О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4316

София, 01.12.2022 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Христова гр. дело № 3551 по описа за 2022г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба от Л. Д. П., чрез адвокат Д. Б., срещу решение №467/13.04.2022г. постановено от Пловдивски окръжен съд по в. г.д.№2703/2021г. Жалбоподателката сочи, че обжалва решенето, в частта с която е определен режим на лични отношения между детето А. М. Д. с нейния баща М. А. Д. по отношение на времето до започване на училище и след това. Съдът намира, че решението се обжалва изцяло в частта за режима на личен контакт, доколкото същият е едно цяло и следва да бъде определен общо, за да може да се предостави достатъчно време за контакт между детето и не отглеждащия родител, при съобразяване на всички конкретни обстоятелства.

В жалбата са изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението.

Насрещната страна М. А. Д. с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат С. А., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като поставените в изложението въпроси не са обвързани с решаващите мотиви на съда и същите не са решени в противоречие с практиката на ВКС, включително и задължителната такава. В условие на евентуалност излага становище за неоснователност на жалбата. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл.284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е изложение...