О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 98

гр.София, 14.03. 2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДA

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

Д. С.

като разгледа докладваното от съдията М. Г. частно гражданско дело № 730 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „В. Г. ЕООД – [населено място], представлявано от адв. Д. А., срещу определение № 60338 от 01.11.2021 г. по ч. гр. д. № 3962/2021 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г. о., с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя частна касационна жалба срещу определение №2209/22.06.2021 г. постановено по възз. ч.гр. д. № 1541/2021 г. на Окръжен съд – Варна.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

С обжалваното определение съдът е приел, че частната касационна жалба, имаща за предмет определение на въззивната инстанция, потвърждаващо определение на първоинстанционния съд, с което е оставен без уважение отвод за неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване. За да възприеме този извод, съставът на ВКС се е позовал на задължителното тълкуване, дадено с т.9 от ТР№1/09.12.2013 г. на ОСГТК, според което в тези случаи определението на въззивния съд изчерпва инстанционния контрол.

Обжалваният съдебен акт е правилен и следва да се потвърди.

Съгласно чл. 121 от ГПК заинтересованата страна може да обжалва определенията във връзка с подсъдността, а въззивните определения, с които въззивният съд извършва инстанционен контрол на определенията на първата инстанция подлежат на касационно обжалване в установените в закона случаи. Подлежащите на касационно обжалване въззивни определения са посочени в чл. 274, ал. 3 от ГПК, като по отношение на онези, които не попадат в обхвата на тази разпоредба производството се развива на две инстанции, като се изключва по-нататъшният инстанционен контрол. В т. 9, б. „в“ от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС изрично е посочено, че определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд, с което е оставен без уважение отвод за неподведомственост, респ. за неподсъдност (чл.121 ГПК), не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК. Даденото тълкуване е задължително за съдилищата, а обжалваното определение на Окръжен съд Варна, попада в тази хипотеза. Същото не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е сред определенията подлежащи на касационно обжалване по чл.274, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК и е окончателно. Затова подадената против него частна касационна жалба е недопустима и правилно е била оставена без разглеждане от състава на ВКС, ІV г. о. (в т. см. – опр. № 68/27.01.2015 г. по ч. т. д. № 176/2015 г., I т. о., опр. № 490/16.07.2014 г. по ч. т. д. № 1994/2014 г., II т. о., опр. № 241/ 01.07.2020 г. по ч. гр. д. № 976/2020 г., IV г. о. и др.). Обстоятелството, че във въззивното определение на окръжния съд погрешно е посочено, че то подлежи на касационно обжалване, не може да обуслови допустимост на частната касационна жалба, след като не са налице предвидените в закона предпоставки за това.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 60338 от 01.11.2021 г. постановено по ч. гр. д. № 3962/2021 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г. о.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.