Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. Х. Членове: ПЛАМЕН ПЕТР. Х. ДЕКОВА при секретар С. М. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от председателя Г. Х. по административно дело № 1449 / 2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, 4000, чрез процесуалния представител юрк. Щ. Р., срещу Решение № 7387 от 05.12.2022 г., постановено по адм. дело № 7508/2022 г. по описа на Административен съд София-град с доводи за неправилност поради наличие на касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответната страна - Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Б., в писмени бележки, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – Б. Т., не изразява становище.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 и чл. 219 АПК намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД срещу Решение № Ж-337 от 20.07.2022 г. на КЕВР, с което на осн. чл. 22, ал. 1, ал. 5 вр. ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (Наредба № 3) на търговското дружество са дадени конкретни задължителни указания.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил оспорването като неоснователно и е осъдил дружеството да заплати на КЕВР разноски по делото. За да постанови този резултат е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е изяснил фактите по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция, и към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, без да е необходимо да ги повтаря.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Присъединяването на обекти за производство на електрическа енергия е регламентирано в Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба № 6 или Наредбата), и по-конкретно в раздел II на Глава пета, озаглавен „Присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по реда на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ. Искане за проучване за присъединяване и условия за присъединяване“. Съгласно чл. 87, ал. 2 от Наредбата, изискванията за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници са следните: 1. лицето следва да е титуляр на право на собственост или на друго вещно право върху имота/сградата или да е наемател на имот, в който се предвижда да бъдат изградени обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии; 2. лицето да е заплатило цена за проучване на условията и реда на присъединяване по ценоразписа на услугите на съответния мрежови оператор.

Според разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от Наредба № 6 операторът на разпределителната мрежа може мотивирано да откаже да присъедини обекта към съответната мрежа в заявения срок за въвеждане на централата в експлоатация и да предложи нов срок за договаряне, а съгласно относимата редакция на чл. 91, ал. 1 от същата, операторът на разпределителната мрежа извършва проучване, определя условията, изготвя и предоставя писмено становище за присъединяване на лицето, подало искане за присъединяване, в срок до 14 дни от датата на постъпване на искането. В случая искането е постъпило на 19.04.2021 г., преценено е, че документацията е непълна и на молителя са дадени допълнителни указания, които той е изпълнил.

Определянето на условията за присъединяване е изцяло в компетентността на оператора на разпределителната мрежа, който единствен разполага с необходимия технически персонал. Мрежовият оператор отговаря за надеждното функциониране на мрежата и поради това има капацитета да определя условията и реда за присъединяване на нови обекти. Това задължение произтича както от разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 5 от ЗЕ, така и от чл. 97, ал. 1 от Наредба № 6.

В Становище № 4459280 от 18.06.2021 г., с което е отказано присъединяването, е посочено, че с оглед предотвратяване влошаване на техническите показатели на електроснабдяване на съществуващите обекти в района, присъединяването на заявения обект за производство на електроенергия към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД ще бъде технически възможно след изграждане на съоръжения съгласно Раздел II, т. 2.1.1 и т.2.6 и срокът за извършване на дейностите по проектиране и изграждане на нов кабел средно напрежение е 24 месеца след сключване на договор за присъединяване.

На следващо място, първостепенния съд обосновано е приел, че съгласно ЗЕ за „Електроразпределение Юг“ ЕАД е въведено задължение при условията на всеобщо предлагана услуга да осъществява дейността по разпределение на електрическа енергия през мрежата на територията на лицензията, дадена му от КЕВР. За да изпълни тези свои задължения, разпределителното дружество следва да извърши реконструкция, каквато твърди, че е необходима. Съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗЕВИ, разходите за изграждане на съоръженията за присъединяване на енергийния обект на производител към съответната мрежа от границата на собственост на електрическите съоръжения до мястото на присъединяване, както и разходите за развитие, включително реконструкция и модернизация, на електрическите мрежи във връзка с присъединяването, са за сметка на собственика на съответната мрежа. Съгласно чл. 109, ал. 1, т. 1 ЗЕ операторът на електропреносната мрежа е длъжен да осигурява сигурно, безопасно и ефективно функциониране на електроенергийната система, поради което извършването на реконструкция и разширение на мрежата не може да бъде предпоставка за отказ за присъединяване на ФЕЦ по чл. 24, т. 1 ЗЕВИ. Изчерпаният капацитет на съоръженията и липсата на инвестиционни намерения на дружеството за следващи години не е сред нормативно - установените основания за отказ по отношение на обекти по чл. 24 от ЗЕВИ.

Правилен е и изводът на съдът, че "Електроразпределение Юг" ЕАД не е задължено, на основание чл. 116 ЗЕ да присъединява всеки обект на производител на електрическа енергия. Това задължение съществува само когато са спазени предвидените в закона предпоставки, както изрично изброени в чл. 116 ЗЕ (административни и технически задължения на заявителя), така и тези по чл. 3, ал. 1 от Наредба № 6, като за целта не трябва да са налице и пречките по чл. 3, ал. 2 от Наредбата. Прегледът на тези нормативни текстове показва, че техническите изисквания, визирани от тях са към обекта, подлежащ на присъединяване - той трябва да отговаря на техническите изисквания на тази наредба и на наредбите и правилата по чл. 83, ал. 1 от Закона за енергетиката и, кумулативно, а не алтернативно, да не застрашава надеждната работа на електроенергийната система (ЕЕС), сигурността и качеството на снабдяването на клиентите с електрическа енергия, здравето и живота на гражданите и собствеността на трети лица. Задължението на електроразпределителното дружество не е безусловно, а следва да се свърже с друго негово задължение - да следи за спазване на техническите изисквания, които са необходими за присъединяване към електрическата мрежа на производители и клиенти на електрическа енергия.

На следващо място в настоящия случай е безспорно, че „Електроразпределение Юг“ ЕАД не твърди, че обектът не отговаря на изискванията на чл. 3 от Наредба № 6 и на чл. 116 ЗЕ, в който случай би могъл да се позове на правото си по чл. 90 от Наредба № 6. Отказът е основан на необходимостта да се проектира и изгради нов кабел средно напрежение до обекта, за което отговаря именно „Електроразпределение Юг“ ЕАД и с необходимостта от 24 месечен срок след сключване на договор за присъединяване за проектиране и изпълнение на това изискване. Това основание не е сред предвидените в закона основания, при които може да се откаже включване на обект за производство на електрическа енергия.

На последно място, настоящата инстанция следва да отбележи, че при условие, че обектът попада в обхвата и отговаря на условията на чл. 27, ал. 5 ЗЕВИ, то за централата е предвидено изграждане при условията на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ. Нормата на чл. 24 ЗЕВИ изрично сочи, че за обектите, посочени в тази разпоредба чл. 23 ЗЕВИ, включително ал. 6, не се прилага, както правилно и обосновано е приел първостепенния съд.

С оглед на изложеното, правилни са изводите на АССГ за неоснователност на оспорването, респективно за законосъобразност на решението на КЕВР. Отказът на „Електроразпределение Юг“ ЕАД е основан на съображения, свързани с неизпълнение на собствените му законови задължения да поддържа съоръженията на електроразпределителната мрежа, както това му е възложено от цитираните по-горе нормативни актове. В решението си административният съд е обсъдил подробно относимата правна уредба, като въз основа на правилна преценка е извел единствено възможният, логически обоснован извод, съответен на изведеното от закона съдържание за неоснователност на подадената жалба.

С оглед на изложеното обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото „Електроразпределение Юг“ ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на КЕВР разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 200 лв.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7387 от 05.12.2022 г., постановено по адм. дело № 7508/2022 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, 4000, [улица]ДА ЗАПЛАТИ НА Комисия за енергийно и водно регулиране сумата в размер на 200 (двеста) лв., представляваща, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА ХРИСТОВА

секретар:

Членове:

/п/ П. П. п/ Г. Х. ДЕКОВА