Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: Ж. П. Членове: И. А. . КИРОВ при секретар И. К. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от съдията И. А. по административно дело № 1276/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на М. К. от гр. Смолян, с адрес - [адрес], срещу Решение № 349 от 29.12.2022 г., постановено по адм. дело № 191 по описа на Административния съд Смолян за 2022 година.
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Коджов против Заповед № АП-03-41-211 от 03.06.2022 г. на Областния управител на О. С. и жалбоподателят е осъден да заплати в полза на ответника разноски по делото в размер на 100, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Касационният жалбоподател твърди неправилност на атакувания съдебен акт, като навежда нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и последно АПК. Основното оплакване е за нелогично интерпретиране на данните по делото. Иска отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго, по съществото на спора, с което жалбата му против процесната Заповед да бъде уважена.
Ответникът по касационната жалба Областният управител на О. С. със седалище в гр. Смолян, бул. България № 14 я оспорва като неоснователна и недоказана по съображения, изложени в писмен отговор, подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й и потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски за настоящото производство.
Представителят на Върховната прокуратура, участващ по делото, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на атакувания съдебен акт.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която решението, предмет на касационен контрол е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Обжалваният съдебен акт е постановен в производство по реда на чл. 5, ал. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ) по жалба на М. К. против Заповед № АП-03-41-211 от 03.06.2022 г. на Областния управител на О. С. с която е оставено без уважение искането на лицето, вх. № 29-2289-Ж/11.10.2010 г. за изплащане на еднократно обезщетение за изтърпяна репресия по ЗПГРРЛ.
Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка:
Коджов подал до Областния управител на О. С. искане, вх. № 29-2289-Ж/11.10.2010 г. (л. 5-7 от адм. дело № 172/2017 г. по описа на Административния съд Смолян), за изплащане на еднократно обезщетение, съгласно ЗПГРРЛ, с основание за изплащане на обезщетението изселване.
С. З. № АП-03-41-124/24.04.2017 г. на инж. М. К., временно изпълняващ длъжността Областен управител на О. С. това искане на Коджов е оставено без уважение. Изложени са следните мотиви: Видно от Решение от 13.03.2017 г. на Централната комисия по чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, прието по т. 1 от дневния ред, по повод постъпило искане за изплащане на еднократно обезщетение подадено от М. К., в същото е посочено, че На молителя е изплатено обезщетение по досегашния ред, периодът на репресията е по-малък от 3 години, поради което не се дължи доплащане по реда на 12 от ДР на Наредбата, като за втората претендирана репресия липсват доказателства. В заповедта е посочено, че спрямо лицето не се установява изтърпяна репресия по политически, религиозни или във връзка с произхода причини, за която ЗПГРРЛ предвижда изплащане на еднократно обезщетение.
Коджов обжалвал тази заповед пред Административния съд Смолян. Образувано е адм. дело № 172/2017 г. по описа на този съд. С Решение № 430 от 11.12.2017 г. по това дело оспорването от жалбоподателя на Заповед № АП-03-41-124/24.04.2017 г. на инж. М. К., временно изпълняващ длъжността Областен управител на О. С. е отхвърлено.
Това решение на административния съд е отменено с Решение № 9339/18.06.2019 г. по адм. дело № 537/2018 г. по описа на Върховния административен съд, като касационната инстанция постановила отмяна на Заповед № АП-03-41-124/24.04.2017 г. на инж. М. К., временно изпълняващ длъжността Областен управител на О. С. и връщане на делото, като преписка, на административния орган за ново произнасяне при изпълнение на следните указания: уведомяване на молителя, че, във връзка с отбелязаното върху стр. 19 от зеления му личен паспорт анулиране на вписана адресна регистрация, следва да представи данни от регистрите на населението за датата на отписването му като лице с постоянен адрес в [населено място] в т. ч. по какви причини е отписан, кога и на какво основание, както и данни от кмета на [населено място] и/или кмета на О. Б. кога и по каква причина, както и докога, е бил регистриран с адрес в [населено място]. Съдът е подчертал, че така посочените данни биха могли да бъдат изискани и служебно от съответните административни органи предвид разпоредбата на чл. 36 АПК.
След връщане на административната преписка, с писмо, изх. № 29-2289-Ж/27.06.2019 г. (л. 22 от адм. дело № 191/2022 г. на Административния съд Смолян) Областният управител на О. С. в изпълнение на дадените от Върховния административен съд указания, е указал на М. К. да представи данни от регистрите на населението за датата на отписването му, като лице с постоянен адрес в [населено място], в т. ч. по какви причини е отписан, кога и на какво основание.
С молба, вх. № 29-2289-Ж/15.07.2019 г. (л. 17, пак там), касационният жалбоподател представил на Областния управител писмо, изх. № ДЛ006321АР от 04.07.2019 г. на Кметство с. Арда, О. С. според което в регистрите на населението том II, стр. 23 от 1973 г. на [населено място], в домакинството на С. К. под номер 4 е записан М. К. негов син, неомъжен, с народност и гражданство българско. Съгласно данните от писмото, в графите предишно местожителство и изселване няма отразени промени.
С писмо, изх. № 29-2289-Ж/27.06.2019 г. (л. 23) Областният управител на О. С. изискал от кмета на О. Б. и от кмета на [населено място] предоставянето на данни за това кога и поради каква причина, както и до кога М. К. е бил регистриран с адрес в [населено място].
С писмо, изх. № 61 (1) от 05.07.2019 г. (л. 20), кметът на Кметство [населено място] удостоверил, че няма данни в регистрите на това кметство за лицето М. К..
С писмо, изх. № Д-3364 (1) от 02.07.2019 г. (л. 21), кметът на О. Б. уведомил, че, след направена проверка по адресната регистрация от 1980 г., не е установено М. К. да е регистриран в [населено място], същият може да е живеел в селото, но документално не е намерена регистрация на лице с това име.
С писмо, изх. № 29-2289-Ж/30.07.2019 г. (л. 12-14) Областният управител на О. С. изпратил преписката по искането на касационния жалбоподател, вх. № 29-2289-Ж/11.10.2010 г. по описа на Областна администрация Смолян, на председателя на Централната комисия по чл. 4, ал. 3 ЗПГРРЛ за повторно произнасяне.
С Решение по Протокол от 29.11.2019 г. (л. 11 от първоинстанционното дело), т. 9 от дневния ред, в трето поред обсъждане, Централната комисия по чл. 4, ал. 3 ЗПГРРЛ приела единодушно, че от приложените към преписката по искането на Коджов от октомври 2010 г. документи, не се установяват достатъчно данни за твърдяната репресия.
С. П. № 243/30.05.2022 г. (л. 7-8, пак там) Комисия, назначена със Заповед № АП-03-41-325/19.09.2019 г. на Областния управител на О. С. пристъпила към преценка на искането на Коджов от октомври 2010 г. с вид на репресията - изселване по политически причини, като постановила отказ за еднократно обезщетение. Според същия протокол, за изселване по политически причини с продължителност от 22.07.1953 г. до 07.07.1954 г. на М. К. е изплатено обезщетение в размер на 9 200, 00 лв.
С оспорената пред първата инстанция Заповед № АП-03-41-211 от 03.06.2022 г., Областният управител на О. С. оставил без уважение искането на лицето, вх. № 29-2289-Ж/11.10.2010 г. за изплащане на еднократно обезщететение за изтърпяна репресия по ЗПГРРЛ. Издаването на посочената Заповед е мотивирано с решението на Централната комисия по чл. 4, ал. 3 ЗПГРРЛ от 29.11.2019 г., като в диспозитива й е посочено, че за Коджов не се установява изтърпяна репресия по политически, религиозни или във връзка с произхода му причини, за която ЗПГРРЛ предвижда изплащане на еднократно обезщетение.
По делото пред първата инстанция е назначена и извършена експертиза за техническо изследване на ръкописния текст на стр. 19 от личен документ на Коджов, представляващ зелен паспорт, стар образец, а така също са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите С. К. и Т. К., съпруга и дъщеря на касационния жалбоподател.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че подадената от Коджов жалба, против процесната Заповед на Областния управител на О. С. е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Счел е, че поради липса на доказателства, не са налице основания по чл. 1 ЗПГРРЛ за еднократно обезщетяване на Коджов за изтърпяна от него репресия в периода 14.03.1984 г. 04.04.1994 г., изразяваща се в принудителното му изселване от [населено място] по политически причини и заселването му по административен ред в [населено място]. Кредитирал е, като обосновано и компетентно изготвено, заключението на изготвената по делото експертиза за техническо изследване на документи. Взел е предвид разчетеното от вещото лице съдържание на ръкописния текст на стр. 19 от зелен паспорт на Коджов. Посочил е, че считано от 14.03.1989 г. е анулиран щемпела за постоянен достъп на жалбоподателя до Първа гранична зона, без да са установени документално причините за това. Като съобразил чл. 1 ЗПГРРЛ и искането за обезщетяване на лицето, се аргументирал, че искания за обезщетения за периода 10.11.1989 г. 04.04.1994 г. нямат основание по ЗПГРРЛ. Приел е, че след като решението на Централната комисия по чл. 4, ал. 3 ЗПГРРЛ, с което се признава за установено наличието или липсата на незаконна репресия, както и нейното времетраене, е окончателно (чл. 11 от Наредба за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица), същото е обвързващо, както за административния орган, разглеждащ искането за обезщетяване, така и за съда. Мотивирал се е, че в случай като процесния, Областният управител действа в условията на обвързана компетентност, доколкото следва да издаде заповед, съобразена с решението на Централната комисия по чл. 4, ал. 3 ЗПГРРЛ. Формирал е решаващия извод, че Заповед № АП-03-41-211 от 03.06.2022 г. на Областния управител на О. С. е издадена в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК е отхвърлил оспорването от Коджов. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора.
Настоящият състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. При постановяването му не са допуснати съдопроизводствени нарушения. Изводите на съда са обосновани и съответни на събраните по делото доказателства. Съдът е тълкувал и приложил правилно материалния закон. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя съображенията на първоинстанционния съд, което прави ненужно повтарянето им. Следва да се добави и следното:
Член 1 от ЗПГРРЛ очертава кръга на лицата, спрямо които законът е приложим. Този кръг е очертан чрез няколко показатели - основания за репресията, период на осъществяването й, фактическите обстоятелства, осъществяващи репресията. За целите на обезщетяването по този закон, лицето следва да е било репресирано на някое /някои от основанията, посочени в закона, това да е станало в периода, посочен в закона и репресията да е осъществена чрез някое или някои от фактическите основания, посочени в закона.
В конкретния случай, от твърденията на жалбоподателя вкл. и тези, направени чрез неговия процесуален представител, не може да се приеме, че основанието за твърдяната репресия, попада измежду законово изброените основания - произход, политически убеждения или религиозни вярвания. П. К. е твърдял /лист 12 от дело 172/17г. по описа на АС-Смолян/, че не е допускан до [населено място], заради наклеветяването му, че е искал да бяга зад граница. В хода на адм. д.№ 172/17г. по описа на АС-Смолян, в съдебно заседание, проведено по това дело на 27.09.2017г. пълномощникът на Коджов е твърдял, че фактическото основание за процесната репресия, за която се иска обезщетение, е отказът на Коджов да изпълни нареждане на полицейски орган да свали от автобуса, който Коджов управлява, жена, която носи забрадка. В хода на разглеждане на адм. д.№ 191/22г. по описа на АС-Смолян, по време на съдебно заседание проведено на 12.10.22г. самият Коджов е направил изявление, че написаното на стр.19 в паспорта му, е било, за да не избяга през границата, затова е било и да не го пускат в [населено място]. Предвид липсата на противоречие между твърденията на самия жалбоподател, следва да се приеме, че поддържания от него мотив за осъществената спрямо него репресия е именно - наклеветяването му, че иска да бяга зад граница. Посочената причина не е свързана нито с произхода на Коджов, нито с неговите политически убеждения или религиозните му вярвания, каквото е изискването на закона - чл.1, ал.1 ЗПГРРЛ.
По отношение на фактически осъществената репресия, твърденията на жалбоподателя и неговия пълномощник отново не са еднозначни. В жалбата си от 23.12.2009г. до Областния управител на О. С. жалбоподателят е подържал като осъществена спрямо него репресия, че е бил преследван, принуден е бил да живее в друга селищна система в [населено място], община Баните, не е допускан да стъпи в [населено място], където е бащиният му дом. В искането до областния управител от 11.10.2010г. Коджов е посочил като основание за изплащане на обезщетението - изселване. В съдебно заседание от 30.06.2017г. по дело № 172/17г. по описа на АС-Смолян, пълномощникът на Коджов е твърдял, че репресията се състои в изселване или интерниране от родното му място и мястото на постоянно живеене, което е станало чрез анулиране на адресната регистрация на Коджов в първа гранична зона на РБългария, в [населено място].
Анулирането на адресна регистрация в гранична зона не е измежду изброените в чл.1 ЗПГРРЛ фактически основания на осъществена репресия. Анулирането на адресна регистрация не представлява изселване нито интерниране по административен ред. Към периода, в който жалбоподателят твърди, че спрямо него е осъществена въпросната репресия е действал Закон за Народната милиция, който в редакцията му към ДВ, бр.75/88г. в чл.39, ал.1 е предвиждал следните превантивни административни мерки - принудително установяване в друго населено място за срок от една до три години; забрана за напускане на местоживеенето, а за лицата, които нямат постоянно местоживеене - забрана за напускане на определено населено място за срок от шест месеца; поставяне под административен надзор за срок от шест месеца. В ал.2 на същия член са посочени мерките, чрез които се осъществява поставянето под административен надзор, една от които е забрана за посещаване на определени населени места. Твърдението ни ищеца, че му е бил ограничен достъпа до [населено място], където се намира бащиният му дом попада в хипотезата на административен надзор, а не принудително установяване в друго населено място. Административният надзор, осъществен чрез забрана за посещаване на определени населени места не е измежду, изброените репресивни мерки в чл. 1 ЗПГРРЛ.
Само за изчерпателност на касационния контрол, но не и като основен аргумент, следва да се посочи и следното: в подкрепа на твърдението си, жалбоподателят се позовава на записа на ст.19 от зелен паспорт серия Д № [номер]. От удостоверение изх.№ 345000-5444-24.07.2017г., издадено от за директор на ОДМВР-Смолян / лист 83 от адм. д.№172/17г. на АС-Смолян/ се установява, че лицето М. К. е притежавал граждански паспорт с. Д № [номер], издаден на [заличен текст] от МВР-гр. Смолян. Жалбоподателят е с имена М. К.. По делото не е представен документ, установяващ, че става въпрос за едно и също лице, поради което не може по категоричен начин да се приеме, че представената стр.19 от зелен паспорт е именно от документ за самоличност на жалбоподателя.
По тези съображения, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно, поради което следва да го потвърди.
Воден от горното и на осн. чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 349 от 29.12.2022 г., постановено по адм. дело № 191 по описа на Административния съд Смолян за 2022 година.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА
секретар:
Членове:
/п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА
/п/ ЮЛИЯН КИРОВ