ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 963

гр. София, 03.05.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав: Председател:Мария Иванова

Членове:Любка Андонова

Даниела Стоянова

като разгледа докладваното от Л. А. К. гражданско дело № 20228002103599 по описа за 2022 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. Д. П. от [населено място], подадена срещу въззивното решение № 262625/5.8.2022 г по гр. дело № 3636/21 г на Софийски градски съд, ГО, Втори-А въззивен състав, с което е потвърдено решение от 5.1.2021 г на СРС, Първо ГО, 173 състав по гр. дело № 4059/2020 г като са отхвърлени предявените от касатора срещу Г. А. Д. искове по чл.71 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация за установяване на извършена дискриминация, свързана с обстоятелството, че ответникът не е приложил изпратената му от П. покана вх.№ 338300-6761/4.12.2018 г на Осмо РУ-СДВР към пр. пр. 43072/18 г на СРП и не е съобщил на прокурора за нея и за задължаване на ответника да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения в тази връзка.

В касационната жалба се подържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно, тъй като ответникът е злоупотребил със служебното си положение, като по този начин е навредил на касатора ; съдът не е изследвал огромните вредни последици, които е причинил Д., като през цялото време е работил срещу интересите му.Счита, че е нормален, в противен случай не би бил домоуправител на входа.Всичко това съставлява саморазправа с мирен гражданин, поради което предявения от него иск е основателен.

Ответникът по касационната жалба Г. А. Д. оспорва същата, по съображения изложени в писмен отговор, депозиран по делото чрез процесуания му представител адв.К. Г. от САК.Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Претендира разноски, сторени в това производство, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лв.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното въззивно решение е прието, че предявените искове са по чл.71 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация : за установяване на извършена дискриминация, свързана с обстоятелството, че ответникът не е приложил изпратената му от П. покана вх.№ 338300-6761/4.12.2018 г на Осмо РУ-СДВР към пр. пр. 43072/18 г на СРП и не е съобщил на прокурора за нея, както и за задължаване на ответника да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения в тази връзка.Прието е, че ищецът в съответствие с носената от него доказателствена тежест /арг. от чл.9 ЗЗДискр/ не е доказал фактите от които може да се направи извод, че е налице дискриминация от страна на Д., в качеството му на полицейски инспектор, по признак лично или обществено положение.Прието е, че процесната покана отправена от П. е заведена под вх.№ 338300-6761/4.12.2018 г в СДВР, но не е установено да е приложена и да се съдържа в пр. пр.№ 43072/2018 г по описа на СРП.Тази преписка е образувана по сигнал на ищеца Т. П., като с постановление на СРП от 25.10.2018 г е разпоредено извършване на проверка по случая по реда на ЗСВ, а с постановление от 7.12.2018 г, потвърдено с постановление от 7.3.2019 г на СРП е постановен отказ за образуване на досъдебно производство на основание чл.213 ал.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 НПК, поради липса на конкретни данни за извършено престъпление.Прието е за недоказано от ищеца обстоятелството, че въпросната покана е пропусната умишлено с цел извършване на дискриминационни действия.Не е установено, че липсата й е довела до някакъв неблагоприятен за П. резултат, тъй като същият се е явил и е дал обяснения в 8 РУ - СДВР на 9.11.2018 г в рамките на въпросната преписка, а производството по нея е прекратено с влязло в сила постановление.Прието е, че съгласно последователната практика на ВКС, обективирана в редица цитирани от съда решения, от значение за установяване на дискриминация е обективно съществуващия недопустим противоправен резултат при упражняване на тази дейност, независимо дали при осъществяване на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания.Липсва установена причинна връзка между действията на ответника и образуването на н. ч.д срещу ищеца относно прилагане по отношение на него на мерките по чл.33 от ЗНЗ.Липсват и данни тези действия да са дискриминационни. При горните е потвърдено първоинстанционното решение, с което искове са по чл.71 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за защита от дискриминация са отхвърлени като неоснователни.

В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК се сочи, че случаят е изключително сериозен ; става въпрос за саморазправа с мирен гражданин от страна на овластено лице, с криминални наклонности.Съдът е проявил пристрастност към ответника, който е служител на МВР, поради което е ненаказуем.Касаторът подържа, че води множество съдебни дела срещу 8 РУ-София, което не се произнася по сигналите му, което е отключило конфликта му с ответника.В заключение е добавено, че следва да бъде гледан „филмът Ничия земя-Етажна война в етажна собственост“, който е филм за неговия блок и всички описани безобразия се дължат на злоупотребите на МВР, кмета и ответника.

Въз основа на гореизложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира следното :

Съгласно ТР № 1/2009 г. от 19 февруари 2010 г по т. д.1/2009 г на ОСГТК материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба/чл.290, ал.1 ГПК/.Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата.Касационният съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело.Непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.Такъв е разглежданият случай.Касаторът не е формулирал никакъв правен въпрос по който да се произнесе ВКС касационно обжалване не следва да бъде допуснато.

На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът дължи на ответника направените от него разноски в това производство в размер на 300 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Трето ГО ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 262625/5.8.2022 г по гр. дело № 3636/21 г на Софийски градски съд, ГО, Втори-А въззивен състав.

ОСЪЖДА Т. Д. П. от [населено място],[жк], [жилищен адрес]0 да заплати на Г. А. Д. от [населено място] с адрес този на пълномощника му адв.К. Г., [населено място], [улица],/без посочен номер/ ет.*,ап.* на основание чл.78 ал.3 ГПК направените от него разноски в това производство в размер на 300 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.

Определението е окончателно.