Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Ж. П. Членове: ИСКРА АЛЕК. Д. при секретар С. М. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията И. А. по административно дело № 1174 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Електроразпределение Север“ АД против Решение № 7164/28.11.2022 г., постановено от Административния съд - София-град по адм. д. № 5420/22 година.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на „Електроразпределение Север“ АД срещу Решение № Ж-143/18.04.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и „Електроразпределение Север“ АД е осъдено да заплати на КЕВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението на АССГ е неправилно. Навеждат се като касационни основания всичките по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на оспореното решение на КЕВР. Претендира разноски.

Ответникът – КЕВР чрез юрк. Б. оспорва касационната жалба по съображения, развити в писмени бележки.

Ответникът – А. Ф. не изразява становище по касационната жалба.

Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна по делото, за която подлежащият на обжалване съдебен акт е неблагоприятен.

По основателността на касационната жалба, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав приема следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е решение на КЕВР, прието по реда на чл. 22, ал. 1, т. 5 и 7 от Закона за енергетиката, по жалба на А. Ф. срещу „Електроразпределение Север“ АД. Спорът между физическото лице и разпределителното дружество е във връзка със заявление от физическото лице за проучване за присъединяване към разпределителната мрежа на фотоволтаична централа с мощност 100 kW, предвидена за изграждане в УПИ II-150, кв. 5, с. Сушево, общ. Завет, обл. Разград. КЕВР е възприела като спорен въпроса - дали ФЕЦ да се присъедини към мрежата за ниско напрежение чрез съществуващ трафопост или към близко намиращ се въздушен електропровод средно напрежение 20 kV, което изисква съгласуване на условията за присъединяване с „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД (СО ЕАД).

С решението на КЕВР, оспорено пред административния съд, Комисията е приела, че лицензиантът, в случая, не е спазил условието по лицензията, да избере технически и технологично вариант, който създава най-малко неудобства за потребителите. Комисията е установила, че ФЕЦ, която ще се изгражда, е в близост до трафопост с монтиран ТМ с мощност 160 kVA, както и че към мрежата за ниско напрежение на трафопоста има вече присъединена ФЕЦ с инсталирана мощност 30 kW. Комисията е достигнала до заключението, че дори и след присъединяване на новата ФЕЦ, в режим на максимално производство, сумарната мощност от мрежа ниско напрежение при нулева консумация от присъединени към мрежата клиенти, с оглед инсталираната мощност на трафопоста, ще позволява износа към мрежа средно напрежение на цялата произведена енергия, без никакви проблеми. Преценено е, че в действителност към мрежата средно напрежение ще се трансформира само разликата, която няма да се консумира от клиентите, присъединени към мрежата ниско напрежение на съществуващия трафопост. Комисията е формирала извод, че тази консумирана енергия ще е с минимални разходи за разпределителното предприятие, а определените условия за присъединяване към мрежа средно напрежение, не водят до намаляване на технологичните разходи за енергийната система. В решението си, Комисията е посочила, че електрическите мрежи са проектирани да пренасят и трансформират ел. енергия без това да зависи от нейната посока, а електроразпределителната мрежа на ЕР Север, като част от електроенергийната система е конструирана, че да поема не само еднопосочен поток на енергия, а да я пренася в една или друга посока на присъединените към нея клиенти или производители от или до тях. Решаващият извод на КЕВР е, че електроразпределителното предприятие с предложените условия за присъединяване, в случая, не е отчело интересите на потребителите. С решението си Комисията е дала на "Електроразпределение Север" АД, задължителни указания в 7-дневен срок от получаване на решението да изготви становище за присъединяване на ФЕЦ с мощност 100 kW, предвидена за изграждане в УПИ II-150, кв. 5, с. Сушево, общ. Завет, обл. Разград, съгласно Наредба № 6, Глава пета, Раздел I, отговарящо на изискванията на т. 3.2.2. от лицензията - с посочени условия за присъединяване към страна ниско напрежение на ТП „2 Сушево", както и в 7-дневен срок от получаване на решението да оттегли отправеното искане за проучване на условията за присъединяване на обекти на оператор на разпределителната мрежа към преносната електрическа мрежа ПВИ-1829#1/20.10.2021 г.

В своето решение, административният съд е повторил заключенията и изводите на Комисията, приемайки, че електроразпределителното предприятие не е доказало своята теза, поради което тя е неправилна.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното съдебно решение като необосновано и неправилно. По делото липсва информация, съдът да е разполагал с необходимите технически познания за начина на функциониране на електроенергийната система в България, състоянието на мрежата, възможностите за присъединяване към нея, без неудобства за потребителите, за да прецени, без нужната експертна помощ обосноваността на тезите на спорещите страни. В решението си КЕВР формира изводи по технически и технологични положения, които човек, без нужните познания в тази област, няма как да прецени по същество. Същевременно, тезата на електроразпределителното дружество е противоположна на тази на Комисията, но и тя е свързана с необходимост от специални знания, за да може да бъде преценена.

В този смисъл, административният съд, за да прецени, коя от двете тези е правилната, е следвало да назначи съдебно-техническа експертиза с вещо лице, разполагащо с нужната компетентност и експертиза в областта на електроенергетиката. Съдът не е направил това, а е формирал извод в полза на една от двете тези, който няма как да се прецени като обоснован.

В конкретния случай, допуснатото от съда нарушение не обосновава връщане на делото за ново разглеждане от съда. Това е така, тъй като решението на КЕВР е немотивирано. В решението си, Комисията е обективирала заключения, които не се обосновават с конкретен анализ. КЕВР не е отговорила на спорните между страните въпроси, както и не е конституирала и събрала информация от всички, засегнати участници в производството, развило се преди сезирането й с жалбата.

Видно от самата жалба, адресирана до КЕВР е, че жалбоподателят е искал от Комисията да даде задължителни указания освен на „Електроразпределение Север“ АД и на „Електроенергийния системен оператор“ ЕАД, който именно е определил за внасяне цената за проучване, от която е останал недоволен жалбоподателя - Фаредин. Комисията не е конституирала в производството пред нея ЕСО ЕАД, респективно не е изискала становище от това дружество по жалбата на Фаредин и спорните обстоятелства.

Един от спорните въпроси между страните пред КЕВР е, кой редът за присъединяване на заявената ФЕЦ, този по реда Глава 5 или този по Глава четвърта от Наредба № 6/14 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или разпределителните електрически мрежи. На този въпрос Комисията не е отговорила, както и не е посочила за присъединяването на какъв обект става въпрос и дали за него следва да се прилага или не, изключението на чл. 81, ал. 1 от Наредба № 6/24.02.2014 г. Видно от заявлението е, че ФЕЦ е с мощност 100 kW, но носещите конструкции ще се монтират върху земята, а не върху фасада или покрива на сграда за производствени или складови дейности.

Съгласно чл. 22, ал. 5 ЗЕВИ КЕВР одобрява ежегодно до 30 юни и публикува на интернет страницата си предвижданите електрически мощности, които могат да бъдат предоставяни за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, по райони на присъединяване и нива на напрежение. Респективно, ако присъединяването на въпросният обект се обвързва с одобряваните ежегодно електрически мощности по реда на чл. 22 ЗЕВИ, липсват съображения на КЕВР, какви са одобрените предвиждания в тази насока за района и за нивата напрежение, в който се предвижда изграждането на въпросната ФЕЦ.

Необосновани са изводите на Комисията и по същество. Не става ясно, защо Комисията приема, че съществуващият в близост трафопост, би могъл да поеме и енергията от новопредвидената ФЕЦ с мощност от 100 kW и да я изнесе към мрежата за средно напрежение, без проблеми, при обратната теза, поддържана от електроразпределителното дружество. В решението на Комисията липсва и анализ, конкретно за електрическата мрежа ниско напрежение, обслужваща района на селището, в което ще се изгражда въпросната ФЕЦ и дали тя обективно има техническата възможност за обратни енергийни потоци, и ако съществува такава възможност, съществува ли опасност за сигурното й функциониране при допълнителното повишаване на мощността в посока средно напрежение.

Също така, липсва обосновка на извода, направен от КЕВР, защо с присъединяването на въпросната ФЕЦ към мрежата за ниско напрежение би се осъществила по-голяма защита на потребителите на тази мрежа.

Посочените относими към спора обстоятелства са останали, без изясняване и обсъждане от страна на КЕВР, което прави решението й немотивирано, а изводите й необосновани. Отсъствието на съображения по важни за разрешаването на спора въпроси, е пречка за преценката на съда относно законосъобразността на оспорения административен акт. Оспореното решение на КЕВР следва да се отмени, а преписката се върне на Комисията за ново произнасяне. Съгласно чл. 144, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, при проверка на подадена жалба се събират всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по нея. Доказателство е и експертиза (чл. 49 АПК), за обстоятелства, за изясняването на които са необходими специални знания, в случай, че Комисията прецени, че има нужда от такива.

С оглед изхода на спора, на жалбоподателя, той и касатор в настоящото производство следва да се присъдят своевременно поисканите и доказани като направени, разноски по делото, които и за двете инстанции са в общ размер от 3650 лева.

Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 7164/28.11.2022 г., постановено от Административния съд - София-град по адм. д. № 5420/22 година като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Решение Ж-143/18.04.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, прието по административна преписка, образувана по жалба с вх. № Е-13-273-160/13.12.2021 г., подадена от А. Ф. и ВРЪЩА преписката на Комисията за енергийно и водно регулиране за ново произнасяне по нея.

ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на „Електроразпределение Север" АД разноски, направени по делото в размер на 3650 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ И. А. п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА