Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на девети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. Ч. Членове: С. К. . при секретар А. С. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от председателя С. Ч. по административно дело № 1464 / 2023 г. Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на потребителите, чрез проц. си представител адв. Х. К., против решение № 7182/28 ноември 2022 г., постановено по адм. д. № 6369/2022 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Е. Г. против заповед № 108 от 22 юни 2022 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното й правоотношение на длъжност „директор“ на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София, в Главна дирекция „Контрол на пазара“ – поради липса на дигитална компетентност, въведена като изискване с чл. 15, ал. 2 от Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА). Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна и е осъдил КЗП да заплати на Е. Г. разноски.

Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи.

В обжалваното решение първоинстанционният съд е изложил мотиви, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила и при неправилно приложение на материалния закон и неговата цел.

Неоснователни са доводите за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поддържани като касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В решението си съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор относно незаконосъобразността на заповедта. Направеният извод за наличие на отменителните основания по чл. 146, т. 3-5 АПК е обоснован.

Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Преди издаване на процесната заповед от органа не са установени всички факти и обстоятелства, не е предоставена възможност на Е. Г. да ангажира доказателства, че притежава документи удостоверяващи компютърни умения, щом като наличието на тези документи е от съществено значение за органа, което е нарушение на общото изискване на чл. 35 и чл. 36 АПК.

За да изпълни законовото изискване за установяване на всички факти и обстоятелства, органът по назначаването, преди издаване на заповедта, е следвало да даде възможност на жалбоподателката да представи доказателства, че притежава изискваната дигитална компетентност. Отделно от това по делото са представени всички длъжностни характеристики на Е. Г., като съгласно последната действаща такава тя трябва да има „допълнителна квалификация/обучение – компютърна грамотност“ и тя е имала такава след като е заемала длъжността „директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“. До момента на издаване на обжалваната заповед, в работата на Е. Г. от 2006 г. до 2022 г., видно от длъжностните характеристики за заеманите длъжности са се изисквали компютърни умения и тя е покривала тези изисквания с оглед на годишната оценка на изпълнението, а именно: „Изпълнението надвишава изискванията“, които са й давани.

Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДСл постановява, че задълженията на държавния служител се определят в неговата длъжностна характеристика, а по силата на чл. 2 от Наредбата за длъжностните характеристики на държавните служители, за всяка длъжност от длъжностните разписания се разработва и утвърждава длъжностна характеристика по установените в наредбата ред и начин. От служебното й досие е видно, че Гунчева е отговаряла на изискванията за заемане на длъжността както през 2006 г., така и през м. декември 2019 г. и към 22 юни 2022 г. Отделно от това видно и от приложената Диплома за висше образование същата е завършила Технически университет със специалност „Машиностроителни технологии и производствена техника“, като една от основните учебни дисциплини е именно „Програмиране“. Впоследствие, преди назначаването й в КЗП е завършила и допълнителен курс по компютърна грамотност, видно от Удостоверение № 001390.

Изложеното обосновава извод, че административният орган не е установил по надлежния ред, че жалбоподателката не притежава изискуемата съгласно НУРОИСДА дигитална компетентност, а от представените доказателства се установява, че последната притежава такава компетентност.

Правилно съдът е приел и, че заповедта е постановена в нарушение на материалния закон. В случая не са налице материалноправните предпоставки на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Цитираната норма дава възможност на органа по назначаването да прекрати едностранно, без предизвестие, служебното правоотношение с държавния служител, но само при наличие на обективна невъзможност същият да изпълнява служебните си задължения.

Върховният административен съд е имал възможност многократно, в трайната си и непротиворечива практика, да посочи, че е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения, извън случаите на здравословни причини, само когато тази невъзможност е възникнала по време на правоотношението и същата е обективна - не зависи от волята на страните по същото. Необходимо е да са налице три кумулативни условия, както правилно е посочил и решаващият съд: 1. да е създадена нова фактическа обстановка; 2. същата да води до невъзможност служителя да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и 3. причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението.

В случая тези предпоставки не са налице. Възражението на касатора, свързано с чл. 15 от Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), е неоснователно. Въведената с Приложение 1а към цитирания текст рамка на дигитална компетентност има отношение единствено към процедурата по оценяване на изпълнението на длъжността от служителите в държавната администрация и следователно подлежи на преценка и анализ в контекста на тази процедура, редът и правилата за която са установени в посочената наредба. Уменията и способностите на служителя в сферата на „дигитална компетентност" следва да бъдат преценявани в рамките на нормативно регламентираното оценяване (атестиране) на държавния служител и в контекста на конкретните функции, които последният изпълнява. С Наредбата не се въвежда ново специфично изискване за заемане на длъжности в администрацията, в частност на длъжността „директор“ на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София, в Главна дирекция „Контрол на пазара“, което изискване да се удостоверява със съответен документ и чието неизпълнение от служителя да обосновава възникване на правното основание за едностранно прекратяване на служебното му правоотношение по реда на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Фактите в настоящия случай сочат, че твърдяната от административния орган промяна в изискванията за заемане на длъжността не е извършена поради наличието на обективни причини, независещи от волята на страните в правоотношението, а с цел прекратяване на служебното правоотношение на служителя.

Обоснован и правилен е извода на първоинстанционният съд, че процесната заповед противоречи и на целта на закона, тъй като е прекратено служебното правоотношение на служител, за чиято длъжност няма нормативно променени изисквания за заемането ѝ, за която служителят притежава необходимите квалификационни умения.

Предвид забраната за фактически установявания, съгл. чл. 220 АПК и допустимост само на писмени доказателства, свързани с касационните основания не се налага обсъждане на представените с молба от 05 май 2023 г. писмени доказателства. Дори да можеше да се приеме противното, същите не се явяват основание по чл. 142, ал. 2 АПК, т. к. по никакъв начин не установяват нови различни от установените факти, които са били предмет на доказване в хода на първоинстанционното производство и които са от значение за изводите на съда.

Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., съгласно представения списък на разноските, ведно с фактура и платежно нареждане, установяващи реалното им плащане.

Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7182/28 ноември 2022 г., постановено по адм. д. № 6369/2022 г. по описа на Административен съд София град.

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати на Е. Г. с [ЕГН], сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. К. п/ РАДОСТИН РАДКОВ