Р Е Ш Е Н И Е
№ 25
София, 28.03.2023г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
М. Х.
при участието на секретаря С. Т. като изслуша докладваното от съдията М. Х. г. д. № 3551 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Л. Д. П., чрез адвокат Д. Б., срещу решение №467/13.04.2022г. постановено от Пловдивски окръжен съд по в. г.д.№2703/2021г. в частта, с която е определен режим на лични отношения между детето А. М. Д. с нейния баща М. А. Д..
Касационното обжалване е допуснато служебно с определение №4316/01.12.2022г., на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, по въпросите: 1. Защитен ли е интересът на малолетно дете, което подлежи на задължително предучилищно образование, ако с утвърдения режим на лични отношение с не отглеждащия родител посещенията му в съответното детско заведение се нарушават?; 2. Следва ли при определяне режима на лични отношения на детето с не отглеждащия родител да се отчете обстоятелството, че разстоянието между местоживеенето на малолетното дете и местоживеенето на не отглеждащия родител изисква продължително пътуване за осъществяването им?; и 3. Следва ли при определяне режима на лични отношения на малолетното дете с не отглеждащия родител да се отчита и помощта, която същият може да получи от родителите си при осъществяването им.
Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение по правни въпроси, за чието разглеждане е допуснато касационно обжалване:
Поставените въпроси са свързани с обстоятелствата и критериите, които са от значение при преценка на най-добрия интерес на детето, при определяне режима на личен контакт между него и родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права. Критериите за преценка най-добрия интерес на детето по чл.59, ал.4 от СК и по пар.1, т.5 от ДР на ЗЗакр.Д са разяснени в ППВС №1/1974г., както и в трайно установената съдебна практика по приложение на закона. Съгласно дадените в същата разяснения, при определяне режима на личен контакт на детето с родителя, не упражняващ родителските права, съдът е длъжен да прецени всички обстоятелства и спецификите на всеки конкретен случай, с оглед най-добрия интерес на детето, като вземе предвид: родителските качества на всеки един от родителите и на този, на когото се определя режима на личен контакт; полаганите до момента от него грижи; желанието и способността му да се грижи за детето; връзката между родителя и детето, отношенията между тях и готовността на родителя да го подкрепя и подпомага в развитието му като личност, да се съобразява с неговите особености, интереси и нужди; социалното обкръжение на родителя и възможността да получава помощ при отглеждане на детето от трети лица и от своите родители; привързаността на детето към родителя, желанията, чувствата и потребностите на детето, съобразени с неговата възраст и пол; отношенията между двамата родители помежду им и към детето; наличие на родителско отчуждение, неговата степен и опасността за причиняване или вредата, която евентуално е причинена на детето свързана с отчуждението.
При определяне режима на личен контакт следва да се създаде нормална обстановка за поддържане на контакти между детето и всеки от родителите, като на детето се осигури максимална възможност да расте и да се развива под грижите на двамата родители, когато не са налице обстоятелства, които застрашават неговото здраве, физическо и емоционално развитие. Режимът следва да отчете конкретните специфики и нужди на детето, сред които е и ангажираността му в предучилищното образование и задължението му да посещава занятията в учебното време. Определеният режим на лични отношения не следва да препятства възможността на детето да участва в обучителния процес. Образованието на детето е предназначено да способства за обогатяване на културата му; да насърчи и разшири неговия житейски опит и процеси на учене, които да му дадат възможност да развива личността, дарбите и способностите си, както и да води пълноценен живот в обществото. Интересът на детето не е защитен, когато режимът му на личен контакт с един от родителите го препятства да посещава предучилищно образование, независимо дали посещенията са в детска градина или училище, целодневна или полудневна форма на обучение. Такъв режим не е в интерес на детето, дори той да е установен по споразумение между родителите, тъй като правото на детето на образование и участието му в установените в страната задължителни форми на обучение не може да бъде ограничавано по волята на родителите.
При определяне режима на личен контакт следва да бъде отчетено и местоживеенето на родителя и детето, особено когато са в различни населени места и е налице нужда от пътуване за осъществяване на контактите между тях. Режимът следва да бъде определен така, че при посочване периода или дните, в които родителят може да вижда и да взема детето, включително през училищните ваканции, официалните празници, личните празници на детето, както и по друго време да се създаде нормална обстановка за осъществяване на пълноценни отношения между тях. Режимът следва да запази баланса и да осигури поддържане на контактите между детето и всеки от родителите, както и да не предизвиква спорове и конфликти между тях.
По касационните оплаквания:
В жалбата си касаторът Л. Д. П. излага доводи за неправилност на решението в оспорената му част, като незаконосъобразно и необосновано. Иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което режимът на личен контакт между детето А. и нейния баща М. да бъда определен при съобразяване периода на обучение на детето. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът М. А. Д., чрез адвокат С. А., с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, оспорва жалбата. Твърди, че решението е правилно, законосъобразно и обосновано. Излага, че съдът е направил пълен и цялостен анализ на събраните по делото доказателства, като е преценил интереса на детето да осъществява пълноценни контакти със своя баща. По същество претендира жалбата да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноските за производството.
В съдебно заседание жалбоподателката Л. Д. П., редовно призована, не се явява. С писмено становище, чрез адвокат Д. Б., поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.
В съдебно заседание М. А. Д., чрез адвокат С. А. и с писмено становище оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
За да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното:
Въззивният съд, след частична отмяна на решението на първостепенния Районен съд – Пловдив, е постановил друго, с което е определил режим на лични отношения между детето А. М. Д. и нейния баща М. А. Д., както следва: до започване на обучението в първи клас, режимът на лични отношения между бащата и детето А. следва да е една седмица месечно – от първата събота до следващата втора събота от месеца от 14.00 ч. в първата събота до 14.00 ч. на втората събота с преспиване при бащата, като в този период майката Л. Д. П. да има право за комуникация с детето понеделник, сряда и петък от 18.00 ч. до 19.00 ч. чрез съвременни средства за комуникация, а бащата е длъжен да осигури за детето такава връзка. В тези случаи бащата М. А. Д. при връщане на детето в дома на майката в [населено място] следва да предоставя изискуемите се медицински документи за проведен преглед на детето, с оглед възможността същото още на следващия работен ден да се яви в детското заведение. В периода, когато детето А. не се намира при бащата, същият има право на комуникация с детето чрез съвременни средства за комуникация понеделник, сряда и петък от 18.00 ч. до 19.00 ч., като майката Л. Д. П. следва да осигури възможност за провеждане на такава връзка с детето.
След започване на обучение в първи клас, детето А. следва да осъществява контакти с баща си всяка първа и трета седмица от месеца, като за първа седмица се приема тази, в която има седем дни от текущия месец, от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя с преспиване при бащата, като се запазва режимът на осъществяване на връзка с бащата със съвременни средства за комуникация. Първата половина от пролетната ваканция следва детето да прекарва с баща си в дома му, с преспиване, а втората половина – с майката.
Рождения и имения ден детето А. Д. има право да празнува с двамата си родители по взаимно разбирателство. В случай, че такова не се постигне, рожденият ден всяка четна година следва да се празнува с бащата, а всяка нечетна – с майката, а именият ден всяка нечетна година да се празнува с бащата, а всяка четна година – с майката, като следва да се осигури възможност за провеждане на връзка със съвременни комуникационни средства с родителя, с когото детето в същия ден не празнува, от 18.00 ч. до 19.00 ч. Родителят, при когото се намира детето, в случай на личен празник на другия родител – рожден ден или имен ден, следва да осигури възможност за телекомуникационна среща или разговор от 18.00 ч. до 19.00ч.
За великденските празници – всяка четна година от Разпети петък до Великден (неделя) детето да бъде при бащата от 14.00 ч. в петък до 14.00ч. в неделя с преспиване, а през нечетните години ще празнува с майка си за периода от Разпети петък до Великден. За коледните празници: всяка четна година - от 23 декември в 14.00 ч. до 25 декември 14.00 ч. детето ще е при бащата с преспиване, а за нечетните години - от 25 декември 14.00 ч. до 14 часа на 27 декември с преспиване. С майка си А. ще празнува всяка нечетна година от 14.00 часа на 23 декември до 25 декември в 14.00 часа, а за четните - от 14.00 часа на 25 декември до 14.00 часа на 27 декември.
За новогодишните празници всяка четна година А. ще бъде при баща си от 14.00 часа на 31 декември до 14.00 часа на втори януари с преспиване, а с майка си ще празнува новогодишните празници всяка нечетна година от 14.00 часа на 31 декември до 14.00 часа на втори януари с преспиване.
През лятото бащата ще може да взема детето два пъти при себе си по 15 дни, извън определения ежемесечен режим на лични отношения, по възможност в различни месеци, като най-малко три месеца предварително бащата следва да уведоми майката за периода, през който има възможност да вземе детето.
Решението в останалата му част е влязло в законна сила.
За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото е надлежно установено обстоятелството, че страните са живели на семейни начала, без сключен граждански брак, като от съжителството им е родено детето А. М. Д., ЕГН [ЕГН]. С влязлото в сила решение упражняването на родителските права по отношение на детето А. било предоставено на майката – Л. П. и местоживеенето на детето било определено при нея, на адрес в [населено място], [улица], ет.3, ап.5.
За да определи режима на личен контакт между детето А. Д. и неговия баща М. Д. съдът посочил, че следва да направи преценка за „най-добрия интерес на детето“, като предвиди подходящ период от време, в който родителят, не упражняващ родителските права, да има възможност да контактува с детето, за да не се прекъсва добрата емоционална връзка между тях, необходима за пълноценното му развитие и възпитание. Приел, че по-продължителните контакти не следва да са за сметка на здравето и удобството на детето, нито да го лишават от достатъчно време през свободното време и в почивните дни. Посочил, че отчита възрастта на детето, разстоянието, което следва да бъде изминавано за осъществяването на режима, както и възможността му за адаптация при честата смяна на дома. Съобразил и възможността за осъществяване на контакти и по телефона и чрез видеовръзка, които да подпомогнат пълноценното общуване между бащата и детето.
С оглед посочените критерии и при съобразяване на обстоятелството, че бащата М. Д. живеел в [населено място] и можел да променя работното си време, като отделя достатъчно време за детето, както и да ползва помощта на своето разширено семейство /родителите си/, въззивният съд направил извод, че в случая следва да бъде постановен ежемесечен режим на контакти. Обосновал, че той е в интерес на детето А. и ще спомогне за запазване на съществуващата между нея и баща и семейството му емоционална връзка, която не оказвала вредно въздействие върху нея. Изложил, че с оглед отдалечеността на местоживеене на бащата и детето, както и с оглед възрастта на детето, срещите между двамата през седмица са неудачни, тъй като ще доведат до чести пътувания на далечно разстояние, което от своя страна ще препятства нормалния контакт между тях и неговите близки. Посочил още, че възрастта на детето /предучилищна/ позволява осъществяването на тези контакти, макар и да се касае за задължително предучилищно образование, като акцентирал върху необходимостта от запазване на емоционалната връзка на детето с неговия баща и нуждата да не се откъсва напълно от живота, който е имало преди преместването му в [населено място]. Намерил за неоснователни доводите на майката, че режимът касае единствено празничните дни и лятото, тъй като същите противоречали на формираната съдебна практика на ВКС. Отбелязал още, че определеният като привременна мярка ежемесечен режим на лични контакти не е довел до надхвърляне на целта на разширения режим, а бил съобразен с обичайните контакти между родител и дете през седмица – от петък до неделя или понеделник.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
По въпросите, допуснати до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с дадените разяснения.
Основателни са оплакванията за несъобразяване на определения режим на личен контакт на детето А. с неговия баща с действащата правна уредба на предучилищното образование – Закона за училищното и предучилищно образование и Наредба №5 за предучилищното образование, според която същото е задължително от учебната година, с начало в годината на навършване на 4-годишна възраст на детето. Учебното време през учебната година е в периода от 15 септември до 31 май, през което отсъствието на децата е допустимо единствено по здравословни причини или по други уважителни причини, удостоверени с документ от компетентен орган или по семейни причини за не повече от 10 дни. Съгласно същата, отсъствията са допустими извън учебното време и за времето на ваканциите, определени в училищното образование за съответната година със заповед на министъра на образованието и науката. В противоречие с материалния отговор – съдът не е съобразил интереса на детето и неговата ангажираност в предучилищното образование, както и задължението му да посещава занятията в учебното време. С определения режим на лични отношения въззивният съд е създал пречки за участие на детето в обучителния процес, което е в противоречие с действащата правна уредба и в нарушение на правото на детето за достъп до образование. Неоснователни са доводите на ответника М. Д., че правото на лични отношения между родител дете има превес пред правото и задължението на детето да участва в предучилищната форма на обучение. Двете права не са в противоречие, нито едното от тях има предимство над другото. Задължение на съда е, при преценка на конкретните обстоятелства, да защити интереса на детето, като определи режим на лични отношения позволяващ му пълноценен контакт с двамата родители, при отчитане на заетостта му в образованието.
При постановяване на решението и при определяне режима на личен контакт на детето с родителя, комуто не е предоставено упражняване на родителските права съдът не е отчел и значителното разстояние между градовете, в които е установено местоживеенето на този родител и детето, пораждащо необходимостта от продължително пътуване за осъществяване на контактите между тях. Разделянето на времето през учебните ваканции, което не е голямо, както и през празничните и почивни дни, също не е в интерес на детето, доколкото с така определения режим тези ваканции, почивни и празнични дни ще се превърнат в пътуване по график. Същият ще доведе до фактическо ограничаване на контактите между детето и родителя неупражняващ родителските права, без по делото да са налице обективни обстоятелства, които да го налагат. Поддържането на пълноценен контакт с този родител е в интерес на детето, с оглед установените отношения на привързаност и доверие между тях. От друга страна, на бащата не е определено време с детето през лятото след преустановяване на определения от съда ежемесечен режим.
В заключение, въззивното решение в обжалваната му част, следва да бъде отменено, на основание чл.293, ал.2 ГПК. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество.
Упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на страните А. Д., към настоящия момент на 6 години, е предоставено на майката, която е с установено местоживеене в [населено място], [улица], ет.3, ап.5.
Между страните не се спори и от представените по делото доказателства се установява, че бащата не е ограничаван в упражняването на личен контакт с детето А., отношенията им се характеризират с изградена емоционална връзка, привързаност, обич, топлота и разбирателство. Детето обича и очаква срещите със своя баща и се чувства добре с него в [населено място], където е живяло до преместването си във Варна. Налице е пригодност на родителя да се грижи и отглежда детето. Същият има възможност да променя графика си на работа, за съобразяване с нуждите на детето, както и да ползва помощта на своите родители при отглеждането му, с които детето е в отношения на разбирателство и обич. Бащата е полагал грижи за детето и желае да продължи да ги полага и да поддържа контактите си с него. Обитава жилище /апартамент/, собственост на родителите му, в което има условия за отглеждане на дъщеря му. По делото не е установено поведение на родителя, което да е вредно за детето, респ. други обстоятелства, които да обосноват необходимост от ограничаване на контактите помежду им.
За да може детето да израства спокойно, щастливо и емоционално удовлетворено, е необходимо то да общува с всеки един от родителите си, независимо от тяхната раздяла. В конкретния случай, при определяне режима на личен контакт между детето А. и нейния баща, който да създаде възможност за пълноценното им общуване, да способства нормалното развитие на отношенията им и да удовлетворява нарастващите с времето потребности на детето, е необходимо да бъдат съобразени и конкретните нужди и обстоятелства от ежедневието на детето – задължението му да посещава предучилищно и училищно образование, както и разстоянието в местоживеенето на родителя и детето. Режимът на контакт следва да бъде определен при съобразяване на учебното време и установените ваканции, като с оглед нуждата от пътуване следва да се определи по-разширен режим на контакт през неучебното време, за да се съхранят изградените между родителя и детето отношения на близост и комуникация, освен ако родителите не постигнат съгласие за друго.
При така изложеното, съставът на ВКС определя следния режим на лични отношения на детето А. с бащата М. Д.: През нечетните седмици от месеца – от петък вечер след училище до неделя вечер, за времето от 19:00 часа в петък до 20:00 часа в неделя, с преспиване; За Коледните и новогодишни празници: всяка четна година за времето от 24.12 до 01.01, като взема детето в 10:00 часа на 24 декември до 20:00 часа на последния ден, с преспиване; За Великден: всяка нечетна година за времето от Велики петък до понеделник, когато в съответната година са определени за празнуване, като взема детето в 10:00 часа на първия ден до 20:00 часа на последния ден, с преспиване; За пролетната ваканция: всяка нечетна година да взема детето от 19.00 часа на последния учебен ден и да го връща до 17.00 часа на последния ден преди да тръгне на училище. Ако пролетната ваканция и Великден съвпадат през нечетните години, бащата да взема детето, включително и за Великден; Един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, като тя се задължава до 30 април на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуска, а ако не направи това, бащата ще има право да определи дните, през които ще взема детето, като уведоми майката до 31 май на съответната година; Относно личните празници на детето: на нечетна година детето да прекарва имения и рождения си ден с бащата за времето от края на учебните занятия до 20.00 часа. Когато рождената дата се пада в почивен ден – от 10.00 до 20.00 часа.; Относно рождения ден на бащата: всяка година, за времето от края на учебните занятия до 20.00 часа. Когато рождената дата се пада в почивен ден – от 10.00 до 20.00 часа.; През четните години бащата да взима детето по време на следните празници: Деня на освобождението (3 март), Деня на труда (1 май), Деня на просветата (24 май), Деня на съединението (6 септември) – за времето от 09:00 до 20:00 часа. За осъществяване на личните контакти бащата следва да взема детето от дома на майката и съответно да го връща в този дом.
На основание чл.293, ал.2 от ГПК въззивното решение следва да се отмени в обжалваната му част и вместо него да се постанови друго, с което на бащата да бъде определен посочения режим на лични контакти.
Предвид резултата по спора, М. А. Д. следва да заплати на насрещната страна сторените в настоящата инстанция съдебно деловодни разноски – платени такси и адвокатски хонорар общо в размер на 642,50 лв.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ :
ОТМЕНЯ въззивно решение №467/13.04.2022г. постановено от Пловдивски окръжен съд по в. г.д.№2703/2021г. в частта, с която е определен режим на лични отношения между детето А. М. Д. и неговия баща М. А. Д., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на детето А. М. Д. с бащата М. А. Д., както следва: През нечетните седмици от месеца – от петък вечер след училище до неделя вечер, за времето от 19:00 часа в петък до 20:00 часа в неделя, с преспиване.
За Коледните и новогодишни празници: всяка четна година за времето от 24.12 до 01.01, като взема детето в 10:00 часа на 24 декември до 20:00 часа на последния ден, с преспиване.
За Великден: всяка нечетна година за времето от Велики петък до понеделник, когато в съответната година са определени за празнуване, като взема детето в 10:00 часа на първия ден до 20:00 часа на последния ден, с преспиване.
За пролетната ваканция: всяка нечетна година да взема детето от 19.00 часа на последния учебен ден и да го връща до 17.00 часа на последния ден преди да тръгне на училище. Ако пролетната ваканция и Великден съвпадат през нечетните години, бащата да взема детето, включително и за Великден.
Един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, като тя се задължава до 30 април на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуска, а ако не направи това, бащата ще има право да определи дните, през които ще взема детето, като уведоми майката до 31 май на съответната година.
Относно личните празници на детето: на нечетна година детето да прекарва имения и рождения си ден с бащата за времето от края на учебните занятия до 20.00 часа. Когато рождената дата се пада в почивен ден – от 10.00 до 20.00 часа.
Относно рождения ден на бащата: всяка година, за времето от края на учебните занятия до 20.00 часа. Когато рождената дата се пада в почивен ден – от 10.00 до 20.00 часа.
През четните години бащата да взима детето по време на следните празници: Деня на освобождението (3 март), Деня на труда (1 май), Деня на просветата (24 май), Деня на съединението (6 септември) – за времето от 09:00 до 20:00 часа.
За осъществяване на личните контакти бащата следва да взема детето от дома на майката и съответно да го връща в този дом.
ОСЪЖДА М. А. Д., ЕГН [ЕГН] да заплати на Л. Д. П. сумата от 642,50 лв., представляваща сторените в настоящата инстанция разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: