Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Е. М. Членове: ЕМИЛ Д. Й. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Г. Х. изслуша докладваното от председателя Е. М. по административно дело № 972/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на министъра на образованието и науката против решение №7461/07.12.22 г., постановено по адм. д. 8392/2022 г. по описа на Административен съд София - град(АССГ).

В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и вместо него да бъде постановено ново по същество на спора, с което да бъде потвърдена негова Заповед № РД09-3831/09.08.2022 г. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и исканията са изложени в касационната жалба.

Ответникът – Е. М., чрез процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Ответникът - Научно жури, определено със заповед № 615- РД/30.11.2021г. към института за изследване на изкуствата към БАН, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е заповед № РД09-3831/09.08.2022 г. на министъра на образованието и науката, с която на осн. чл. 32, ал. 10 от ЗРАСРБ, във вр. с чл. 99, т. 1 от АПК и доклад с вх. № 18-148/16.03.2022 на Комисията по академична етика (КАЕ) , е отменено решението на научното жури, обективирано в Протокол № 2 от 23.05.2022 г., за присъждане на научната степен „доктор на науките“ в област на висше образование 8. „Изкуства“, професионално направление 8.1. „Теория на изкуствата“, на проф. Е. М.. Научната степен е присъдена от Института за изследване на изкуствата (ИИИзк) към БАН.

За да отмени заповедта съдът е изложил съображения, че в Глава четвърта „Контрол“ на ЗРАСРБ са установени две форми на контрол върху процедурите по придобиване на научна степен и заемане на академични длъжности – по чл. 30 ЗРАСРБ и по чл. 32 ЗРАСРБ. Приел е, че е допуснато смесване от страна на административния орган на двете процедури за контрол разписани в закона – тази по чл. 30 и тази по чл. 32 ЗРАСРБ. Това е довело до съществено нарушение на процесуалните правила в производството по издаване на оспорената заповед. На следващо място съдът е приел, че заповедта е издадена и в несъответствие с материалноправните разпоредби на закона, поради липсата на допуснато нарушение на Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности в БАН. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е изяснил фактическата обстановка, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, анализирал ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Мотивите му се споделят от настоящата инстанция без да е необходимо да се повтарят по арг. от чл. 221, ал. 2 АПК.

Анализът на доказателствата по делото показва, че министърът на образованието и науката е бил сезиран със сигнал с вх. № 94-5839/08.12.2021 г., подаден от проф. И. Г. от ИИИзк – БАН. В сигнала били изнесени твърдения за извършени нарушения при провеждането на процедура за придобиване на научната степен „доктор на науките“ (област на висше образование 8. Изкуства, професионално направление 8.1. Теория на изкуствата) от проф. Е. М. в ИИИзк – БАН. С. З. № РД09-4932/10.12.2021 г. на заместник министъра на образованието и науката било наредено извършването на проверка относно допустимостта на този сигнал, като е назначена комисия, която да извърши тази проверка. Видно от Протокол № 100 от 16.12.2021г. назначената комисия е приела, че сигналът е допустим. С. З. № РД09-5036/20.12.2021 г. било възложено на комисията да извърши проверка по същество на сигнал с вх. № 94- 5839/08.12.2021 г. Комисията по академична етика изготвила Доклад вх. № 18-148/16.03.2022 г., във връзка с постъпилия сигнал, в който било прието, че е налице нарушение на чл. 5, ал. 2 от Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности в Българската академия на науките. При отсъствието на ръководител на първичното научно звено, научният секретар или друг представител на административното ръководство на ИИИзк - БАН би следвало да свика и организира членовете му на заседание със съответен дневен ред, без да кани по своя преценка външни участници за откриване на процедура по защита на дисертационен труд. Въз основа на направените от КАЕ констатации, министърът, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗРАСРБ, е издал заповед № РД09- 2656/24.03.2022 г. за спиране на процедурата за срок от 1 месец. Предоставен бил срок от 20 дни, ръководството на ИИИзк – БАН да отстрани констатираното нарушение от КАЕ и да представи в МОН доказателства. Научният секретар на ИИИзк - БАН, е изпратил на заместник -министъра докладна записка, изясняваща обстоятелствата, свързани с констатираното нарушение. КАЕ след разглеждане на допълнителните разяснения е приела че отново липсват предпоставки за възобновяване на процедурата, като е предоставила нов срок до 31.05.2022г. да се предоставят доказателства, че нарушението е отстранено. С писмо изх. № 120-40/30.05.2022 г., научният секретар на ИИИзк - БАН е уведомил МОН и КАЕ, че на основание чл. 31, ал. 6 от ЗРАСРБ, при липса на издадена заповед на министъра в едномесечния срок, производството за придобиване на научната степен „доктор на науките“ е възобновено, като на 23.05.2022 г. е проведена успешна защита на дисертационния труд. С оглед на това, КАЕ изготвила доклад вх. № 18-356/24.06.2022 г., с който е предложила на министърът на образованието и науката да упражни правомощието си по чл. 32, ал. 10 от ЗРАСРБ, като отмени акта за присъждане на научната степен „доктор на науките“ поради нарушение на изискванията за законосъобразността му. Директорът на ИИИзк – БАН и ръководството на БАН били уведомени за започването на производството по издаване на индивидуален административен акт - заповед на министъра на образованието и науката за възобновяване на производството по издаване на ИАА за отмяна на акта за присъждане на научната степен „доктор на науките“. Със заповед № РД09-3831/09.08.2022 г., министърът на образованието и науката, на основание чл. 32, ал. 10 от ЗРАСРБ, във вр. с чл. 99, т. 1 от АПК и доклад с вх. № 18-148/16.03.2022 на КАЕ, е отменил решението на Научното жури, обективирано в Протокол № 2 от 23.05.2022 г., за присъждане на научната степен „доктор на науките“ в област на виеше образование 8. „Изкуства“, професионално направление 8.1. „Теория на изкуствата“, на проф. Е. М..

Безспорно е, че с оглед на чл. 53, ал. 4 от Конституцията висшите училища се ползват с академична автономия, но тя не е безгранична, тъй като с оглед на алинея 6 на същата конституционна разпоредба държавата упражнява контрол върху всички видове и степени училища. Една от сферите, в които държавата има правомощието да упражнява контрол за законосъобразност е спазването на единните национални изисквания към кандидатите за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности във висшите училища в съответствие с мотивите на Решение №11 от 05.10.2010 г. на Конституционния съд по конституционно дело №13/2010 г.

За да осигури условия за обективно, безпристрастно и законосъобразно прилагане на единните национални изисквания към кандидатите за заемане на академична длъжност законодателят, с измененията на Закона за развитие на академичния състав в Р. Б. – 2010 г., 2013 г. и Държавен вестник, бр. 30 от 03.04.2018 г., в сила от 04.05.2018 г., въведе изрични правомощия на министъра на образованието с оглед на фазата от конкурсното производство, на която е установено нарушението, с оглед на субекта, който го сезира, и с оглед на акта, действието или бездействието, което се твърди да е незаконосъобразно.

Така, с оглед на чл. 30, ал. 1 ЗРАСРБ министърът осъществява контрол за законосъобразност върху откритите и неприключили процедури за заемане на академична длъжност и за придобиване на научна степен. Този контрол се осъществява по собствена инициатива на министъра или по сигнал на заинтересовано лице и обхваща лимитативно посочените в чл. 30, ал. 2 ЗРАСРБ обстоятелства. В останалите разпоредби на чл. 30 ЗРАСРБ законодателят е регламентирал и нарочно производство по осъществяване на контрола, а правомощието на министъра, при осъществено нарушение, е да спре съответната процедура – чл. 31, ал. 2 ЗРАСРБ, или да я прекрати – чл. 31, ал. 7 ЗРАСРБ.

Процедурата регламентирана в чл. 32 ЗРАСРБ има за предмет проверка за законосъобразност на вече постановен акт при проведена процедура за присъждане на научна степен или заемане на академична длъжност. Правомощията на министъра в тази процедура са различни от правомощията му в процедурата по чл. 30 ЗРАСРБ. В производството по чл. 32 ЗРАСРБ министърът, ако установи нарушения, може да отмени оспорения акт – чл. 32, ал. 7 във връзка с чл. 32, ал. 6 ЗРАСРБ. Производството по чл. 32 министърът може да проведе само, ако е сезиран с жалба от заинтересованото лице – чл. 32, ал. 2 ЗРАСРБ, като това е основна разлика с процедурата по чл. 30 с. з. Едната процедура започва по сигнал на заинтересовано лице, а другата по жалба на заинтересованото лице.

Легално определение на понятието „заинтересовано лице“ се съдържа в разпоредбата на чл. 1, т. 21 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗРАСРБ – „Заинтересовано лице“ е всяко лице, което е придобило научна степен в съответното професионално направление или е хабилитирано лице по т. 18. Видно от посоченото в законовите текстове – процедурата по чл. 30 ЗРАСРБ започва по „сигнал на заинтересовано лице“, а процедурата по чл. 32 ЗРАСРБ започва по „жалба на заинтересованото лице“, става въпрос за жалба подадена по административен ред пред министъра на образованието и науката. В ЗРАСРБ липсват легални определения на понятията „жалба“ и „сигнал“, поради което същите следва да бъдат тълкувани в смисъла, който чл. 107, ал. 4 във връзка с чл. 119 АПК дава за сигнала и чл. 147, ал. 1 АПК за жалбата (предвид чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от Указ № 883/24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове.). Подателят на сигнала не е необходимо да установи лично и пряко засягане, за да подаде сигнала. Подателят на жалбата следва да докаже лично и пряко засягане от обжалвания акт, за да е допустима жалбата. В случая в мотивната част на оспорената заповед не е посочена жалбата, по която е образувано административното производство, нито е посочено депозиралото я заинтересовано лице. Така също от доказателствата по делото не може да се установи сигналът, въз основа на който е била извършена проверката има ли въобще характер на иницииращ документ в производството по чл. 32 от ЗРАСРБ, доколкото не е подаден от заинтересовано лице, което в случая може да бъде единствено участник в процедурата за присъждане на академично звание. Допуснато е смесване от страна на административния орган на двете процедури по контрол, разписани в глава Четвърта на закона - тази по чл. 30 и сл. и тази по чл. 32, а те са самостоятелни и с различни предпоставки и водят до различни правомощия на министъра.

Независимо от горното съществено нарушение на съдопроизводствените правила следва да се посочи, че оспорената заповед е и материално незаконосъобразна, тъй като е лишена от предмет.

Условията и реда за придобиване на научната степен „доктор на науките" са уредени в ЗРАСРБ, Правилника за прилагане на ЗРАСРБ, Правилника на БАН и Правилника на ИИИзк. Съобразно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗРАСРБ, научната степен „доктор на науките" се придобива само в ... научни организации, получили акредитация от Националната агенция за оценяване и акредитация /НАОА/, при условията и по реда на Закона за висшето образование. В чл. 12, ал. 1 - 5 от ЗРАСРБ, чл. 35 и чл. 37 от ППЗРАСРБ е предвидено, че кандидатът за придобиване на научната степен трябва да притежава образователна и научна степен „доктор", да отговаря на минималните национални изисквания на чл. 2б, ал. 2 и 3 от ЗРАСРБ и да е защитил дисертационен труд с определени изисквания към труда. От текста на разпоредбите на чл. 12, ал. 6 от ЗРАСРБ, чл. 38, чл. 39, ал. 1 и 2 от ППЗРАСРБ, чл. 5, ал. 1 и 2 от Правилника на БАН и чл. 5, ал. 3 и 4 от Правилника на ИИИзк е видно, че процедурите по защита на дисертационния труд започват с обсъждане на проект за труда пред семинар/съвет на първичното звено - в случая сектор или ИГ. На заседанието на първичното звено трябва да присъстват поне седем хабилитирани лица, специалисти в областта на дисертацията и/или свързана с нея област, от които най-малко четирима да са професори или доктори на науките. При липса на необходимия брой, семинарът се разширява със заповед на директора с външни хабилитирани лица, специалисти в областта на процедурата, предложени от първичното звено. Защитата на дисертационния труд се извършва публично пред НЖ, състоящо се от седем хабилитирани лица, най-малко трима от които професори.

Споделят се изводите на съда, че от събраните по делото доказателства е видно, че процедурата при провеждане на дисертационния труд на проф. Мутафов е спазена стриктно. На първо място следва да се има предвид, че предлагането на външни хабилитирани лица от членовете на първичното звено за допълнително включване в семинара му, не е регулирано с нормативно определен ред за извършване, документиране и доказване, поради факта, че липсват норми, уреждащи въпроса как следва да се направи въпросното предложение. В случая членовете на С „ИИ" предвид съществуващите в страната тогава антиковид-мерки и отсъствието на много от тях от работа в ИИИзк-БАН поради ползване на годишни отпуски, са направили предложенията си за еднократното включване в състава на сектора на външни хабилитирани лица, съгл. изискванията на чл. 5, ал. 2 от Правилника на БАН в телефонни и онлайн разговори пред и. д. ръководителя на сектора гл. ас. д-р С.. Изборът на специалисти не е направен по преценка на научния секретар, а е предложение на и. д. ръководителя на С „ИИ" гл. ас. Р. С. в резултат на консултации с други безпристрастни членове на С „ИИ" и НС". Същият е предал общото мнение за подходящите външни хабилитирани лица, които да бъдат включени в състава на разширеното заседание на ИГ на научния секретар.

Предвид липсата на нарушение на чл. 5, ал.2 от Правилника на БАН и непосочването на друго такова, следва, че липсва фактическо основание за издаването на процесната заповед. Това е така, тъй като видно от мотивната част на оспорения акт на министъра на образованието и науката, като правно основание за неговото издаване е посочена нормата на чл. 32, ал. 10 от ЗРАСРБ.

Съгласно чл. 32, ал. 10 ЗРАСРБ при наличие на някои от основанията по чл. 99 от Административнопроцесуалния кодекс, свързани с нарушения по чл. 30, ал. 2, т. 1 – 4, за влезли в сила актове за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности по реда на този закон, производствата по съответните процедури могат да бъдат възобновени по реда на глава седма от Административнопроцесуалния кодекс, като проверката се извърша от Комисията по академична етика по реда на чл. 30, ал. 5 – 12. В случая министърът е приел наличие на „нарушения при провежданите процедури", а именно нарушение е на чл. 5, ал. 2 от Правилника на БАН. При липсата на такова нарушение, дори хипотетично да се приеме, че то съществува, същото не може да бъде правно основание за издаване на акт с такова съдържание. От всички предвидени хипотези на чл. 99 от АПК, единствено приложимата може да бъде тази по т. 1, която обаче изисква „съществено нарушение на някое от изискванията за законосъобразността на отменения административен акт, каквото в случая няма. Дори да се приеме в процесния случай, че предложението е дошло само от гл. ас.Стойчев, то следва да се има предвид, че същият е член на С„ИИ" и има съответното право да предлага. По тази причина „нарушението" не може да се квалифицира като съществено.

По така изложените мотиви настоящата инстанция счита, че първоинстанционният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на делото, касационният жалбоподател следва да заплати направените разноски на ответната страна - Е. М. за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева.

Воден от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7461 от 07.12.2022 г., постановено по адм. дело № 8392/2022 г. от Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Министерството на образованието и науката да заплати на Е. М. сумата от 1 500 (хиляда петстотин) лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Е. Д. п/ РУМЕН ЙОСИФОВ