Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Д. Членове: И. Р. Н. Д. при секретар И. К. и с участието на прокурора К. К. изслуша докладваното от съдията Н. Д. по административно дело № 1389 / 2023 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Медиком ЕООД, [ЕИК] гр.София, представлявано от управителя В. Б., чрез адв.М. М. срещу Решение № 6626 от 08.11.2022 г., постановено по адм. дело № 6999/2019 г. по описа на Административен съд София - град.

С обжалваното решение са отхвърлени като неоснователни и недоказани исковете на Медиком ЕООД против Регионална инспекция по околна среда и водите - София, както следва: за сумата от 5 000 лв., като част от цялата сума 270 026,20 лв., представляваща претърпени загуби; за сумата от 2 500 лв., като част от цялата сума 3 216 000 лв., представляваща пропуснати ползи пропуснати приходи на дружеството за периода 11.07.2011 г. до 01.10.2016 г.; за сумата от 2 500 лв., като част от цялата сума 6 700 000 лв., представляваща пропуснати ползи стойност на оферта, дадена от Stericycle International LLC, за закупуване на търговското предприятие на Медиком ЕООД, съответно неосъществяване на продажбата поради издадения незаконосъобразен административен акт и запечатване на съоръжението; за сумата от 1 000 лв., представляваща част от претенцията в размер на 48 150,96 лв. мораторна лихва върху сумата от 270 026,20 лв.; за сумата от 2 000 лв., представляваща част от претенцията в размер на 1 154 730,71 лв. мораторна лихва върху сумата от 3 216 000 лв.; за сумата от 2 000 лв., представляваща част от претенцията в размер на 2 405 688,97 лв. мораторна лихва върху сумата от 6 700 000 лв.

Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Твърди, че са неправилни изводите на първоинстанционния съд, че в нито един момент Заповед № Д-04 от 03.11.2011 г. на Директора на РИОСВ не е породила действие, при положение че с издаването на заповедта и допуснатото й предварително изпълнение, дейността на дружеството е спряна и същото е претърпяло загуби, поради невъзможността да осъществява дейността си. Посочва, че за периода 03.11.2011 г. /датата на постановяване на незаконосъобразната заповед/ до 04.06.2013 г. /влизане в сила на съдебното решение/ дружеството е заплатило на ВМА сумите по издадените 4 броя фактури на обща стойност 135 868,60 лв., представляваща пряка вреда за дружеството. Излагат се съображения и за неправилност на изводите на АССГ за отхвърляне на иска от 134 157,60 лв. с ДДС, представляваща реално претърпяна вреда, изразяваща се в извършени разходи за закупуване на части и ремонт на процесния инсинератор, при положение че съоръжението не е в състояние да функционира без ремонт. Оспорва и изводите на съда за неоснователност и недоказаност на претендираните пропуснати ползи, както и на акцесорните искове за изтеклата мораторна лихва.

Иска отмяна на оспореното решение и постановяване на ново, с което се уважат предявените искове, или алтернативно делото се върне на АССГ за ново разглеждане от друг състав. Претендират се и направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - Регионална инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) София, чрез пълномощник адв.К. М., в писмен отговор и становище в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на оспореното решение. Оспорва и твърдението на касатора че е налице мълчаливо съгласие от страна на РИОСВ с размера на сумите отразени в поканата от 03.07.2013 г. на Медиком ЕООД за доброволно извънсъдебно уреждане на спора.

Иска оспореното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице релевираните в касационната жалба основания за отмяна на първоинстанционното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна.

Производството пред административния съд е по реда на чл. 226 АПК.

Образувано е след обезсилване на Решение № 1103/21.02.2018 г., постановено по адм. дело № 12373/2016 г. по описа на Административен съд София - град и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда със задължителни указания, дадени с Решение № 9195/17.06.2019 г., постановено по адм. дело № 5913/2018 г. по описа на ВАС.

Медиком ЕООД е претендирало обезщетение за имуществени вреди - претърпени загуби и пропуснати ползи, от прогласен за нищожен административен акт - Заповед № Д-04/03.11.2011 г., с която на основание чл. 101, ал. 2, т. 2 от ЗУО /отм./ директорът на РИОСВ - София е наложил на дружеството принудителна административна мярка Спиране на експлоатацията на инсталация за третиране на опасни болнични отпадъци на площадка с местонахождение: гр. София, област София-град, район Триадица, [улица], с оператор Медиком ЕООД, до монтиране на система за собствени непрекъснати измервания и собствени периодични измервания на емисиите на вредни вещества от дейността на инсинератора за изгаряне на болнични отпадъци към Военномедицинска академия - София.

Обективно съединените исковете са предявени като частични и са както следва:

1.Претърпени загуби претендира се сумата от 5 000 лв., като част от 270 026,20 лв., от които 135 868,60 лв. представляващи реално претърпяна вреда, заплатени разходи по договор за наем с ВМА от 01.10.2006 г., изменен и допълнен с допълнително споразумение № 1 от 05.02.2008 г. и допълнително споразумение № 2 от 11.07.2011 г. (заплатен наем за периода от м.11.2011г. до м.06.2013г., при месечна наемна цена за съоръженията и технологично свързаните с тях помещения 28 340,49 лв.) и 134 157,60 лв., представляващи реално претърпяна вреда, а именно извършени разходи за закупуване на части и ремонт на процесния инсенератор, съгласно таблица на стр. 4 от исковата молба (ремонтни дейности, които се налагат вследствие продължителния престой поради спиране на експлоатацията на съоръженията за третиране на опасни болнични отпадъци, и във връзка с чл. 31, във вр. с чл.22 от Договора за наем - до прекратяването на договора за наем 01.10.2016 г.).

2.Пропуснати ползи сума в размер на 2 500 лв., представляваща част от сумата 3 216 000 лв., пропуснати приходи на дружеството за периода 11.07.2011 г. - 01.10.2016 г. и сума в размер на 2500 лв., представляваща част от сумата 6 700 000 лв., стойност на оферта, дадена от Stericycle International LLC, за закупуване на търговското предприятие на Медиком ЕООД, съответно неосъществяване на продажбата поради издадения незаконосъобразен административен акт и запечатване на съоръжението.

3.Мораторни лихви върху всяка от гореописаните суми сумата от 1 000 лв., представляваща част от претенцията в размер на 48 150,96 лв. - мораторна лихва върху сумата от 270 026,20 лв.; сумата от 2000 лв., представляваща част от претенцията в размер на 1 154 730,71 лв. - мораторна лихва върху сумата от 3 216 000 лв.; сумата от 2 000 лв., представляваща част от претенцията в размер на 2 405 688,97 лв. - мораторна лихва върху сумата от 6 700 000 лв.

Първоинстанционният съд е установил, че със Заповед № Д-04/03.11.201г., на основание чл. 101, ал.2, т. 2 от ЗУО /отм./, Директорът на РИОСВ София е наложил на Медиком ЕООД, в качеството му на оператор, ПАМ Спиране на експлоатацията на инсталация за третиране на опасни болнични отпадъци на площадка с местонахождение: гр. София, област София-град, район Триадица, [улица], до монтиране на система за собствени непрекъснати измервания на емисиите на вредни вещества от дейността на инсинератора за изгаряне на болнични отпадъци към ВМА-София. При издаването на заповедта административният орган, по реда на чл. 60, ал. 1 от АПК, е разпоредил предварително изпълнение - отменено с влязло в сила Определение № 7972/05.06.2012 г. по адм. д. № 4593/2012г. по описа на ВАС. С Констативен протокол на РИОСВ № УО-СП-09 от 11.11.2011 г. инсталацията е била запечатана, поради неизпълнение на дадените предписания.

С Решение по адм. д. № 10390/2011г. на АССГ, потвърдено с Решение от 04.06.2013г. по адм. д. № 9147/2012г. на ВАС, заповедта е обявена за нищожна.

Съдът е установил, че между дружеството и ВМА-София е сключен Договор от 01.10.2006 г. за наем на съоръжение за изгаряне, газоочистваща система и технологично свързаните с тях помещения-публична държавна собственост във ВМА-София / вх. № 12111/13.10.2006 г./, за срок от три години и месечна наемна цена 25 555 лв. без ДДС. С допълнително споразумение № 2/11.07.2011г., срокът на договора за наем е бил продължен за срок от 5 години, считано от 01.10.2011 г. до 01.10.2016 г., като наемната цена за съоръженията и свързаните технологично с тях помещения - публична държавна собственост е договорена в размер на 28 340,49 лв.

Съдът е констатирал, че наемният договор и допълнителното споразумение към него, сключен между Медиком ЕООД и ВМА, е прекратен на 06.03.2012 г., поради неизпълнение на задълженията на наемателя по чл.19 от Договора, с едномесечно предизвестие, получено от наемателя на 06.02.2012г. /видно от удостоверение рег. 011-3342/13.04.2017г. на ВМА/. Последните издадени от ВМА фактури по договора, приложени по делото, са за м.11.2011 г., м.12.2011 г., м.01.2012 г. и м.02.2012 г., плащанията по които, видно от представената от ВМА справка за фактурираната и платена дейност по договора за периода от 01.10.2006 г. до 28.02.2012 г., са извършени по банков път и чрез прихващане на насрещни вземания.

В първоинстанционното производство по искане на ищеца е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице е дало заключение за: общият размер на наемните вноски за периода от м.11.2011г. до м.06.2013г., съгласно сключения между ищеца и ВМА договор за наем, като общо изплатената сума по последните четири фактури възлиза на 135 868,60 лв.; прогнозен отчет за приходите и разходите на Медиком ЕООД за процесния период (м.11.2011 г. до м.06.2013 г.), като за изследвания прогнозен период от 20 месеца (м.11.2011 г. до м.06.2013 г.) на базата на предходен 5-годишен период (2006 г.-2010 г.), приходите (в прогноза) биха достигнали размер на 3879 хил. лв., а разходите (в прогноза) биха достигнали размер на 2 299 хил. лв., както и прогнозната печалба на ищцовото дружество в размер на 1580 (3879 - 2299) хил. лв. за изследвания прогнозен период от 20 месеца (м.11.2011 г. до м.06.2013 г.), на базата на предходен 5-годишен период (2006 г. 2010 г.); мораторната лихва върху прогнозната печалба за процесния период, при период на олихвяване 05.06.2013 г. /влизане в сила на съдебното решение/ -15.12.2016 г./подаване на исковата молба/; законната лихва върху стойността на ремотните дейности, посочена от съдебно-оценителската експертиза, изготвена по адм. д. № 12373/2016 г. по описа на АССГ; размера на печалбата при сключен договор с Stericycle Interna-tional LLS публична компания със седалище в САЩ;

От правна страна решаващият съд е приел, че не са налице всички кумулативни предпоставки за реализиране отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

По отношение на претендираните реално претърпяени вреди, изразяващи се в извършени разходи за закупуване на части и ремонт на инсинератора съдът е посочил, че на обезщетение подлежат действително претърпени вреди, а не бъдещи такива, каквито ищецът претендира. Отбелязал е също, че по делото /р. ІV, чл.31 от Договора/, не е представен нито приемателен протокол, отразяващ състоянието, в което е предадено съоръжението, нито предавателен протокол при прекратяване на наемното правоотношение, което сочи, че съоръжението е било прието от наемателя, без да се налагат ремонти, дължащи се на престой на инсталацията през времето, когато е била наложена ПАМ.

Счел е за неоснователни и недоказани и останалите претенции, с оглед извода, че в нито един момент Заповед № Д-04/03.11.2011г. не е породила действие и то такова, свързано с препятстване или прекратяване на експлоатацията на съоръжението за третиране на опасни отпадъци инсинератор, находящ се на площадка на ВМА, поради което липсвала и причинно-следствена връзка между Заповед № Д-04/03.11.2011г. на директора на РИОСВ София и затварянето на обекта. Посочил е също и че не е доказана и вредата, предвид липсата на доказателства, платежни нареждания, разписки и др. документи, от които да е видно, че наемната цена е заплатена на наемодателя, а и договора за наем е прекратен на основание, несвързано със спирането на инсталацията.

Във връзка с претенцията за пропусната полза/доход в размер на 6 700 000 лв., поради последвал отказ от сделка между Stericycle International LLC, за закупуване на търговското предприятие на Медиком ЕООД, в резултат на наложената ПАМ, съдът е акцентирал на липсата на доказаност на пряката причинно-следствена връзка между наложената ПАМ и пропуснатия бъдещ доход, като е приел и че самата сделка не е доказана, в т. ч. размера й и причината, поради която не е сключена.

По изложените съображения постановил оспореното решение.

Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно.

Предявените като частични искове са с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Безспорно е в случая наличието на незаконосъобразен административен акт - Заповед № Д-04/03.11.2011 г., с която на основание чл. 101, ал. 2, т. 2 от ЗУО /отм./ директорът на РИОСВ София е наложил на Медиком ЕООД принудителна административна мярка, която заповед е прогласена за нищожна с решение № 2738 от 19.05.2012 г., постановено по адм. дело № 10390/2011 г. на Административен съд София-град, оставено в сила с решение № 7595 от 04.06.2013 г., постановено по адм. дело № 9147/2012 г. на Върховния административен съд.

При издаването на заповедта административният орган, по реда на чл. 60, ал. 1 от АПК, е разпоредил предварително изпълнение. Въз основа на разпореждането, видно от представения по делото Констативен протокол № УО-СП-09 от 11.11.2011 г., наложената принудителна административна мярка е приведена в изпълнение, като е извършено пломбиране на инсталацията за третиране на опасни болнични отпадъци, чийто оператор е Медиком ЕООД. Доколкото административният акт е изпълнен предварително въз основа разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 от АПК, неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че в нито един момент заповедта не била породила действие и запечатването не било извършено заради издадения административен акт, а се касаело за фактическо действие, което не било заявено като източник на претендираните вреди. Обстоятелството, че впоследствие /след приключване на изпълнението/ разпореждането по чл. 60, ал. 1 от АПК е било отменено, не променя извода, че фактическите действия по пломбирането на инсинератора са извършени именно при действието на това разпореждане, което не е било спряно от съда по реда на чл. 60, ал. 5 от АПК /в действалата в процесния период редакция на закона/, и съответно в изпълнение на нищожния административен акт.

Доколкото първият елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ безспорно е налице, с оглед наведените в касационната жалба оплаквания следва да се прецени дали по делото са доказани твърдените от ищеца вреди и дали същите са причинени от нищожния административен акт и предприетите в изпълнението му действия.

1/ Първата главна претенция на ищеца, заявена като частична, е за обезщетение за претърпени загуби в общ размер на 135 868,60 лв., изразяващи се в заплатени разходи по договор за наем с ВМА от 01.10.2006 г., изменен и допълнен с допълнително споразумение № 1 от 05.02.2008 г. и допълнително споразумение № 2 от 11.07.2011 г. (заплатен наем за периода от м.11.2011г. до м.06.2013г., при месечна наемна цена за съоръженията и технологично свързаните с тях помещения 28 340,49 лв.)

Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, като е приел, че вредата не е доказана предвид липсата на доказателства, от които да е видно, че наемната цена за процесния период е заплатена на наемодателя.

Видно от уговорката по т. 1 от договора за наем, наемодателят ВМА София, предоставя на наемателя Медиком ЕООД съоръжението за изгаряне GG14, газоочистваща система Osko и технологично свързаните с тях помещения за извършване на дейности по управление на отпадъците за изгаряне, временно съхранение, събиране и транспортиране.

От съдържанието на договора е явно, че Медиком ЕООД е встъпило в правоотношението с единствена цел да осъществява дейности по управление на болнични отпадъци /събиране и транспортиране, временно съхранение и изгаряне/.

Като пряка и непосредствена последица от запечатването на инсинератора в изпълнението на нищожната заповед на директора на РИОСВ София, осъществяването на дейността по управление на отпадъците, във връзка с която е сключен договорът за наем, е станало невъзможно.

Д. М. ЕООД е било обвързано от договора за наем и е погасявало задълженията си по него, но с оглед изпълнението на нищожния административен акт е било лишено от възможността да ползва наетото съоръжение по предназначение, погасените наемни вноски се явяват пряка и непосредствена вреда, причинена от акта, и съответно - подлежат на обезщетяване. В този смисъл е и съдебната практика на Върховния административен съд, напр. решение № 328 от 09.01.2018 г. по адм. дело № 8414/2016 г. на ВАС, решение № 2549 от 17.03.2022 г. по адм. дело № 5345/2021 г. на ВАС и др.

Предвид изложеното неправилен се явява изводът на административния съд, че по делото не се установявало заплащането на наемните вноски от страна на ищеца. За периода от м. ноември 2011 г. до м. февруари 2012 г. са представени данъчни фактури и е налице изявление от наемодателя, подкрепено със съответна справка, че наемателят е изпълнил своите задължения. Видно от приобщеното като доказателство по делото Удостоверение относно обстоятелства по адм. дело № 12373/2016 г. по описа на АССГ, ВМА София изрично признава, че фактурираните месечни вноски по договора за наем, в т. ч. процесните такива, са били погасени надлежно от наемателя чрез плащания и чрез извършени по споразумение между страните прихващания. Удостоверението представлява частен свидетелстващ документ, обективиращ признание за неблагоприятен за издателя му факт, с оглед на което същото се ползва с доказателствена сила. Още повече, в случая изявлението на наемодателя се подкрепя от останалите представени по делото писмени доказателства и от справката към удостоверението. Изплатената от дружеството на ВМА сума за посочения период възлиза на 135 868,60 лв.

Ето защо предявеният иск за периода от м. ноември 2011 г. до м. февруари 2012г. се явява основателен и доказан до претендирания частичен размер от 5 000 лева и като такъв следва да бъде уважен. Основателността на главния иск обуславя основателност и на акцесорната претенция за обезщетение в размер на законната лихва за забава върху присъдената сума, за периода от 05.06.2013 г. до 15.12.2016 г., в претендирания частичен размер от 1000 лв.

2/ Втората главна претенция на ищеца, също заявена като частична, е за обезщетение за претърпени загуби в общ размер на 134 157,60 лв., изразяващи се в разходи за закупуване на части и ремонт на процесния инсинератор.

Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, като е приел, че се претендират бъдещи вреди, а на обезщетение подлежат действително претърпени вреди. Изводите за неоснователност на претенцията са правилни като краен резултат.

В исковата молба и депозираните по делото молби-уточнения се твърди извършването на разходи в общ размер 134 157, 60 лв. с включен ДДС за ремонтиране на процесния инсинератор. За част от разходите са представени данъчни фактури. Ищецът обаче не е изпълнил възложената му доказателствена тежест и не е установил при условията на пълно и главно доказване възникналата необходимост от подмяната на части и ремонтиране на инсинератора, действителното извършване на тези дейности и съответно извършването на разходите, чието обезщетяване се претендира. По делото не се установява по безспорен начин нито настъпването на претендираните вреди, нито връзката на същите с прогласения за нищожен административен акт, поради което искът се явява изцяло неоснователен.

Неоснователността на главната претенция обуславя неоснователност на заявения като частичен иск за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва за забава върху сумата от 134 157,60 лв.

3/ Третата главна претенция на ищеца, заявена като частична, е за обезщетение в общ размер 3 216 000 лв. за пропуснати ползи, изразяващи се в нереализирана от дружеството печалба.

Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, като е приел, че не е доказана причинната връзка между спирането на инсинератора и загубата на приход от страна на ищеца. Изводите на съда, за периода м.11.2011 г.- м.02.2012 г. до прекратяване на договора, са неправилни.

Безспорно по делото е установено, че в изпълнение на нищожната заповед на директора на РИОСВ София, е пломбиран /запечатан/ оперираният от Медиком ЕООД инсинератор, с което пряко е препятствана възможността дружеството да осъществява своята дейност по управление (изгаряне) на болнични отпадъци и съответно да получава печалба от нея.

В практиката на Върховния административен съд, която настоящият състав споделя изцяло, се приема, че когато с незаконосъобразен административен акт гражданин или организация е лишен от възможността да осъществява дейност, пропуснатите ползи, изразяващи се в нереализираната печалба от преустановената дейност, подлежат на обезщетяване при наличието на убедителни доказателства досежно тяхната реалност и сигурност (решение № 15560 от 18.12.2017 г. по адм. дело № 9083/2016 г.).

В настоящия случай сигурното реализиране на печалба от страна на дружеството, което не е настъпило единствено с оглед изпълнението на нищожния административен акт, се установява от събраните по делото доказателства. От доказателствения материал е видно, първо, че Медиком ЕООД е оперирало процесния инсинератор в продължение на повече от 5 години преди издаването на нищожната заповед и че дружеството е наело същия за нов петгодишен период (до 01.10.2016 г.), с оглед на което до прекратяването на договора осъществяването на търговската дейност фактически би било възможно /ако не беше издадена и изпълнена заповедта на директора на РИОСВ София/. Второ, установява се, че дружеството е имало трайни търговски отношения, като е било страна по договори, с които му е възложено унищожаването на биологични отпадъци /договорът от 08.06.2009 г. между ВМА и Медиком ЕООД/ или по които са му предоставяни отпадъци за унищожаване /рамковият договор за предаване на отпадъци от 01.11.2010 г., сключен с ЕКОМАКС ЕООД/. Единствената пречка за изпълнението на задълженията на Медиком ЕООД по тези договори и за генериране на печалби от дейността по изгаряне на отпадъци до прекратяването на договора е заповедта на директора на РИОСВ. Трето, установено е, че в търговския сегмент не е налице конкуренция /видно от представеното по делото Писмо № 09-08-7605/01.12.2011г. на зам. министъра на МОСВ/, а генерирането на болнични отпадъци и респ. необходимостта от тяхното унищожаване, са непреодолими, поради което разумно не биха могли да се предположат каквито и да било причини, различни от нищожния акт, въз основа на които дейността на Медиком ЕООД да бъде преустановена и да не бъдат реализирани печалби до прекратяването на договора.

С оглед изложеното, въз основа на събраните по делото доказателства безспорно се установява, че нереализираната от дружеството печалба за периода м.11.2011 г. м.02.2012 г. е пряка и непосредствена последица от издаването на нищожния административен акт.

Съгласно установеното в практиката разбиране, размерът на дължимото обезщетение следва да се определи с оглед размера на печалбата, която дружеството със сигурност би реализирало в процесния период, ако не беше действието на нищожния акт (решение № 12411 по адм. д. № 5136/2021 г. на ВАС). В настоящия случай, с приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Г. А., по категоричен начин се установява, че за периода от м. 11.2011 г. до м. 02.2012 г. ищцовото дружество е щяло да реализира печалба в размер на 346 400 лв. Настоящият съдебен състав намира заключението, в тази му част, за компетентно изготвено и обосновано. Вещото лице е съобразило дейността на дружеството за периода от 2006 г. - 2010 г., отчело е размера на извършваните от дружеството разходи и реализираните приходи, както и договорните правоотношения, по които дружеството е било страна, като именно въз основа на тези данни е изчислило печалбата, която би реализирана в процесния период.

За пълнота следва да се посочи, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил иска единствено предвид неустановеността на размера на печалбата, която ищецът е щял да реализира. Съгласно чл. 162 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. След като не е кредитирал заключението на вещото лице и не е назначил служебно друга експертиза, съобразно предоставената му от закона възможност, съдът е следвало да определи размера на иска по своя преценка.

Предвид изложеното, предявеният иск се явява основателен за периода м.11.2011 г. - м.02.2012 г. и следва да бъде уважен в претендирания частичен размер от 2 500 лв. С оглед основателността на главната претенция, основателен е и акцесорният иск за обезщетение в размер на законна лихва за забава, за периода от 05.06.2013 г. до 15.12.2016 г., в претендирания частичен размер от 2 000 лв.

4/ Четвъртата главна претенция на ищеца, заявена като частична, е за обезщетение за пропуснати ползи в общ размер на 6 700 00 лв., изразяващи се в стойността на оферта, дадена от Stericycle International LLC, за закупуване на търговското предприятие на Медиком ЕООД, съответно неосъществяването на продажбата поради издадения нищожен административен акт и предприетите по изпълнението му фактически действия.

Първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията, като е приел, че липсва доказаност на пряката причинна връзка между наложената ПАМ и претендирания пропуснат бъдещ доход. Изводите на съда са правилни.

Достатъчно, за да се приеме искът за неоснователен, е обстоятелството, че според твърденията на самия касатор /стр. 4 от касационната жалба/ първите преговори с американската компания Stericycle International LLC са водени в средата на 2012 г. значително след издаването и изпълнението на процесния административен акт и след прекратяване на договора.

След като преговорите са започнали след прекратяване на договора, дори последвалото оттегляне на потенциалния купувач от сделката да е мотивирано от пломбирането на инсинератора, както се твърди, липсва пряка причинно-следствена връзка между нищожния акт и настъпването на твърдените от ищеца вреди.

Предвид изложеното, предявеният иск се явява изцяло неоснователен, като неоснователна се явява и акцесорната претенция за обезщетение в размер на законната лихва за забава.

За пълнота следва да се посочи, че са несъстоятелни и твърденията на касационния жалбоподател за наличието на признание на дълга от страна на ответника. Липсата на отговор на писмата на ищеца към РИОСВ София не може да обуслови извод за признание на дълг и съответно основателност на предявените искове.

По изложените по-горе съображения, оспореното решение, следва да бъде частично отменено.

С оглед изхода от спора, на касатора следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство, производството по адм. д. № 5913/2018 г. по описа на ВАС и производствата по адм. д.№ 12373/2016 г. и адм. д. № 6999/2019 г. по описа на АССГ, съобразно уважената част на главните искови претенции в размер на 226,45 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 6626 от 08.11.2022 г., постановено по адм. дело №6999/2019 г. по описа на Административен съд София - град, в частта, с която са отхвърлени исковете на Медиком ЕООД срещу РИОСВ - София за присъждане на:

1/ обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на Заповед № Д-04 от 03.11.2011 г. на директора на Регионална инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) София, в размер на 5 000 (пет хиляди) лв., като част от сумата 135 868,60 лв. представляваща реално претърпяна вреда, заплатени разходи по договор за наем с ВМА от 01.10.2006 г., изменен и допълнен с допълнително споразумение № 1 от 05.02.2008 г. и допълнително споразумение № 2 от 11.07.2011 г. за периода от м.11.2011 г. до м.02.2012 г.

2/ обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на Заповед № Д-04 от 03.11.2011 г. на директора на Регионална инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) София, в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лв., като част от сумата 346 400 лв., представляващи пропуснати ползи от нереализирана от дружеството печалба за периода от м.11.2011 г. до м.02.2012 г.

3/ обезщетение в размер на 1 000 (хиляда) лв., представляващо част от претенцията за изтекла законна лихва за забава върху сумата от 135 868,60 лв.

4/ обезщетение в размер на 2 000 (две хиляди) лв., представляващо част от претенцията за изтекла законна лихва за забава върху обезщетението за пропуснати ползи в размер 346 400 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Регионална инспекция по околна среда и водите София да заплати на Медиком ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], [адрес]:

1/ обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на Заповед № Д-04 от 03.11.2011 г. на директора на Регионална инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) София, в размер на 5 000 (пет хиляди) лв., като част от сумата 135 868,60 лв. представляваща реално претърпяна вреда - заплатени разходи по договор за наем с ВМА от 01.10.2006 г., изменен и допълнен с допълнително споразумение № 1 от 05.02.2008 г. и допълнително споразумение № 2 от 11.07.2011 г. за периода от м.11.2011 г. до м.02.2012 г.;

2/ обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на Заповед № Д-04 от 03.11.2011 г. на директора на Регионална инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) София, в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин)лева, като част от сумата 346 400 лв., представляващи пропуснати ползи от нереализирана от дружеството печалба за периода от м.11.2011 г. до м.02.2012 г.;

3/ обезщетение в размер на 1 000 (хиляда) лв., представляващо част от претенцията за изтеклата законна лихва за забава върху сумата от 135 868,60 лв.;

4/ обезщетение в размер на 2 000 (две хиляди) лв., представляващо част от претенцията за изтекла законна лихва за забава върху обезщетението за пропуснати ползи в размер 346 400 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6626 от 08.11.2022 г., постановено по адм. дело № 6999/2019 г. на Административен съд София град, в останалата част.

ОСЪЖДА Регионална инспекция по околна среда и водите - София да заплати на Медиком ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], [адрес] разноски в размер на 226,45 (двеста двадесет и шест лева и четиридесет и пет ст.) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

Членове:

/п/ ИВАН РАДЕНКОВ

/п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА