Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на четвърти април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Р. Б. Членове: ЛЮБОМИРА МОТ. С. при секретар Р. Х. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията Л. М. по административно дело № 1027 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Благоевград, срещу решение № 1939 от 17.11.2022 г., постановено по адм. дело № 450/2022 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на изводите на съда. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата подадена от Ц. К.. Претендира се присъждане на разноски. Прави се и възражение за прекомерност на евентуално претендирано от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът – Ц. К. от гр. Благоевград, чрез процесуалния си представител адв. Р. В., в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и заявява, че не са налице касационни основания за отмяна на решението на Административен съд – Благоевград.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Административен съд - Благоевград е било образувано по жалба на Ц. К. против отказ на кмета на община Благоевград за включването му в Картотеката за настаняване в социални общински жилища за 2022 г., който отказ е обективиран с утвърждаването на протокол от 28.04.2022 г. на Комисията по чл. 8 от Наредбата за реда и условията за установяване на жилищните нужди на граждани, ползване и управление на общински жилища (Наредбата) и т. II, под. т. 4 от приложения към протокола Списък на лицата, които не отговарят на изискванията за включване в картотеката за настаняване за 2022 г.

С обжалваното решение административният съд е отменил оспорения отказ и е изпратил преписката на кмета на община Благоевград за ново разглеждане, съгласно указанията в мотивите на решението. За да постанови този резултат след подробно изясняване на фактическата обстановка съдът е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган. По отношение на формата на акта съдът е приел, че същият е издаден в нарушение на чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК, тъй като по делото не е установено „утвърждаване“ чрез нарочна заповед, а чрез бланкетно волеизявление, което дава яснота за волята, но не и разбиране с какви съображения (мотиви) са възприети изводите на помощната комисия. Като порок на формата на акта съдът е посочил и липсата на дата на издаване, която да установи момента на „утвърждаване“.

Наред с нарушенията във формата на акта, които съдът е приел за съществени и налагащи отмяната му, е установил и други съществени процесуални нарушения, свързани с формирането и работата на комисията, издател на протоколите от 05.04.2022 г. и 28.04.2022 г. Мотивирал се е, че в хода на своята работа, помощната комисия, разгледала заявлението на Каранфилов, е легитимирала своята дейност, позовавайки се, че черпи правомощия от заповед № 318/09.11.2021 г. на кмета. Видно от тази заповед обаче, нито нейният седемчленен персонален състав, нито поставената й задача: „Да разглежда подадените заявления за закупуване на общински жилища“, реферират със състава на шестчленната комисия, разгледала подадените заявления за картотекиране за настаняване в общински жилища. Така изложеното според съда е основание да се приеме, че заявлението на Каранфилов не е разгледано в съответствие с реда по чл. 8, ал. 1 от Наредбата. Установено е от Административен съд – Благоевград, че е налице и процесуално нарушение, свързано с прилагането на чл. 8, ал. 2 от Наредбата. Тази норма, предвижда, че редът, начинът и сроковете за приемане, разглеждане и произнасяне по заявленията за картотекиране и прекартотекиране се определят с правила, одобрени от кмета. Съществуването на такива правила е останало недоказано по делото, като според съда заявлението на Каранфилов не разгледано в съответствие с изискванията на чл. 8, ал. 2 от Наредбата.

Независимо от гореизложеното Административен съд – Благоевград се е мотивирал и, че отказът е немотивиран по отношение приложението на чл. 5, ал. 1, т. 4 от Наредбата. Посочил е, че не е установен нито един документ, като част от преписката, в който да е извършен анализ и да се сочи коя сделка и какъв е нейният предмет, по която Каранфилов се явява прехвърлител на имот, попадащ в описаните в чл. 5, ал. 1, т. 1 – 3 от Наредбата, а именно: по т. 1 жилище, вила, 1/2 или повече идеални части от такива имоти, годни за постоянно обитаване, или право на ползване върху тях; по т. 2 – незастроен поземлен имот, предназначен за жилищно или вилно строителство, 1/2 или повече идеални части от такъв имот или право на строеж; по т. 3 – нежилищни имоти или идеални части от такива, предназначени за търговска или стопанска дейност. Изложеното е мотивирало съда да постанови оспорения понастоящем правен резултат.

Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно, а сочените в касационната жалба касационни основания за отмяната му не са налице.

Подробно са изяснени релевантните за спора факти и обстоятелства, обсъдени са възраженията на страните, а формираните правни изводи са обосновани и напълно съответни на приложимите материалноправни разпоредби. Не са налице и съществени процесуални нарушения. В случая се установява, че съдът многократно е указвал на административния орган – кмета на община Благоевград, да изпълни задължението си по представяне на цялата административна преписка, като видно от разпореждане на съда от 11.07.2022 г., във връзка с нееднократно неизпълнение на задължението дори кметът е предупреден, че ще му бъде наложена глоба за неизпълнение на разпореждане на съда. С определение № 1474 от 31.08.2022 г. първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест, като изрично е указал на ответника – кмета на община Благоевград, че не сочи доказателства за датата на издаване на оспорения отказ и за съществуването на Правилата по чл. 8, ал. 2 от Наредбата. В случая при правилно разпределена доказателствена тежест и при непредставяне на изисканите от съда доказателства настоящият състав приема за обоснован извода на съда във връзка с формата на оспорения акт. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 8, изр. 1 от АПК, когато индивидуален административен акт се издава в писмена форма, той следва да съдържа дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. Датата на издаване на административния акт, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК, е съществен негов реквизит, доколкото тя има определящо значение за момента, от който волеизявлението на административния орган поражда целените последици и към който следва да се извърши преценката на релевантните обстоятелства, съставляващи фактическите основания за издаването и приложимите правни норми. Изложеното в касационната жалба, че не следва да се приема изводът на съда, че по делото не е установено „утвърждаване“ чрез нарочна заповед, не се приема за основателно. Представената пред касационната инстанция заповед № 92-00-1 от 28.04.2022 г. за утвърждаване на Картотеката на нуждаещите се лица за 2022 г. и Списъка на лицата непопадащи в Картотеката за 2022 г., издадена от кмета на община Благоевград не променя горния извод на съда. Административният орган не следва да попълва административната преписка, представена пред първата инстанция, в касационното производство.

Това важи и по отношение на представената с касационната жалба заповед № 317 от 09.11.2021 г. на кмета на община Благоевград, с която се назначава шестчленна комисия, която „да разглежда подадените документи за картотекиране и прекартотекиране на граждани, да взема решения за включване или невключване на гражданите в картотеката“. Цитираната заповед не е представена с административната преписка пред първоинстанционния съд и той правилно е приел, че в случая заявлението на Каранфилов не е разгледано в съответствие с реда по чл. 8, ал. 1 от Наредбата, като се е мотивирал, че в случая помощната комисия легитимира дейността си със заповед № 318 от 09.11.2021 г. на кмета на община Благоевград, която заповед обаче няма отношение към дейността на помощната комисия. Твърдението на касатора, че в случая е налице техническа грешка в изписването на номера на заповедта при оформяне на протоколите за работа на помощната комисия не се приемат за основателни, тъй като съдът не е разполагал по преписката с доказателства за наличието на заповед № 317 от 09.11.2021 г. на кмета на община Благоевград.

Настоящата инстанция намира за обоснован извода на съда и за допуснато процесуално нарушение, свързано с прилагането чл. 8, ал. 2 от Наредбата. Изводът на съда, че заявлението на Каранфилов не е разгледано в съответствие с изискванията на чл. 8, ал. 2 от Наредбата, не се променя от представените пред касационната инстанция Правила за работа на Комисията по чл. 8, ал. 1 от Наредбата. Административният орган отново прави опит да попълни административната преписка, като пред касационната инстанция това е недопустимо с оглед забраната по чл. 220( АПК.

В случая съдът правилно е преценил фактите по делото, съобразно представените и приети от него доказателства. Постановил е правилно решение, при правилно разпределена доказателствена тежест, като следва да се посочи, че представените с касационната жалба доказателства следва да се съобразят при новото разглеждане на заявлението за картотекиране на Каранфилов.

По изложените съображения и по мотивите, изложени от Административен съд - Благоевград, към които настоящата инстанция препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1939 от 17.11.2022 г., постановено по адм. дело № 450/2022 г. по описа на Административен съд – Благоевград.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РУМЯНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ Л. М. п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ