Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на десети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. П. Членове: КРАСИМИР К. Д. при секретар И. А. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от председателя Т. П. по административно дело № 1439 / 2023 г.

Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба /по своята правна същност касационна жалба/ на ЕТ „Антракт-Р. Т.“ със седалище и адрес на управление гр. Трявна, [улица]представляван от Р. Т., чрез пълномощника си адв. Н. Д., срещу решение №99/18.11.2022г. постановено по адм. дело №155/2022г. на Административен съд – Габрово, с което е отхвърлено оспорването на едноличния търговец против решение №07/312/02907/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. №01-6500/8477#15 от 24.06.2022г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Със същото решение едноличния търговец е осъден да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на съдебния акт като постановен при нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението, алтернативно в случай че е налице нарушение прави искане да бъде намален размера на финансовата корекция, като се върне преписката на административния орган с указания. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендирания от ответната страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът – изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на касационната жалба е процесуално допустимо.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че между Държавен фонд „Земеделие“ и ЕТ „Антракт – Р. Т.“ е сключен договор №07/312/02907 за отпускане на финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. с предмет „Изграждане на къща за гости в [населено място], община Трявна“, ведно с приложенията към него. Едноличния търговец е подал заявка за авансово плащане, по която е изплатена субсидия в размер на 195580 лева, а на 20.11.2015г. по подадена заявка за окончателно плащане е изплатена субсидия в размер на 195580. С писмо от 25.02.2022г. административния орган е уведомил едноличния търговец за откриване на производство по налагане на финансова корекция, предоставена е възможност на ползвателя да представи възражение. Последвала е кореспонденция между ДФЗ и ЕТ „Антракт – Р. Т.“. На 24.06.2022г. изпълнителния директор на ДФЗ е издал решение №№07/312/02907/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. №01-6500/8477#15 от 24.06.2022г., с което е определена финансова корекция в размер на 391160лв. Правните основания за издаване на административния акт са чл. 20а, ал.2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 46, ал.1 и ал. 2 от Наредба №29 от 11.08.2008г. и чл. 70, ал.1, т. 7 във връзка с чл. 72, ал.1, чл. 73, ал.1 и 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, към настоящ момент Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, както и в изпълнение на решение №174 от 17.12.2021г., постановено по адм. дело №335/2020г. на Административен съд – Габрово, тъй като от извършената проверка на място и въз основа на извършени допълнителни административни проверки е установено нейзпленение на заложения на одобрения с договор бизнес план, изразяващо се в това, че ползвателят не е реализирал заложените в бизнес плана приходи от услуги и не е изпълнил ангажимента за разкриване на работни места, като е наложена финансова корекция, равняваща се на по – високия размер – 391160 лева.

За да отхвърли оспорването съдът е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, в съответствие с материалния закон, при липса на съществено нарушение на административно производствените правила и в съответствие с целта на закона.

Административния съд е извършил анализ на относимата правна уредба и е приел, че в процесния случайе налице бездействие от страна на едноличния търговец, изразяващо се в нейзпълнение на заложените финансови параметри в бизнес плана за три финансови години, както и неизъплнение на заложеното в бизнес плана осигуряване на устойчива заетост, въз основа на което е приел, че е налице нарушение по т. 4.12 и т. 4.18 от договора, като при неизпълнение органа може да изиска връщане на вече изплатени суми при спазване на чл. 46, ал.1 и ал. 2 от Наредбата. Административния съд е приел, че бизнес плана има задължителен, а не прогнозен характер, тъй като изготвянето на бизнес плана и посочените в същия стойности са дейности на кандидата за получаване на подпомагането, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проекта. Съдът е посочил, че предмета на одобрената инвестиция не е единствено изграждането на къщата за гости. Със сключването на договора едноличният търговец се е задължил да използва активите по предназначение и за постигане на целите по чл.2 от Наредбата, които са му отредени с одобрения проект. Непостигането на финансовите показатели от бизнес плана и неизпълнение за заложеното относно осигуряването на устойчива заетост представляват индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗЕСЕФСУ. Прието от съда е, че наложената финансовата корекция в размер на 100 % от изплатената по договора финансова помощ е в съответствие с чл. 3, ал. 1 от Правилата.

Административния съд е приел за неоснователен довода на едноличния търговец отнасящ се до незаконосъобразно прилатане на Правилата.

Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка Административен съд - Габрово е извел правилни правни изводи за наличието на установено нарушение от страна на едноличния търговец.

Административният акт е издаден на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. и чл. 70, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ (сега ЗУСЕФСУ), както и в изпълнение на влязло в законна сила Решение № 174 от 17.12.2021г., постановено по адм. дело № 335/2020 г. по описа на Върховения административен съд.

От фактите по делото безспорно се установява, че на 10.10.2014 г. между Държавен фонд "Земеделие" и ЕТ "Антракт-Р. Т." е сключен договор за отпускане на финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 – 2013 г., към който е приложен бизнес план за проект "Изграждане на къща за гости в [населено място], общ. Трявна, с посочена в него сума на инвестиция – 599 897.47 лв.

Неоснователен е довода на касационния жалбоподател насочен срещу направения в обжалваното решение извод, че е налице нарушение на 4.12 и т. 4.18 от договора, съгласно които ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срок на договора в съответствие с одобрения проект и таблица за одобрение на инвестиционните разходи.

Съгласно 1, т. 19 от ДР на Наредба № 29/2008 г. "проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР, като кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда по място на извършване на инвестицията, заявление за подпомагане по образец приложение № 5 и прилагат документите, указани в него. Бизнес планът се представя на хартиен и електронен носител /чл. 16, ал. 1 от Наредбата/. Един от задължителните реквизити на заявлението е изготвения към него от кандидата, бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10-годишен период, водещи до реализиране на цените по чл. 2 /чл. 16, ал. 2/. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. Съществена част от образеца към бизнес план - Приложение № 3 към чл. 16 от Наредбата е финансово-икономическият статут на проекта, отразен в част ІV, съставен от приходна и разходна част. Кандидатът е задължен да опише производствената си и търговска програма за целия период на бизнес плана, средногодишната натовареност, производствения капацитет. Отделно от това се описват всички предвидени разходи. Съдържанието на бизнес плана с отразените в него данни, информация и предвиждания, позволяват на компетентните органи при произнасяне по проектите за финансиране, да преценят изпълнението на нормативните условия за икономическа жизнеспособност и устойчива заетост. Видно от съдържанието на чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., преценката доколко проектът води до реализиране на целите по чл. 2 задължително преминава през анализ на тези два фактора - основание за вземане на решение за одобряване на решението за подпомагане по смисъла на чл. 27, ал. 3, т. 1 от подзаконовия нормативен акт. Проверката за съответствие с критериите за оценка по приложение № 6 от него също подлежат на преценка - чл. 27, ал. 3, т. 2. Касае се за преценка на две самостоятелни, значими, но независими едно от друго обстоятелства. В случая това правилно е съобразено от съда. Приходите са част от бизнес плана, носители са на информация за съответствието със задължителните условия по чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. и са съществена част от одобрения и финансиран проект, като цялост от разходи и планирани и очаквани приходи. Още повече, че съгласно 1, т. 6 от Наредбата "икономическа жизнеспособност" е генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. Докато разходите са относими към реализирането на инвестицията, то реализирането на планираните приходи доказва осъществяване на целите по чл. 2 от Наредбата. Те също са от особена важност, тъй като идеята на мярката е да се построи такъв обект, който да се използва, като възможност за заетост, насърчаване на предприемачеството и развитие на интегриран селски туризъм. Следва да се подчертае, че в представения към заявлението за подпомагане бизнес план едноличният търговец сам е определил съответните приходи, посредством които да докаже жизнеспособност и устойчивост на инвестицията и постигате на планираните с чл. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. цели на предоставената финансова помощ.

В случая с оглед доказателствата по делото са установени фактите на неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи от извършваната дейност за три пълни финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г., както и неизпълнение на заложените в него показатели за заетост чрез разкриване на три работни места. Средно аритметично за трите финансови години – 2016 г., 2017 г. и 2018 г., изпълнението на бизнес плана по отношение на приходите е: 2016 г. – 9000лв съответстващо на 10% изпълнение на одобрения бизнес план; 2017 г. – 43 000лв съответстващо на 47% изпълнение на одобрения бизнес план; 2018 г. –54 000 съответстващо на 59% изпълнение на одобрения бизнес план, като средно аритметично за трите финансови години е 38 %, а процентът на изпълнение изчислено средноаритметично за всички пълни финансови години съобразно заложените параметри за брой заети лица спрямо бизнес плана е 33%. Именно с оглед тази установеност настоящият състав намира, че е налице финансово неизпълнение на плана за три години и неизпълнение на устойчивата заетост от странана едноличния търговец, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Съдът правилно е приел, че административният орган е установил нарушение по т. 4. 12 и т. 4. 18 договор №07/312/02907, съгласно които ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, в съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи, и да спазва одобрения проект за срок от 5 години. От анализа на договора, бизнес плана и от доказателствата по делото, се установява по безспорен начин, че е налице бездействие от страна на едноличния търговец. Налице е неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, с което не е гарантирана икономическата жизнеспособност на стопанството му. Оттук следва и извода, че след като дружеството не е постигналоо предвидените от него финансови показатели нанася вреда на бюджета на Общността, тъй като не работи в посока развитие на туризма в селските райони и насърчаване на заетостта, както и заложените цели по мярка 312, а именно: насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятието, което води до непостигане на целите на програмата, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Въз осонва на което следа да се приеме за правилен извода на административния съд, че предмет на одобрената инвестиция не е единствено изграждането на къща за гости, а и задължението на едноличния търговец да използва активите по предназначение и за постигане на целите, които са отредени с одобрения бизнес план, поради което е неоснователно е твърдението, че с изграждането на къщата за гости е налице извършване на инвестицията.

Настоящият съдебен състав приема, че правилно е определена подлежащата на възстановяване сума.

Според чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от ПСРС, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон, а съгласно чл.27, ал. 9 на ЗПЗП, изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор. Такива именно правила са правилно приложените от административния орган в случая Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г. /Правилата, обн. ДВ бр. 69/30.08.2019 г. /, в съответствие с които заместник изпълнителният директор на ДФЗ е определил размера на дължимата за възстановяване финансова помощ по всяко едно от двете констатирани неизпълнения на договора, както и окончателния размер на наложената с атакувания акт финансова корекция. В настоящия случай установените нарушения са определени като такива по т. 30 и т. 18 от приложението към раздел I "Общи положения" от Правилата. Следва да се подчертае че в представения към заявлението за подпомагане бизнес-план едноличният търговец сам е определил съответните приходи, посредством които да докаже жизнеспособност и устойчивост на инвестицията и постигате на целите посочени в Наредбата. Стойностите на изпълнение на показателите/индикаторите, възприети от съда, показват неизпълнение което обосновано налага определяне на финансова корекция в размер на 100%, тъй като административния орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 46, ал.2 от Наредбата, в това число е взел предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин. Също така правилно е определен размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ, при съобразяване на чл. 3, ал. 1 от Правилата, като административният орган не е кумулирал двете суми, а приел за окончателен по-големия размер на задължението.

На следващо място настоящият съдебен състав приема за неоснователни доводите отнасящи се до неправилно прилагане на Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., вместо относимата за периода Методика. Този довод е бил предмет на обстоятелствена проверка в първоинстанционното производство. Въз основа на което изводите на съда са правилни като постановени върху релевантни по спора факти и в съответствие с приложимото право, поради което не е необходимо повторно да бъдат цитирани и обсъждани и в тази връзка настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2 изр. второ АПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

Предвид изложеното, правилен е изводът на административния съд за законосъобразността на оспореното пред него решение за налагане на финансова корекция. При липсата на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да се определи като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №99/18.11.2022 г., постановено по адм. дело № 155/2022 г. по описа на Административен съд –Габрово.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ПЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ К. К. п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА