Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на първи ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Е. М. Членове: ЕМИЛ Д. Й. при секретар М. Д. и с участието на прокурора К. Х. изслуша докладваното от председателя Е. М. по административно дело № 1423/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н. Н. срещу Решение № 7043/23.11.2022 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 4107/2022 г.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Н. Н. срещу Решение изх. № ЛДЖ-21-27/15.02.2022 г. на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.

Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че решението е необосновано, неправилно е приложен материалният закон и има нарушение на съдопроизводствените правила. Моли обжалваното решение да се обезсили или алтернативно да се отмени.

Ответникът по касация – Инспектор в Инспектората на Висшия съдебен съвет (ИВСС) не изразява становище по касационната жалба.

Ответникът по касация – Административен съд – Варна не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и представя писмено становище.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Производството по адм. дело № 4107/2022 г. по описа на АССГ е било образувано по жалба подадена от Н. Н. срещу Решение изх. № ЛДЖ-21-27/15.02.2022 г. на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, с което е отхвърлена като неоснователна жалба вх. № 26999/03.12.2021 г., с вх. рег. № ЛДЖ-21-27/03.12.2021 г., подадена от Н. Н. срещу действията на Административен съд - Варна – администратор на лични данни, изразяващи се в събиране и използване на лични данни на жалбоподателя по ч. к.а. н.д. №1683/2021 г. по описа на АС – Варна и при постановяване на Определение № 2066/17.08.2021 г. по адм. дело № 1660/2021 г. по описа на АС – Варна.

Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Приетата от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства. По делото е установено, че производството по издаване на процесното решение е било образувано по жалба на Н. Н.. В същата са били изложени твърдения, че при разглеждане на ч. к.а. н.д. №1683/2021 г. по описа на АС - Варна докладчикът по делото е събрал лични данни за процесуалните действия на жалбоподателя по адм. д. №1327/2020 г. по описа на АС - Варна, както и по други дела по описа на същия съд с участието на жалбоподателя, като събраните лични данни били използвани при постановяване на Определение № 2027/11.08.2021 г. по същото дело, като по този начин те са станали известни на другата страна по делото ОД на МВР - Варна. В жалбата се съдържало оплакване и, че при постановяване на Определение №2066/17.08.2021 г. по адм. д. №1660/2021 г. по описа на АС – Варна докладчикът по делото е използвал лични данни за жалбоподателя, които се съдържат в писмените доказателства по делото, а именно протокол за разпит, който е представен за установяване на други факти, като съдът е използвал съдържащата се в него информация при разглеждане на искането му за освобождаване от заплащане па държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

При така установеното от фактическа страна, правилно решаващият съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в съответствие с чл. 38в, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), като е спазено изискването за форма на акта, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на постановения административен акт.

Правилни и съответни на приложимата нормативна уредба – Регламент (ЕО) 2016/679 и ЗЗЛД, са изводите на решаващия съд, че при обработването на личните данни на Н. Н. не са допуснати нарушения на материалния закон, като към мотивите му настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.

Обжалваното решение е обосновано. Изводите на съда са логични, последователни и взаимосвързани. Съдът не е допуснал нарушения във връзка със събирането на относими към спора доказателства.

Възражението в касационната жалба за липсата на компетентност на органа - инспектор в ИВСС, поради изтекъл мандат е неоснователно. С Решение №12 от 27.09.2022г. по конст. дело №7/2022г. Конституционният съд на Р. Б. постанови, че „С изтичането на срока, за който са избрани, главният инспектор и инспекторите в Инспектората към ВСС изпълняват своите функции до избиране от Народното събрание на главен инспектор, съответно инспектори“.

По изложените съображения обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7043/23.11.2022 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 4107/2022 г.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Е. Д. п/ РУМЕН ЙОСИФОВ