ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 2161

гр. София, 31.07.2024г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

като разгледа докладваното от В. Х. частно касационно търговско дело № 1512 по описа за 2024 година,

взе предвид следното.

Производството е по чл. 274, ал. 3 вр. чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, образувано по частна жалба на ответника „Банка ДСК“ АД срещу въззивно определение на Бургаски апелативен съд.

Молителят - ответник по частната жалба - „Б. И. ЕООД оспорва жалбата.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Първоинстанционното производство е образувано по молба на „Б. И. ЕООД с изложени твърдения, че дружеството е собственик на недвижими имоти (земя и сгради) на основание покупка от продавач, придобил собствеността на публична продан в изпълнително производство, образувано срещу длъжника „Дъга 2004“ ЕООД. Върху същите имоти частният жалбоподател насочил принудително изпълнение за събиране на вземания срещу „С. С. ООД (н).

Направено е искане за допускане на обезпечение на бъдещите искове по чл. 440 ГПК за установяване, че имотите, предмет на изпълнението, не са собственост на длъжника по него, а на молителя, чрез обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по отношение на тези имоти.

Първоинстанционният съд е отхвърлил молбата като неоснователна, като е приел, че с решение (установено служебно), влязло в сила преди издаване на възлагателното постановление, от което молителят извежда собствеността на праводателя си, е бил уважен иск на „Банка ДСК“ АД срещу „С. С. ООД (н) и „Дъга 2004“ ЕООД по чл. 135 ЗЗД за същите имоти.

По жалба на молителя въззивният съд е отменил определението и е допуснал поисканото обезпечение при условията на чл. 391, ал. 2 ГПК - представяне на парична гаранция, като е приел, че бъдещите искове са допустими, като изложените от молителя твърдения се подкрепят от представените писмени доказателства. Приел е, че в обезпечителното производство допустимостта и вероятната основателност на иска се преценява въз основа на твърденията на молителя и представените от него писмени доказателства, без да се съобразяват евентуалните възражения на ответника и доказателствата за тях, в конкретния случай съобразеното от първата инстанция решение по чл. 135 ЗЗД.

Допускане на касационно обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК и по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Поддържа се, че въззивното определение е очевидно неправилно, тъй като с оглед представените от молителя доказателства и изложените твърдения е допуснато обезпечение на недопустим иск и при липса на обезпечителна нужда и чрез неподходяща обезпечителна мярка.

По чл. 280, ал. 1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите:

- следва ли по молба за обезпечение на бъдещ иск съдът да ограничи проверката си единствено до изложеното от бъдещия ищец и представените от него доказателства или е допустимо да вземе предвид факти, които са му служебно известни и с пряко значение за допустимостта и основателността на обезпечавания иск - на основание т. 1, евентуално т. 3;

- допустим ли е иск по чл. 440 ГПК за запазване на твърдени от ищеца права, които са непротивопоставими на взискателя-ответник при условията на чл. 453, т. 2 ГПК - на основание т. 1;

- адекватна ли е обезпечителната мярка „спиране на изпълнението“, когато ищецът няма противопоставими права спрямо взискателя - на основание т. 1;

- трето лице разполага ли с противопоставими права спрямо кредитор, провел успешно иск по чл. 135 ЗЗД, за който са надлежно вписани исковата молба и решението преди вписването на акта, за който се твърди право на собственост - на основание т. 1.

Не се установява основание за допускане на касационно обжалване.

Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, относими към обжалваната част, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Същото следва и от самите доводи на жалбоподателя, доколкото тезата за очевидна неправилност не се извежда директно от съдържанието на мотивите на въззивното решение, а се обосновава с липса на обезпечителна нужда и неадекватност на обезпечителната мярка, установими от изложените от молителя твърдения и представените доказателства. Не се обосновава очевидна неправилност и с довода за недопустимост на обезпечения иск, доколкото същият се основава на тезата, че молителят не притежава противопоставими на жалбоподателя права. Както е посочено в мотивите към т. 4 от ТР № 3/2015 г. на ВКС-ОСГТК, наличието на интерес от иска по чл. 440 ГПК се обуславя от засягането на твърдяно от третото лице право, т. е. достатъчно за обосноваването на интерес като предпоставка за допустимост е твърдението за съществуване на засегнато право, а не действителното му съществуване.

Отсъстват и основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. По първия въпрос не се обосновава специалната предпоставка по т. 1. В посоченото от жалбоподателя определение по ч. гр. д. № 1772/2019 г. на ВКС, IV г. о., липсата на интерес от иск по чл. 440 ГПК е установена въз основа на изложените от молителя твърдения, като не са обсъждани въпросите за обема на подлежащите на обсъждане в обезпечителното производство факти и доказателства и за служебното попълване на делото с такива, поради което изводът на въззивния съд в тази насока не влиза в противоречие с така изразената практика. Липсва и евентуално въведената предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като, извън частичното възпроизвеждане на текста на разпоредбата, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, обективиран в нормите на чл. 390 и чл. 391 ГПК, не са изложени съгласно разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСГТК конкретни аргументи за необходимост от изменение или осъвременяване на неправилна или остаряла съдебна практика или за непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, налагаща създаване на съдебна практика.

Останалите три въпроса не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с т. 1 от ТР № 1/2009 г. да са обусловили правните изводи на въззивния съд. И трите въпроса се основават на предпоставката за действително съществуване на претендираните от третото лице права като условие за допустимост на иска по чл. 440 ГПК. Извода си за допустимост на обезпечаваните искове въззивният съд обаче е основал върху твърдяното от ищеца, а не действителното, съществуване на засегнатото право на собственост, поради което така формулираните въпроси се явяват неотносими към него.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Не допуска касационно обжалване на определение № 16/15.01.2024 г. по ч. гр. д. № 2/2024 г. по описа на Бургаски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: .............................................

Членове:

1 ............................................

2. ...........................................