Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: А. Д. Членове: ИЛИАНА СЛ. К. при секретар Н. А. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 1153/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител юрк. М. против решение № 2288 от 06.12.2022г. по адм. дело № 2891/2021г. на Административен съд – Пловдив. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно развити доводи в касационната жалба иска отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - Н. Н., чрез пълномощника си адв. Г., в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да остане в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е осъдил Държавен фонд "Земеделие" да заплати на Н. Н. сумата от 13 884лв., представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител за 6 месеца, считано от 17.08.2020г. до 17.02.2021г., ведно със законната лихва върху сумата в размер на 836,90лв., считано от 26.03.2021г. до датата на завеждане на исковата молба. При постановяване на съдебното решение административният съд е съобразил следните обстоятелства: отмяна с влязло в сила на 26.03.2021 г. съдебно решение на заповед №1680/17.08.2020г. на изпълнителният директор на ДФ" Земеделие" за прекратяване на служебното правоотношение на Найденов ; в посоченият в исковата молба период, ищецът не е упражнявал дейност по служебни и трудови правоотношения. При определяне на размера на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл решаващият съд е кредитирал заключението на съдебно-счетоводна експертиза, както и допълнителната такава, в която е изчислен размерът на дължимото обезщетение на база основната заплата за длъжността "началник отдел Регионална разплащателна агенция" към ОД на ДФ "Земеделие" - Пловдив към 26.03.2021г. - датата на влизане в сила на решението за признаване на уволнението за незаконно за периода 17.08.2020г. до 12.04.2021г. Съдът е присъдил и дължимата законна лихва за забава върху обезщетението по чл.104, ал.1 от ЗДСл., считано от влизане в сила на решението от 26.03.2021г. до датата на завеждане на исковата молба. Решението е правилно постановено.

Административният съд е установил точно релевантните за спора обстоятелства и въз основа на тях е извел правилни и обосновани правни изводи.

С отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е възникнало правото на служителя да претендира обезщетение за времето, през което не е заемал държавна служба поради незаконното прекратяване на служебното му правоотношение, по реда и на основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл. В съответствие с представените писмени доказателства по делото и изслушаното експертно заключение, съдът обосновано е приел, че за периода от шест месеца Найденов не е работил по друго служебно или трудово правоотношение и съгласно правилото на чл. 104, ал. 1 ЗДСл., служителят има право на обезщетение за период от шест месеца в размер на основната си заплата. Според допълнително заключение на вещото лице, правилно кредитирано от съда, размерът на основната заплата, върху която следва да се определи дължимото обезщетение, възлиза на 2314лв. Това е размерът на заплатата към 26.03.2021 г., меродавен и към момента на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на незаконното уволнение, за длъжността, заемана от ответника по касация и правилно същият е възприет от съда като база за изчисляване на дължимото обезщетение, по аргумент от чл. 104, ал. 1 ЗДСл. При това положение съдът, в съответствие с установените фактически обстоятелства и релевантните правни разпоредби, е осъдил Държавен фонд "Земеделие" да заплати на служителя сумата 13884лв., представляваща обезщетение за периода от 6 месеца, през който не е работил по друго служебно или трудово правоотношение, ведно с дължимите лихви, считано от датата на влизане в сила на съдебния акт - в случая 26.03.2021г. до датата на завеждане на исковата молба. Правилно е определен дължимият размер на законната лихва, при началния момент на забавата, посочен в ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т. д. № 3/2004 г. т. 4 от същото, съгласно който мораторната лихва върху присъдената сума може да се претендира от влизане в сила на решението на ВАС от 26.03.2021г. по адм. дело № 13055/2020г., с което е отменен незаконосъобразен или унищожаем административен акт поради незаконно уволнение.

Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за неправилно определен от съда размер на обезщетението, поради неточно и некоректно изчислен размер основната заплата от страна на вещото лице при изготвяне на заключението и несъобразяване с показателите за определянето й. На практика с тези доводи касатора оспорва заключението на вещото лице, прието от съда като обективно и компетентно дадено, което е недопустимо да се прави с касационната жалба. Вярно е, че в съдебно заседание на 03.10.2022г., процесуалният представител на касатора декларативно е заявил, че оспорва заключението като противоречащо на събраните по делото доказателства, без да ги уточни. Същият обаче не се е възползвал от възможността да поиска назначаване на допълнителна, нова или тройна ССч.Е, с оглед на което не са оборени констатациите на вещото лице, прието от съда като обективно и компетентно дадено. Касатора не е представил каквито и да е писмени доказателства, с които да опровергае определеният от вещото лице и впоследствие от съда размер размер на основната заплата на служителя. На следващо място оплакването за неправилно определен от страна на вещото лице размер на основната заплата към 26.03.2021г., въз основа на която е изчислено обезщетението е неоснователно. Видно от допълнителното заключение на вещото лице, размерът на основната заплата за длъжността началник отдел в РРА в ОД на Държавен фонд "Земеделие" - Пловдив е определен съгласно заповед № 03 - РД/649 от 22.02.2021г. като съгласно предоставена информация на вещото лице от ДФ "Земеделие", размерът на основната заплата е определен в хипотеза с отчитане на всички повишения на заплатите за периода, без да се отчита влиянието на личните показатели на държавния служител като стаж, клас и др. , включително и критериите по чл.12 и чл.13 от НЗСДА и Вътрешните правила за работната заплата на служителите на ДФ "Земеделие".

Оспореното решение не страда от посочените по-горе пороци. Съдът е сезиран с редовна искова претенция, основана на разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл., която урежда правото на обезщетение на служителите при незаконно уволнение. Съдът е положил необходимите процесуални усилия да изясни спора от фактическа и правна страна и въз основа на обективен анализ е достигнал до верен правен резултат. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Поради това, същото следва да бъде оставено в сила.

По водене на делото ответната страна Н. Н. е направила разноски в размер на 2459,47лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане за присъждането им, следва да се присъдят на ответника в доказан размер, съгласно представена фактура от 19.01.2023г. и платежно нареждане от същата дата от ЦКБ АД. Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение се отхвърля като неоснователно, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, реално осъщественото процесуално представителство от упълномощения адвокат, представен отговор на касационната жалба и процесуално представителство в открито съдебно заседание, както и минималният размер на възнаграждението, предвиден по Наредба №1 от 09.07.2004г. според материалния интерес по делото.

Водим от горното и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2288 от 06.12.2022г. по адм. дело № 2891/2021г. на Административен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на Н. Н., [ЕГН] сумата от 2 459,47 (две хиляди четиристотин петдесет и девет лева и четиридесет и седем стотинки) лева, направени разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ И. С. п/ ТИНКА КОСЕВА