Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. П. Членове: РОСИЦА Д. К. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора Д. Ш. изслуша докладваното от председателя С. П. по административно дело № 1228 / 2023 г. Производството е по гл. ХІІ на АПК.

Образувано е по касационна жалба началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас в Главна дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, срещу решение №1437/05.12.2022г. на Административен съд Бургас по адм. дело № 1234/2022г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № ФК-36-0095006/31.05.2022г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас в Дирекция „Оперативни дейности“ на Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради необоснованост на решението и допуснати нарушения на материалния закон. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу заповедта за налагане на ПАМ. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация „Орел 2001“ ООД гр.Бургас, чрез процесуалния представител адв. М. З., в писмен отговор и писмено становище по съществото на спора, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспорената пред АС Бургас ЗНПАМ № ФК-36-0095006/31.05.2022г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас в Дирекция „Оперативни дейности“ на Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по отношение на „Орел 2001“ ООД са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него търговски обект – бензино-газстанция, находяща се в гр.Айтос, изход Провадия, за срок 3 дни. Фактическо основание за налагане на мерките са констатации при проверката на 12.05.2022г. , въз основа на които е прието, че дружеството не е спазило реда и начина за използване на фискални устройства и интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност, които задължително имат техническа възможност за установяване на дистанционна връзка, чрез която да подават данни към НАП. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

За да отмени административният акт първоинстанционният съд е приел, че при установеното отстраняване на нарушението и при неустановена недобросъвестност на стопанисващия обекта, издаването на ЗПАМ не изпълнява целите по чл.22 ЗАНН. Това изключвало съответствието на акта с целта на закона. Първоинстанционният съдебен акт е правилен.

Споделят се от касационния съдебен състав изводите на първостепенния съд. Доколкото едновременно със запечатването се забранява и достъпа да търговския обект /вж. чл. 187, ал. 1 във вр. с чл.186, ал. 1 ЗДДС/, то очевидно с налагането на мерките не се цели преустановяване на проявеното чрез бездействие нарушение за подаване на данни към НАП по изградена дистанционна връзка, тъй като то предполага активно поведение на адресата на мерките в търговския обект – привеждане на дейността на задълженото лице в съответствие с изискванията на чл. 18, ал. 8 ЗДДС и чл. 3, ал. 3 и ал. 12 от Наредбата. Затова и от целите на ПАМ по чл. 22 ЗАНН за мерките по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е мислима само тази на превенцията – за предотвратяване на административни нарушения. В случая тази цел вече е била постигната към момента на издаване на ЗПАМ. Когато принудителната административна мярка е наложена след преустановяване на нарушението, тя има характер на санкция, а принудителните административни мерки не изпълняват такава функция. За такова административно нарушение законът предвижда имуществена санкция, която се налага с други цели - за да се предупреди и превъзпита нарушителя. Несъответствието на ЗПАМ с целта на закона съставлява материална незаконосъобразност на същата, водеща да отмяната й.

По изложените съображения и при позоваване на мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 221,ал.2 АПК, обжалваното първоинстанционно съдебно решение, с което е отменена ЗПАМ като незаконосъобразна като правилно следва да се остави в сила.

Ответникът по касация претендира заплащане на разноски в касационното производство, но не представя доказателства за сторени такива, поради което не се присъждат разноски в негова полза.

Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1437/05.12.2022г. по адм. Дело №1234/2022г. по описа на Административен съд Бургас.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Р. Д. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА