решението е постановено по нередовна искова молба - при липса на активна процесуална легитимация на синдика - ищец по делото, предвид ограничената му процесуална легитимация. Поддържа се, че правомощието на синдика по чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ обхваща завеждане от името на длъжника само на осъдителни искове по чл. 646 и чл. 647 ТЗ и искове, посочени в чл. 649 ТЗ, което означава, че искът по чл.45 ЗЗД не може да бъде предявен от този орган на несъстоятелността. Според касатора, извън посочените случаи, всички останали искове за защита на права и законни интереси на дружеството се предявяват от името на дружеството, като страна по съответното материално правоотношение, като процесуалното представителство се осъществява от синдика. Посочва, че липсва удостоверителен документ за актуално състояние на ищцовото дружество, като не е представено доказателство за представителната власт на сочения в исковата молба синдик на дружеството. Отделно от това счита, че съдът е извършил неправилна правна квалификация на исковата претенция, което е довело до произнасяне на непредявен иск. В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, изр.2 ГПК - вероятна недопустимост на въззивното решение, предвид произнасянето по непредявен иск, както и основанието по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК - очевидна неправилност.
Ответникът по касационната жалба „Валиси“ ЕООД-в несъстоятелност представя писмен отговор, в който моли да не бъде допускано касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.84 ал.3 ЗЗД. Ищецът „Валиси“ ЕООД-в несъстоятелност твърди, че с Определение на СГС от 11.05.2011г. по т. д. № 1024/2010г. на СГС, на синдика на дружеството е разрешено да упълномощи Т. Н. М. с правото да извършва ежемесечно от особената сметка на дружеството, открита в „ОББ“ АД, с IBAN: . безкасови преводи и тегления на каса в съответствие с разрешенията на съда по несъстоятелността по чл. 658, ал. 1, т. 9 ТЗ за покриване на постоянните разходи, присъщо необходими за развитие на производството по несъстоятелност, подробно изброени в определението. Извън изброените в определението разходи, всички останали разходи в производството по несъстоятелност са извършвани с отделна молба или на база отчета на синдика по чл.659 ал. 2 ТЗ, съдържащи подробна обосновка на необходимостта от съответния вид разход, като всеки от разходите е разрешаван от съда с резолюция върху отчета или молбата и издаване на нарочно удостоверение, което да послужи пред обслужващата банка, в което подробно се описва лицето, на което следва да се плати, цел и размер на плащането. Ищецът твърди, че ответницата, в качеството си на счетоводител, използвайки неистински и преправени документи, въвеждала в заблуждение банковите служители, че разполага с разрешение на съда по несъстоятелността, като теглела суми, извън тези, за които е изрично упълномощена, от особената сметка на дружеството и ги превеждала в полза на трети лица /търговски дружества/, а впоследствие теглела и превеждала сумите по своя банкова сметка и полза. По този начин е причинила на ищцовото дружество имуществена вреда - претърпяна загуба в размер на общо 557571.74лв., представляваща имуществена вреда, причинена от престъпление по чл.212 НК - документа измама и обсебване, която сума претендира, ведно със законните последици.
Ответницата е оспорила иска с твърдение, че не се е ползвала от неистински документи, не е съставяла такива за пред банка, а дори да се приеме, че подписите върху тях не са положени от сочените като техни автори лица, то представяйки ги при извършване на банковите операции, не е знаела за последното. Възразила е, че теглените и превеждани суми са постъпили в касата на ищцовото дружество, както и че не е давала съгласие, като приносител на платежните документи, за извършване на платежните операции.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че с решение от 23.08.2010г. постановено по т. д.№ 1024/2010г. по описа на СГС, ищцовото дружество е изпаднало в несъстоятелност, като е обявена свръхзадължеността му, на основание чл. 607 а, ал. 2 вр. чл. 742, ал. 1 от ТЗ с начална дата, считано от 15.3.2009г. Едновременно е открито производство по несъстоятелност на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 607 а, ал. 2 вр. чл. 742, ал.1 ТЗ, като за временен първоначално, а след ОС на кредиторите за постоянен синдик е назначена Р. П. Т.. С Определение на СГС от 11.05.2011г. по т. д. № 1024/2010г. на СГС, на синдика на „Валиси“ ЕООД-в несъстоятелност, в лицето на Р. П. Т. е разрешено да упълномощи Т. М. с правото да извършва ежемесечно от особената сметка на дружеството, открита в „ОББ“ АД, с IBAN: ., безкасови преводи и тегления на каса в съответствие с разрешенията на съда по несъстоятелността по чл. 658, ал. 1, т. 9 ТЗ, във връзка с покритие на постоянните разходи, присъщо необходими за развитие на производството по несъстоятелност, подробно изброени в определението. На 05.04.2011г., е съставено нотариално заверено пълномощно, с което синдикът упълномощава М. да тегли суми и да извършва банкови преводи на суми от особената сметка на дружеството „Валиси“ ЕООД, открита в[Фирма 1], съобразно разрешенията на СГС, издадени по т. д.№ 1024/2010г. Договор между „Валиси“ ЕООД-в несъстоятелност и Т. М. не е сключван. Сключен е договор за счетоводно обслужване на 01.03.2011г. между „ТНМ - Консулт и Проектиране“ ЕООД и „Валиси“ ЕООД /н/, като Т. М. е управител на дружеството „ТНМ-Консулт и проектиране“ ЕООД.
Установено е от заключенията на приетите основна и допълнителна графологични експертизи, че ръкописните текстове в графите в процесните 29 броя „нареждане разписка“ и 67 броя „платежно нареждане /вносна бележка/“, са изписани от Т. М.; подписите в графа „получих сумата“ и в графа „подпис на лицата, които могат да се разпореждат/титуляр или пълномощник - физически лица, лице по спесимен – за юридически лица/“ в два от тях - „нареждане разписка“ за по 1350лв., от 09.06.2016г. са положени от Т. М.; подписите в графа „подпис на лицата, които могат да се разпореждат /титуляр или пълномощник - физически лица, лице по спесимен - за юридически лица/“ и за „подпис на наредителя“, не са положени от Р. Т.; при изготвяне на 34 бр. копия на съдебни удостоверения по т. д.№ 1024/2010г. на СГС, заверени с ръкописно изписан текст „Вярно с оригинала“ и подпис, са използвани „заготовки“, изготвени по описан в експертизата начин; ръкописните текстове „Вярно с оригинала“ и ръкописните попълнения под печатен текст „т. д.№ 1024/2010“ и подписите, положени срещу ръкописен текст „Вярно с оригинала“, са изпълнени от ответницата Т. М..
Въз основа на това съдът е приел за очевидно, че подписите във всички изследвани документи не са положени от синдика на несъстоятелното дружество Р. Т., както и че според експертизата ръкописните текстове са изписани от Т. М.. Възприел е установеното от комплексната /съдебнопочеркова и документно-техническа/ експертиза, че при създаването на всички 30 бр. копия на изследваните съдебни удостоверения са използвани „заготовки“ - листове хартия с предварително отпечатано изображение на комплекса от четири реквизита - печатан текст „Председател, „секретар, два подписа и отпечатък от кръгъл печат. При съставянето на текста на съответното удостоверение е използван шаблон - един и същ печатен текст, в който след ред 4 са внасяни изменения. След отпечатване на този текст, върху заготовките, на обозначените с пунктирани линии места, са нанасяни съответните ръкописни текстове. Накрая, от така създадения документ е изготвено електрофотографско копие. Всички документи, са отпечатани на едно и също печатащо устройство. В експертизата, вещото лице е установило, че ръкописните текстове „Вярно с оригинала”, които са положени на всички тридесет копия на съдебните удостоверения са изписани от ответницата Т. М., като подписите срещу този ръкописен текст също са положени от нея. Ръкописните попълнения под печатния текст „т. дело 1024/2010г. в горния ляв ъгъл на листа /изх. № и дата на съответното съдебно удостоверение/ и на трети ред /дата на определението на съда, въз основа на което е издадено съдебното удостоверение/ са копия на ръкописни текстове, са изписани също от нея.
От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза е установено, че общият размер на сумите, изтеглени в брой от Т. М. от особената сметка на „Валиси“ ЕООД /н./ в „ОББ“ АД, за периода от март 2016г. до ноември 2016г. възлиза на 54471.74лв. Общият размер на сумите, преведени от М. от особената сметка на „Валиси“ ЕООД /н./ в „ОББ“ АД, в полза на „ТНМ Консулт прим“ ЕООД, въз основа описаните в т. 1.3. от исковата молба преводни нареждания, за периода от август 2016г. до февруари 2017г. възлиза на 214 505 лв. Общият размер на сумите, преведени от М. от особената сметка на „Валиси“ ЕООД /н./ в „ОББ“ АД, в полза на „ТМ Монитор“ ЕООД, въз основа описаните в т.1.3. от исковата молба преводни нареждания, за периода от август 2016г. до януари 2017г. възлиза на 138 840 лв. Размерът на сумите, преведени от М. от особената сметка на „Валиси“ ЕООД в „ОББ“ АД, в полза на „Ай Пи Ар Хост“ ЕООД, въз основа описаните в т. 1.3. от исковата молба преводни нареждания, за периода от август 2016г. до януари 2017г. възлиза на 145 630 лв. Видно е, че всички безкасови плащания са извършвани в полза на трети лица - свързаните с М. дружества - „ТНМ Консулт П.“ ЕООД, „Ай Пи Ар Хост ЕООД и „ТНМ Монитор“ ЕООД. В платежните нареждания като основание за плащанията е посочено едно и също - „връщане на задатък, внесен на 21.07.2016г.” Установява се обаче от молба на синдика на „Валиси“ ЕООД от 04.04.2016г. за представяне на сметка за разпределение по т. д.№ 1024/2010г., че на 08.03.2016г. по реда на прякото договаряне са продадени всички недвижими имоти на обявеното в несъстоятелност дружество. Следователно, изобщо не е бил внасян задатък, което да налага неговото връщане след провеждане на търг. Счетоводната експертиза сочи, че след постъпване на сумите, преведени от М. от особената сметка на несъстоятелното дружество по банковите сметки на „ТНМ Консулт прим“ ЕООД, „ТМ Монитор“ ЕООД и „Ай Пи Ар Хост“ ЕООД, са извършени последващи разпореждания с тях отново от М. - тегления и преводи към нейни лични сметки и други банкови сметки така, както е описано подробно в Приложение № 2 към заключението, като в преобладаващия брой от случаите, незабавно след като банковите сметки на трите горепосочени дружества са заверени със сумите, изплатени от „ВАЛИСИ“ ЕООД, М. е изтегляла обратно сумите на каса или на банкомат, респ. превеждала същите по личната си банкова сметка или за погасяване на свои лични задължения.
Въззивната инстанция е извършила служебна проверка като е изискала справка от СРП дали към момента има внесен обвинителен акт срещу жалбоподателката по пр. пр.№ 7857/2017г. по описа на СГП, изпратена по компетентност в СРП на 28.07.2017г. ; получен е отрицателен отговор.
Разпитаният свидетел П. е присъствал на среща между синдика Т. и счетоводителя М., като последната била видимо притеснена, обяснила, че през цялата 2016г. имала лични проблеми, била обект на изнудване, поради което е извършвала процесните тегления с неистински платежни нареждания и съдебни удостоверения. Т. я е попитала осъзнавала ли, че това е престъпление, а отговорът на счетоводителя бил положителен. Тогава Т. сезирала прокуратурата.
При така установената фактическа обстановка, за да уважи предявеният иск въззивният съд на първо място е изложил съображения за неоснователност на наведеното от жалбоподателката възражение за недопустимост на иска. Искът е предявен от обявеното в несъстоятелност дружество - „Валиси“ ЕООД, а не от неговия синдик Т.. Именно дружеството е носител на накърнените материални права и поради това на него принадлежи правото на иск по конкретния правен спор. При предявяването на иска ищецът е представляван от синдика съобразно правилото на чл.658, ал.1, т.7 ТЗ. Ответник по иска е физическото лице М., а не „ТНМ - Консулт и Проектиране“ ЕООД, чийто управител и едноличен собственик на капитала се явява тя.
По-нататък съдът е намерил за неоснователно и възражението на жалбоподателката за нередовност на исковата молба. Изтъкнал е, че исковата молба съдържа ясни и недвусмислени твърдения за действията на ответницата, от които са произтекли вредите, като е направено разграничение, че действията не са възложени на ответницата със сключен между страните договор респ. пълномощно, издадено от синдика Т., така че извършването им не съставлява договорно неизпълнение под формата на неосъществяване на очакван резултат, а причиняване на вреда, под формата на претърпяна загуба, настъпила от виновни и противоправни действия - непозволено увреждане. Претендират се вреди, под формата на претърпяна загуба, на деликтно основание за извършени от счетоводителя действия без представителна власт в производството по несъстоятелност, във фазата по осребряването, изразяващи се в съставяне на неистински документи с невярно съдържание и използването им пред служители на[Фирма 1] с цел извличане на имотна облага в особено големи размери - общо 553 446.74лв.
По съществото на спора, въз основа на съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд е намерил, че са налице са всички елементи от фактическия състав на деликта. Съгласно чл. 660 ТЗ синдикът е длъжен да осъществява правомощията си с грижата на добър търговец; за виновно причинените на дружеството вреди синдикът дължи обезщетение - чл. 663, ал.3 ТЗ, което е форма на деликтна отговорност. Съответно, всички упълномощени от синдика лица, вкл. счетоводителя, също носят отговорност за виновно причинените вреди на деликтно основание. В случая ответницата по иска М. е назначена от синдика с изрично разрешение на съда по несъстоятелност, но само за конкретни и изчерпателно посочени действия. Действията, извършени извън изрично разрешените от съда, попадат в общия състав на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД, а не към договорно неизпълнение на мандатно правоотношение. Според съда, само пълномощното не е достатъчно за доказване обвързаността на страните с неформален договор за поръчка, съответно оттеглянето на пълномощното не доказва прекратяването на този договор поради оттегляне на поръчката по чл. 287 ЗЗД. Даденото пълномощно е конкретно и е свързано само и единствено с разрешенията на съда по несъстоятелността; доколкото такива разрешения няма дадени от съда, то и действията на счетоводителя не могат да се считат за такива в отклонение от поръчката.
Съдът е приел за неоснователни твърденията на М. за липса на доказателства дали са осчетоводявани във „Валиси“ ЕООД-в несъстоятелност сумите, с които тя се е разпореждала. Видно, че всички безкасови плащания са извършвани в полза на свързаните с М. дружества - „ТНМ Консулт П.“ ЕООД, „Ай Пи Ар Хост ЕООД и „ТНМ Монитор“ ЕООД. В платежните нареждания като основание за плащанията е посочено все едно и също основание - връщане на задатьк, внесен на 21.07.2016г. Такова основание не съществува - установено е, че всички недвижими имоти на дружеството са продадени по реда на прякото договаряне на 08.03.2016г., въз основа на решение на Общото събрание на кредиторите. Затова през юли 2016г. е фактически и правно невъзможно да се провежда процедура по осребряване на имущество на „Валиси“ ЕООД - в несъстоятелност, която да изисква или внасянето на задатък, а по-късно и неговото връщане обратно. Като управител и собственик на свързаните лица М. е знаела, че дружествата получават сумите на несъществуващо основание. След като плащанията са извършени в полза на трети лица, то не е възможно същите да се осчетоводят като постъпления в несъстоятелното дружество. Експертизата сочи, че в преобладаващия брой от случаите, незабавно след като банковите сметки на трите горепосочени дружества са заверени със сумите, изплатени от „Валиси” ЕООД-в несъстоятелност, М. е изтегляла сумите на каса или на банкомат, респ. превеждала същите по личната си банкова сметка или за погасяване на свои лични задължения. При тези данни според решаващия съд са доказани пълно и главно всички елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД - деянието /съставяне на неистински документи с невярно съдържание и тяхно използване пред[Фирма 1]/ е противоправно; то е предизвикало вреда, която закономерно произтича от деянието на жалбоподателката.Дали деянието може да се квалифицира и като престъпление по чл.212 НК е извън предмета на настоящото производство. Правно релевантно е единствено поведението на счетоводителя, което е противоправно - без разрешение на съда и синдика и което единствено се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Размерът на вредата според счетоводната експертиза е 553 446.74лв. и в този размер искът е намерен за основателен.
Настоящият състав на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не съществуват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 ГПК, на които се позовава касатора.
Твърдението за недопустимост на съдебния акт е обосновано с произнасяне по нередовна искова молба, която е предявена не от надлежната страна - дружеството, а от синдика, който извън исковете по чл. 646 и чл. 647 ТЗ не притежава активна процесуална легитимация. Доводът не кореспондира с действителното положение - искът е предявен от обявеното в несъстоятелност дружество „Валиси“ ЕООД, а не от неговия синдик. В процеса дружеството - ищец е представлявано от синдика съгласно правилото на чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ. В практиката на Върховния касационен съд се приема, че посочената норма признава процесуална легитимация на синдика да участва в производствата по делата на длъжника и да завежда от негово име такива/ решение № 70 от 19.06.2020 г. по т. д. № 2414/2018 г. на ІІ.т. о. решение № 76 от 11.04.2013 г. по т. д. № 815/2012 г. на І т. о. и др./. С оглед на това не следва да се допуска касационно обжалване за преценка допустимостта на решението.
Порокът „очевидна неправилност“ е обоснован от касатора с два довода. Първият е, че не било надлежно установено със съответен съдебен акт, че Р. Т. е синдик на дружеството в несъстоятелност. Доводът е напълно несъстоятелен. За това, че Р. Т. е назначена от съда за синдик на дружеството са налице данни по делото, а и същото обстоятелство е публично обявено в Търговския регистър.
Вторият довод е, че въззивният съд се е произнесъл с явно неправилен извод за наличието на пасивна процесуална и материална легитимация на ответника. Съдът е приел осъществяването на фактическия състав на деликта по чл. 45 ЗЗД, а тази отговорност е изключена, тъй като между жалбоподателката и ищцовото дружество има договор за счетоводни услуги. Визираните доводи не запълват основанието „очевидна неправилност“, така както е разяснено в практиката на Върховния касационен съд. От мотивите на съдебния акт не е видимо нито тежко нарушение на закона, нито явна необоснованост; напротив, решението е надлежно мотивирано и подробно обосновано. Не са нарушени основни правни принципи. Съдът е обосновал фактическия състав на деликта именно с липсата на договор между ответницата и дружеството. Да, налице е упълномощаване на жалбоподателката от синдика за извършване на конкретни действия, но визираните в исковата молба вредоносни действия са извън тези, за които е учредена представителна власт.
Предвид изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.ОПРЕДЕЛИ :НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 552 от 27.05.2021 г. по гр. д. № 4149/2020 г. на Софийски апелативен съд по касационната жалба на Т. Н. М..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: