3О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 121

гр. София, 21.03.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като изслуша докладваното от съдия А. Б. ч. т.д. № 2623 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на П. В. В., действащ като ЕТ „СЪНИ – П. В.“, представляван от адв. С. К., срещу определение № 355 от 03.09.2021г. по в. ч.т. д. № 291/2021г. по описа на Апелативен съд – В. Т. с което е потвърдено определение № 260135 от 21.07.2021г. по т. д. № 10084/2019г. на Окръжен съд – Габрово за връщане като просрочена на частната му жалба срещу определение по същото дело.

Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд неправилно е изчислил датата на изтичане на преклузивния едноседмичен срок, като е приел, че същият е започнал да тече в деня на връчване на съобщението - 12.07.2021г. Твърди, че по аргумент от чл.72, ал.1 ЗЗД срокът следва да се изчислява от деня, следващ датата на връчването, поради което същият изтича в деня на внасяне на частната жалба в деловодството на съда. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради произнасяне на въззивния съд в противоречие с определение № 496 от 18.11.2019г. по ч. гр. д. № 3473/2019г. на ВКС, ГК, III г. о. и определение № 516 от 17.07.2013г. по ч. т.д. № 2712/2013г. на ВКС, ТК, I т. о. по следния процесуалноправен въпрос: Следва ли да се брои денят на получаване на съобщението при изчисляване на срока за обжалване съгласно чл.60, ал.4 вр. чл.275, ал.1 ГПК?

Ответникът „Колект БГ“ АД, представляван от адв. В. Д., оспорва частната касационна жалба поради липса на основания за допускане на касационен контрол.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.

С обжалваното определение въззивният съд е приел, че в случая определение № 260113/30.06.2021 год., постановено по т. д. № 84/2019 год. по описа на Окръжен съд – Габрово, е съобщено на жалбоподателя на 12.07.2021 г. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от ГПК във вр. с чл. 275, ал. 1, изр. първо от ГПК срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица. Поради това е приел, че в конкретния случай едноседмичният срок за обжалване на определението от 30.06.2021 г. е започнал да тече в деня на връчване на съобщението 12.07.2021 г. (понеделник) и е изтекъл на 19.07.2021 г. (също понеделник) и тъй като частната жалба срещу определението е подадена на 20.07.2021 г. в деловодството на съда, действително е просрочена и законосъобразно е върната от първоинстанционния съд. Изтъкнал е, че правилото на чл. 60, ал. 5 от ГПК, според което срокът се изчислява от деня, следващ този на връчването, се отнася само за срок, който се брои на дни, но не и за срок, който се брои на седмици, какъвто е срокът за обжалване по чл. 275, ал. 1 от ГПК.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Поставеният процесуалноправен въпрос е обсъждан от въззивния съд и е обусловил изхода на делото, но по отношение на него не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Разпоредбата на чл.60, ал.4 ГПК относно срока, който се брои на седмици, е ясна и по прилагането е формирана трайна практика – определение № 72 от 10.02.2020г. по ч. т.д. № 96/2020г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 238 от 24.04.2018г. по ч. т.д. № 526/2018г. на ВКС, Тк, II т. о., определение № 196 от 11.12.2018г. по к. ч.т. д. № 4469/2018г. на ВКС, ГК, I г. о. и др., според която срокът по чл.275, ал.1 вр. чл.60, ал.4 ГПК започва да тече от датата на връчване на съобщението за обжалвания акт. В този смисъл е произнасянето и в цитираните от частния касационен жалбоподател определение № 496 от 18.11.2019г. по ч. гр. д. № 3473/2019г. на ВКС, ГК, III г. о. и определение № 516 от 17.07.2013г. по ч. т.д. № 2712/2013г. на ВКС, ТК, I т. о. Тъй като въззивният съд се е произнесъл в съответствие с формираната практика на ВКС, искането за допускане на касационен контрол по поставения въпрос е неоснователно.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 355 от 03.09.2021г. по в. ч.т. д. № 291/2021г. по описа на Апелативен съд – В. Т.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: