Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. М. Членове: Х. К. А. М. при секретар С. П. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от председателя М. М. по административно дело № 1232 / 2023 г.

Производството е образувано по касационна жалба на И. Т., притежаващ [ЕГН], с адрес в гр. София, [жк], [адрес], [номер], депозирана чрез адвокат пълномощник, против Решение №7225/30.11.2022 г. на Административен съд С. Г. 47 ми състав, постановено по адм. д. №4660 по описа за 2022 г. на този съд. Съдът е отхвърлил жалбата на И. Т. срещу РА № Р 22221417006967 091 001/25.10.2021 г., издаден от М. С. - Началник сектор, възложил ревизията и от Б. М. главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, с който акт са установени по чл.19, ал.1 ДОПК за задължения на Ем Естейт ЕООД с [ЕИК], за периода от 01.10 до 31.12.2014 г. за данък върху доходите на чуждестранни юридически лица задължения на И. Т. в размер на 760 077,25 лева главница и 519 151,01 лева лихва. В полза на Националната агенция по приходите са присъдени разноски в размер на 13 368 лева. Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, защото е постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон. Счита, че изследването на въпроса дали представлява невърнатият и отписан заем, доход за чуждестранно юридическо лице, има важно значение за правилното установяване отговорността по чл.19 ДОПК на И. Т.. Претендира разноски.

Ответникът па касация директорът на Д ОДОП София при ЦУ на НАП я е оспорил чрез процесуалния си представител. Моли да му бъдат присъдени разноски съгласно приложения списък.

Представителят на ВАП дава заключение за допустимост и неоснователност на КЖ.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прецени КЖ като процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна.

По делото е установено следното: И. Т. е бил управител на Ем Естейт ЕООД за времето от 01.08. 2014 г. до 13.12.2017 година, когато са били прекратени неговите правомощия с решение № 2372 от 13.12.2017 г. на СГС. Задълженията за данък върху доходите на юридическите лица на Ем Естейт ЕООД за периода от 01.10. до 31.12.2014 г. са установени с РА № Р 22220215001905 091 001 от 27.10.2016 г., който се ползва със стабилитет. Към 31.12.2014 г. Ем Естейт ЕООД е отчело отписване на несъбираемо вземане в размер на 760 772,52 лева от дружеството Grayblok Ltd, (остров Ангила) по смисъла на пар.1, т.64 ДР на ЗКПО, без документ, доказващ основанието за тази стопанска операция. Отписано е вземане по договор за заем от 01.06.2009 г. за 9 700 000 евро, предоставени от българското дружество на чуждестранното дружество, за което е трябвало да се плати лихва в размер на 1,1%. Установено е само копие от договора, без да е доказано дали към момента на предоставяне на заема чрез КТБ, чуждестранното дружество е съществувало, въпреки предприетите процесуални действия от органите на НАП. Ем Естейт ЕООД няма имущество, с което да обезпечи задължението за начисления данък, видно от справка изх. №[рег. номер] 134 00003462 от 13.09.2017 г., а така също от данните по обазуваното ИД. 22150033395/2015 година. Въз основа на гореизложеното приходните органи са определили отговорността на И. Т. по чл.19, ал.1 ДОПК. Тодоров не е декларирал действителния финансов резултата и произтичащите от това задължения по чл.195 ЗКПО със съответната декларация.

Административният съд е преценил, че процесният РА е законосъобразен, обоснован и е отхвърлил жалбата на И. Т. срещу индивидуалния административен акт.

Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение споделя неговите мотиви, към които препраща, на основание чл.221, ал.2, предложение последно АПК.

Спорът по делото е относно наличието на данъчното задължение на Ем Естейт ЕООД, както и дали И. Т. е укрил факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред приходната администрация. По - конкретно, във връзка с обстоятелството, че Тодоров не е подал в качеството си на управител декларация по чл.201, ал.1 ЗКПО, след като за Ем Естейт ЕООД е възникнало задължение да декларира данък при източника по чл.195, ал.1 ЗКПО. И на двата въпроса административният съд е отговорил мотивирано и обосновано, като в КЖ не се сочат различни обстоятелства от тези, които са обсъдени в първоинстанционото решение. Правилно е прието от съда, че ревизионният акт, издаден на Ем Естейт ЕООД се ползва със стабилитет и неговата законосъобразност и обоснованост не могат да бъдат пререшавани в производството по чл.19, ал.1 ДОПК, образувано за отговорността на И. Т..

Не се спори по делото, че Тодоров в качеството си на управител на Ем Естейт ЕООД не е подал декларация по чл.201, ал.1 ЗКПО, по който начин управителят на българското дружество в случая е действал недобросъвестно. И. Т. е бил длъжен да организира и да ръководи дейността на Ем Естейт ЕООД. Отписаните вземания са придобили характеристиките на доход, вследствие на което за Ем Естейт ЕООД е възникнало задължението да декларира чрез управителят на дружеството, задължението на последното данък при източника по чл.195, ал.1 ЗКПО, което Тодоров не е изпълнил в съответния срок, ( до края на месеца, следващ тримесечието за начисляване на дохода). По този начин Тодоров е укрил фактите и обстоятелствата, които са в причинно следствена връзка с невъзможността за събиране на данъчните задължения на Ем Естейт ЕООД. Административният съд законосъобразно е направил преценка, че декларацията за данъка е трябвало да бъде подадена към 31.01.2015 г., към която решението по чл.630 ТЗ на СГС не е било постановено.

Решението на АССГ е правилно и трябва да бъде оставено в сила.

Разноски: Ответната страна е претендирала юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВАС, Осмо отделение, в размер на 43 838,42 лева, за което е представила списък. С оглед на резултата по делото, настоящата инстанция счита искането за разноски в претендирания им размер, като основателно.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №7225/30.11.2022 г. на Административен съд С. Г. 47 ми състав, постановено по адм. д. №4660 по описа за 2022 г. на този съд.

ОСЪЖДА И. Т., притежаващ [ЕГН], с адрес в гр. София, [жк], [адрес], [номер], да заплати на Националната агенция по приходите София сумата в размер на 43 832,42 лева, юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ

/п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ