Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на осми ноември две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: Ж. П. Членове: И. А. К. Б. при секретар И. К. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от съдията И. А. по административно дело № 3673/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) Кърджали и Б. А. М. с постоянен адрес в София, на [улица], против Решение № 589 от 03.02.2023 г., постановено по адм. дело № 53 по описа Административния съд София-град за 2022 г. в неблагоприятните за всеки от касационните жалбоподатели части на това решение.

С атакувания съдебен акт, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) са отхвърлени следните искове на Б. М., предявени срещу ОД на МВР Кърджали: за осъждането й да му заплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени му от действия/бездействия на служители на ответника: за сумата от 537, 20 лв. неимуществени вреди; за сумата от 1 442, 80 лв. имуществени вреди, от които: 442, 80 лв. за стойността на повредена ограда; 400, 00 лв. за транспортни разходи бензин за пътуване от София до [населено място] и обратно; 150, 00 лв. за доставка по куриер на платна за поправка на повредена ограда от София до Момчилград и монтажа им. Уважен е предявения от ищеца срещу същия ответник иск с цена 450, 00 лв., която сума представлява разноски за адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие № 73/31.08.2021 г. Наред с това страните са осъдени да заплатят по сметка на първоинстанционния съд държавна такса в размер на сумата от 30, 00 лв. за ищеца и на 10, 00 лв. за ответника.

Касационният жалбоподател ОД на МВР Кърджали със седалище и адрес на управление в Кърджали, [адрес] оспорва решението в осъдителната му част. Прави възражения, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в посочената част.

Ответникът по първата касационна жалба Б. М. я оспорва, като неоснователна, в писмен отговор, подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска потвърждаване на решението в осъдителната част.

Касационният жалбоподател Б. М. оспорва първоинстанционния съдебен акт в отхвърлителната му част. Твърди, че в тази му част решението е неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяната му в посочената част и постановяване на друго, по съществото на спора, с което исковите му претенции бъдат уважени в цялост. Претендира разноски за две инстанции.

Ответникът по втората касационна жалба ОД на МВР Кърджали не изразява становище по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Не се явява и не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд.

Участващият по делото представител на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и за правилност на обжалваното решение.

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за тях в обжалваните части.

По съществото на касационните жалби, съдът приема следното:

Обжалваният съдебен акт е постановен в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Административният съд е приел, че е сезиран от Б. М. с искова молба против ОД на МВР Кърджали за осъждането на ответника да му заплати обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени му от действия/бездействия на служители на ответника, довели до нанасяне на материални щети на ограда на негов собствен поземлен имот, находящ се в [населено място], О. М. Преценил е, че исковата молба съдържа следните обективно съединени искове:

1. иск с цена 537,20 лв., за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение; стрес; дискомфорт; здравословни проблеми; безпомощност във връзка с безправието, на което бил изложен; безсилие пред неправомерното поведение и злоупотреба с власт от служители на реда, призвани да спазват законите; унижение от проявеното високомерие и арогантност на тези служители; нервно напрежение; болки в главата и очите; публично унижение, срам и неудобство (подхвърляния от непознати, че не може да се защити);

2. иск за присъждане на имуществени вреди, от които :

- 442, 80 лв., която сума представлява стойността на процесната ограда;

- 400, 00 лв. , която сума представлява транспортните разходи на ищеца за бензин за пътуване от София до [населено място] и обратно;

- 150, 00 лв. която сума представлява цената за доставка по куриер от София до Момчилград на платна за поправка на повредената ограда и монтажа им;

- 450, 00 лв. , която сума представлява заплатения от ищеца адвокатски хонорар по Договор за правна защита и съдействие № 73/31.08.2021 г. с оглед обжалване действията на органите на МВР.

Съдът е възприел следната фактическа обстановка:

На 29.03.2021 г., покрай собствения на ищеца имот, находящ се в [населено място], О. М. преминало превозно средство с животинска тяга (каруца), управлявано от С. К. И., по пътя за ромската махала, натоварено с купе от автомобил и обратно със същото купе, но разфасовано. При преминаването на каруцата първият път, на разклона за [населено място] се намирали служители на Зонално жандармерийско управление (ЗЖУ) Кърджали, както и служител на ОД на МВР Кърджали мл. експерт Т. Г. Д.. Те видели натоварената каруца с автомобилно купе, която се движела по посока на ромската махала на [населено място]. В това време спирали други автомобили за проверка, но не спрели тази каруца.

След определен период от време същата каруца се върнала по същия път, с нарязано автомобилно купе и докато минавала покрай оградата на ищеца, настъпило повреждане на тази ограда натоварената ламарина (част от нарязано купе на автомобил) задрала оградата.

Въз основа на писмо от ОДМВР съдът е приел за установено, че във връзка с жалба на ищеца е извършена проверка, при която е констатирано нарушение на служебната дисциплина от мл. експерт Т. Д.- служител на РПУ Момчилград, ОДМВР Кърджали, който е наказан с писмено предупреждение. Съдът е приел, че не е посочено, за какво точно деяние е наказанието.

Установено е, че във връзка с подадена от ищеца жалба спрямо другите трима служители, е назначена комисия за извършване на проверка, при която е прието, че служителите на Зонално жандармерийско управление Кърджали не са извършили нарушение при изпълнение на служебните си задължения.

Установено е, че по жалба на ищеца в Районна прокуратура - Кърджали е образувана преписка, която е прекратена, тъй като е прието, че не са налице данни за съставомерно поведение от страна на полицейските служители. От постановлението на РП Кърджали, съдът е приел, че на 29.3.21г. около 13 часа С. К. И. закупил купе от стар бракуван автомобил, натоварил го и го занесъл в двора на роднини в [населено място], където нарязал купето, натоварил го на каруцата и около 16, 30 часа тръгнал към пункт за вторични суровини в посока Момчилград. Преди разклона се разминал с друг неустановен автомобил и за да избегне удара, завил рязко надясно и се блъснал в оградата на ищеца.

При така установената фактическа обстановка, административният съд е приел от правна страна, че предявените от М. искове за имуществена и неимуществена обезвреда са процесуално допустими. В хода на разглеждането им по същество, е преценил за основателен, съответно е уважил, иска с цена 450, 00 лв. Останалите е счел за недоказани, поради което ги е отхвърлил. Съдът е приел, че служители на ответника са извършили нарушение (на чл. 58, ал. 1, т. 2 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение (Инструкция/та), издадена от министъра на вътрешните работи, обн. в ДВ, бр. 90 от 31.10.2014 г.), като са пропуснали, без да извършат проверка, движението на процесната каруца по пътя й в двете посоки, въпреки че същата видимо е създавала опасност за останалите участници в движението, превозвайки извънгабаритен товар. Счел е, че, доколкото с превозвания с нея товар видимо е извършено нарушение на правилата за движение по пътищата, служителите на ответника е следвало да спрат нейния водач, да му направят проверка и евентуално да го санкционират. Квалифицирал е като бездействие неспирането от служителите на реда на превозното средство с животинска тяга, довело до противоправен резултат повреждането на оградата от страна на водача на каруцата посредством необезопасения товар. Позовал се е на чл. 18, ал. 2, във вр. с ал. 1 от с. р. на Наредба за поддържане и опазване на обществения ред в О. М. (приета с Решение № 44 от 28.03.2019 г., изм. с Решение № 133 от Протокол № 12 от 08.10.2020 г. на Общински съвет Момчилград), регламентиращ местата и условията, при които се допуска движението на пътни превозни средства с животинска тяга на територията на О. М. Подчертал е, че за констатираното неправомерно бездействие, на мл. експерт Т. Д. е наложено дисциплинарно наказание.

По тези съображения, съдът е постановил решението в осъдителната му част.

По отношение на останалите искове за имуществена и неимуществена обезвреда, съдът е преценил, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест да установи, че в конкретния случай са налице всичи кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране на безвиновната отговорност на държавата, в лицето на ОД на МВР Кърджали, за вреди по ЗОДОВ. Приел е, че не са ангажирани доказателства, както относно твърдяното увреждане, изразяващо се в неправомерно поведение предоставяне на личния телефонен номер на ищеца от служители на ответника на водача на каруцата, така и относно твърдяното бездушно отношение към него от служители на ответника и останалите емоционални страдания, описани в исковата молба.

С тези мотиви, съдът е постановил решението в отхвърлителната му част. Определил е допълнително държавна такса и за двете страни, съобразно броя на предявените обективно съединени искове.

Решението е валидно и допустимо, но е неправилно, като постановено при неизяснена фактическа обстановка и при несъбрани относими доказателства. Налице са допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила от категорията на съществените, довели до необоснованост на решението.

Видно от съдържанието и петитума на исковата молба и двете уточнения към нея (на л. 22 и л. 86 от първоинстанционното дело), ищецът претендира обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени му от действия/бездействия на служители на МВР, довели до нанасяне на материални щети на ограда на негов собствен поземлен имот, находящ се в [населено място], О. М. Въпреки че в петитума на исковата молба изрично се посочва, че исковете се предявяват против Областна дирекция на МВР Кърджали, чийто служител е мл. експерт Т. Д., изложените в обстоятелствената част фактически твърдения навеждат, че обезвредата се претендира и от действия/бездействия на служители на Зонално жандармерийско управление (ЗЖУ) Кърджали, намиращи се на разклона за [населено място] за извършване на контрол на пътното движение в деня на инцидента с каруцата. Петитумът е необходимо логически да следва от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения. Предвид разминаванията между твърденията в обстоятелствената част на исковата молба и формулирания петитум, съдът е следвало да даде указания на М. да уточни дали исковете следва да се считат предявени само срещу Областна дирекция на МВР Кърджали или се предявяват и срещу друга структура на МВР. Ако ответниците са двама, съдът е следвало да изпълни задължението си да ги конституира, ако те отговарят на изискването по чл. 205, ал. 1 АПК и да иска уточнение, дали исковете са предявени в условията на солидарна или разделна отговорност, като в последния случай, съдът е следвало да изиска уточнение спрямо всеки един от ответниците, какъв е размерът на исковете и за какъв период.

Необоснован и изводът на съда, че служител на ответника е извършил нарушение като е пропуснал, без да извърши проверка на движението на процесната каруца. Твърдените от ищеца бездействия на служителите на ответника са за неизпълнение на служебни задължения, произтичащи от нормативни актове. Бездействието, в конкретния случай не е фактическо, а правно - за неизпълнение на процедура по проверка на каруцата и следващите от предприемането й мерки по превенция и санкциониране на водача й. Неизпълнението на служебните задължения на служителите на ответника, в конкретния случай следва да се докаже чрез писмени официални документи. Установява се, че ищецът е сигнализирал МВР и са образувани дисциплинарни производства срещу служителите, които проверки са приключили. В този конкретен случай, не съдът, сезиран с исковете за обезвреда, а дисциплинарнонаказващият орган е този, който е компетентен да прецени - налице ли е нарушение на служебните задължения от въпросните служители или не. Административните актовете, с които са приключили образуваните дисциплинарни производства срещу въпросните служители са от значение за установяването именно на този релевантен за спора факт. Те имат обвързваща материална доказателствена сила относно наличието или липсата на нарушение на служебните задължения от въпросните служители на МВР. Предвид това, съдът е следвало да изиска за прилагане образуваните дисциплинарни преписки и едва след анализа им, да формира извод за наличието или отсъствието на противоправно бездействие за изпълнение на служебни задължения от страна на въпросните служители на МВР или на някой/някои от тях.

От значение за правилното разрешаване е била и друга информацията, която съдът не е указал да се събере по делото. Представени са прокурорски постановления, от които се установява, че е отказано образуване на досъдебно производство по чл.216, ал.6 във вр. с ал.1 НК и е прекратена преписка с вх.№1021/21г. на РП-Кърджали, ТО-Крумовград, образувана по жалба на ищеца. В постановлението на РП-Кърджали е прието, че увреждането на собствеността на ищеца е причинено от С. К. И. под формата на непредпазливост, като в постановлението е посочено, че в този случай наказателното преследване следва да се възбуди по тъжба на пострадалия, като частен тъжител. В постановлението на Окръжна прокуратура Кърджали, с което е потвърдено постановлението на РП-Кърджали е прието, че настъпилият противоправен резултат правилно е преценен като следствие от поведението на С. И..

Тази информация поставя въпроса, ангажирана ли е административнонаказателната отговорност на С. К. И. или не, и ако да за какво/какви нарушения. Тази информация е от значение за обстоятелството - извършено ли е или не нарушение от страна на това лице на правилата за движение по пътищата, установени със Закона за движение по пътищата и подзаконови нормативни актове. Нарушенията на правилата за движение по пътищата се установяват по специален ред и с официални документи - акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, или фиш, или електронен фиш. Тоест, извършените административни нарушения се доказват с горепосочените официални документи, които съдът е следвало да укаже на ответника да представи. Също така, съдът е следвало да изиска от ищеца, информация, дали е подал тъжба за наказателно преследване на С. И., образувано ли е производство по нея и какъв е изходът му.

Като не е упражнил правомощието си да укаже на страните по делото необходимостта от представяне на доказателства за сочени от тях обстоятелства, относими към спора, съдът е допуснал нарушение на чл.171, ал.5 АПК, което е довело до неизясняване на делото от фактическа страна, респективно до необоснованост на изводите, въз основа на които е постановено обжалваното решение.

По тези съображения, настоящият касационен съдебен състав преценява обжалваното решение като неправилно в неговата цялост, поради което следва да го отмени и върне делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-град.

С оглед изхода на производството пред касационната инстанция, по искането за разноски на страните за настоящото касационно производство, на осн. чл. 226, ал.3 АПК следва да се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото.

Воден от горното и на осн. чл.222, ал.2 АПК, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 589 от 03.02.2023 г., постановено по адм. дело № 53 по описа на Административния съд София-град за 2022 г.

ВРЪЩА делото на друг състав на същия съд за ново произнасяне.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА

/п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА