Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Д. Членове: ГАЛИНА ХР. П. при секретар С. М. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от председателя М. Д. по административно дело № 1382 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" срещу решение № 565/09.12.2022 г. по адм. дело № 270/2019 г. на Административен съд - Плевен, с което по молба на А. А., е постановено да се издаде дубликат на изпълнителен лист за сумата от 200 лева въз основа на влязло в сила решение №514/09.10.2019г. по адм. дело №270/2019г. по описа на Административен съд Плевен потвърдено с решение №271/14.04.2020г. по КАД №181/2020г. по описа на Административен съд Плевен. Според касатора обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 209 АПК. Смята, че не е доказана законовата предпоставка по чл. 409, ал. 1 ГПК, а именно, че изпълнителният лист е бил изгубен. Иска решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което молбата за издаване на дубликат на изпълнителен лист да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - А. А., в съдебно заседание оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, смята касационната жалба за подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови атакуваното решение, съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 409, ал. 1 ГПК, съгласно които, ако първообразният изпълнителен лист бъде изгубен или унищожен, съдът, който го е издал, по писмена молба на молителя издава дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден първообразът. В мотивите на обжалваното решение е посочено, че за да бъде уважена молбата за издаване на дубликат, следва да са налице две кумулативни условия – издаденият изпълнителен лист да е изгубен или унищожен, т. е. същият да не се намира в държане на молителя, и молителят да разполага с изпълнително основание, въз основа на което е бил издаден първоначалния изпълнителен лист.

Наличието на изпълнително основание съдът е обосновал с два съдебни акта - решение №514/09.10.2019г. по адм. дело №270/2019г. по описа на Административен съд Плевен, потвърдено с решение №271/14.04.2020г. по КАД №181/2020г. по описа на Административен съд Плевен. Относно установяването на другата предпоставка - обстоятелството, че издаденият изпълнителен лист е изгубен, съдът е приел, че не са налице предпоставки, които да сочат положителни факти, оборващи твърдението на молителя за изгубване на изпълнителния лист, т. е. че оригиналът на изпълнителния лист е в наличност и че се намира в държане на молителя. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл. 409, ал. 1 ГПК, ако първообразният изпълнителен лист бъде изгубен или унищожен, съдът, който го е издал, по писмена молба на молителя издава дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден първообразът. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че са налице двете кумулативни условия за уважаване на молбата за издаване на дубликат на изпълнителния лист - издаденият изпълнителен лист да е изгубен или унищожен и молителят да разполага с изпълнително основание, въз основа на което е бил издаден първоначалния изпълнителен лист.

Посочените по-горе съдебни решения са изпълнителни основания по силата на чл. 404, ал. 1 ГПК и следователно удовлетворяват изискването на чл. 409 ГПК да е налице акт, по който е издаден първообразът на изпълнителния лист.

Относно другата предпоставка - обстоятелството, че издаденият изпълнителен лист е изгубен, не са налице предпоставки които да сочат положителни факти, оборващи твърдението на молителя за изгубване на изпълнителния лист, т. е. че оригиналът на изпълнителния лист е в наличност и че се намира в държане на молителя.

Освен това е установено, че изпълнителният лист е издаден и получен от правоимащия, както и че в продължителен период от време по този лист не е образувано изпълнително производство, нито вземането по него е прехвърлено или погасено по друг начин. Тези обстоятелства са достатъчни, за да се приемат за доказани твърденията на молителя, че изпълнителният лист е изгубен (решение № 263/12.06.2012 г. по гр. дело 1138/2011 г. на ВКС).

Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е установил, че са налице кумулативните условия за издаване на дубликат на изпълнителния лист – същият не се намира в държане на молителя и той разполага с изпълнително основание, въз основа на което е бил издаден първоначалния изпълнителен лист. По тези съображения настоящата инстанция, смята че решението на първоинстанционния съд не страда от сочените пороци, поради което като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора разноски в полза на касатора не се следват, а от страна на ответника по касация, такива не са претендирани с оглед липсата на процесуален представител.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 565/09.12.2022 г. по адм. дело № 270/2019 г. на Административен съд - Плевен.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

Членове:

/п/ Г. Х. п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ