Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. Г. Членове: ЮЛИЯ ТОДОР. С. при секретар А. К. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията Ю. Т. по административно дело № 1089 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. В., чрез адвокат Р. Р., срещу Решение № 137 от 09.12.2022 г. на Административен съд – Видин, постановено по адм. дело №251/2022 година.

Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и моли за неговата отмяна.

Ответникът – директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) – Видин, не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване, а решението на административния съд като правилно да се остави в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Като извърши проверка на основание чл. 218 АПК въз основа на фактите, установени от Административен съд – Видин, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Видин е било Решение № 1040-05-31 от 28.10.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Видин, с което е отхвърлена жалбата на М. В. срещу разпореждане [номер] от 20.09.2022 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Видин.

С оспореното решение административен съд е достигнал до извод, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна.

За да постанови посочения правен резултат, съдът е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност относимите за правния спор доказателства, и е формирал изводи относно фактическите обстоятелства по делото. Пред първоинстанционния съд е установено, че по заявление на М. В., към което е представил ЕР № 1813 от 14.05.2019 г. на ТЕЛК – Видин, с Разпореждане от 09.07.2019 г. считано от 14.05.2019 г. му е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за 100% трайно намалена работоспособност с дата на инвалидност 14.05.2019 г. и срок на инвалидност-пожизнено.

С Писмо изх. № 368000-11681 от 10.11.2021 г. ОД на МВР – Видин е уведомило директора на ТП на НОИ, че в ОД на МВР – Видин се води ДП №368/3M-290/2020 г., касаещо лица, които имат постановени решения на ТЕЛК за Общи заболявания - Видин, издадени въз основа на неистински и подправени документи. Във връзка с тези данни, с разпореждане [номер] от 16.11.2021 г. е било постановено спиране на личната пенсия за инвалидност на жалбоподателя на основание чл. 95, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Това разпореждане е било оспорено по реда на чл. 117 и сл. КСО пред по-горестоящия административен орган - директора на ТП на НОИ – Видин, който с Решение № 2153-05-16 от 23.12.2021 г. е отхвърлил жалбата и е потвърдил разпореждането за спиране.

Мотивирал се е с посочените писма и съдържащите се в тях констатации за извършено документно престъпление, от значение за правото или размера на пенсията, изплащана на жалбоподателя. Според органа процесното ЕР № 1813 от 14.05.2019 г. на ТЕЛК – Видин е правопораждащ юридически акт, даващ право на Ванков да получава пенсия за инвалидност пожизнено в посочения размер и е издадено въз основа на неистински и подправени документи. Посочено е, че в хода на образуваното наказателно производство следва да се установяват всички факти и обстоятелства, имащи значение за правото, което лицето претендира.

Решението на директора на ТП на НОИ – Видин е връчено на жалбоподателя на 31.12.2021 г., не е обжалвано и е влязло в сила.

С молба вх. № 1023-05-55 от 29.08.2022 г. касаторът е поискал възобновяване на административното производство по изплащането на пенсията му, тъй като досъдебното производство било без резултат и не било установено престъпно обстоятелство. С разпореждане [номер] от 20.09.2022 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Видин последният е отказал възобновяване на производството по съображения, че пенсията е спряна на основание чл. 95, ал. 1, т. 7 КСО, като в ТП на НОИ – Видин не са постъпили данни за приключване на образуваното наказателно производство.

С решението, предмет на съдебен контрол, директорът на ТП на НОИ – Видин е потвърдил разпореждането, възприемайки съображенията на пенсионния орган, че не са представени такива доказателства за приключване на наказателното производство, нито от страна на прокуратурата, нито от страна на жалбоподателя.

Решението е правилно.

Твърденията и оплакванията на жалбоподателя за наличие на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, настоящият съдебен състав намира за неоснователни. Правилно първоинстанционният съд е очертал спорния по делото въпрос, който е свързан с обстоятелството дали подлежи на възобновяване спряното административно производство в хипотезата на чл. 95, ал. 1, т. 7 КСО при посочените по административната преписка конкретни доказателства.

Съгласно цитираната разпоредба изплащането на пенсията се спира с разпореждане на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО, когато се установят данни за извършено престъпление от значение за правото или размера на пенсията; в този случай материалите, обосноваващи спирането, се изпращат на съответния прокурор; след приключване на наказателното производство материалите от него се изпращат на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 за възобновяване изплащането на пенсията или за прекратяването й. Нормата поставя материални изисквания, при осъществяването, на които органът с разпореждане спира образуваното административно производство и, които по делото са били доказани от административния орган, издал оспорения акт.

В настоящия случай пенсията на жалбоподателя е спряна, за което има влязъл в сила административен акт. За да бъде възобновена или прекратена на посоченото правно основание е нужно образуваното наказателно производство да е приключило. Едва тогава административният орган може да извърши преценка за наличието или не на основание за продължаване на изплащането на пенсията. Пред административния орган не са представени доказателства за приключване на наказателното производство, поради което не са били налице основания за възобновяване на спряното производство по изплащането на пенсията на касатора.

По изтъкнатите съображения настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяна на обжалвания съдебен акт по чл. 209, т. 3 АПК, който като правилен следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 137 от 09.12.2022 г. на Административен съд – Видин, постановено по адм. дело №251/2022 година.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Ю. Т. п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА