ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1436 София, 07.02.2024 г.

Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в закрито заседание в състав: Председател: МИЛЕНА ЗЛАТКОВА Членове: БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВАПОЛИНА ЯКИМОВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ПОЛИНА ЯКИМОВА по административно дело № 1359/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и 2 ДР ДОПК.

Образувано е по молба на А. Динева, едноличен търговец с наименование ЕТ „Б. – А. Динева“, подадена чрез процесуалния представител адв. Бойновски, за изменение на Решение № 10309 от 30.10.2023 г. на Върховния административен съд, Първо отделение, постановено по адм. д. № 1359/2023 г., в частта му за разноските.

С аргумент от разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК вр. 2 ДР на ДОПК молителят претендира отмяна на решението в частта, с която търговецът е осъден да заплати на Националната агенция за приходите 8 339,86 лв. разноски за касационната инстанция.

Ответникът по молбата, директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас, не ангажира становище по нея.

Върховният административен съд, Първо отделение, намира молбата за допустима като подадена от страна по делото, при представен списък по чл. 80 ГПК, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество, за основателна.

Отговорността за разноските в съдебното производство е обективна и невиновна. Фактическият състав, при който тя се поражда, е съвкупност от следните юридически факти: неоснователно предизвикан правен спор, направени разноски за водене на делото по повод на този спор и съдебен акт в полза на страната, която претендира разноските. В съдебната практика е възприето разбирането, че в касационното производство, в което са предявени две насрещни касационни жалби, при извод за неоснователност на всяка от тях разноски не се присъждат. Това е така, доколкото всяка от страните в това производство с поведението си неоправдано е...