Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: В. Г. Членове: МАРИЯ НИ. Г. при секретар Н. А. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от председателя В. Г. по административно дело № 3954/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. С. С., чрез процесуален представител срещу решение № 1000 от 16.02.2023 г., постановено по административно дело № 3200/2022 г. по описа на Административен съд – София – град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2017 г. с изх. № 02-220-6500/5585 от 22.07.2021 г. /УП с изх. № 02-220-6500/5585 от 22.07.2021 г./, издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, в частта му, с която по общо заявление за подпомагане 2017 г. с УИН: 22290517/85791 и УРН 245427 за кампания 2017г. на Ц. С. е отказано финансово подпомагане за кампания 2017 г. по схема ПНДЖ 3 - сума в размер на 2041,92 лв., по схема ПНДЖ 3 - сума в размер на 859,68лв.
Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска същото да бъде отменено. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуален представител, в писмено становище, оспорва същата, като неоснователна, респективно иска да бъде отхвърлена, а обжалваното решение – оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско такова.
Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.
Предмет на проверка за законосъобразност пред АССГ е УП с изх. № 02-220-6500/5585 от 22.07.2021 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта му, с която на С. е отказано финансово подпомагане за кампания 2017 г. по схема ПНДЖ 3 в размер на 2041,92 лв., както и по схема ПНДЖ 3 в размер на 859,68лв.
За да постанови обжалваното решение и отхвърли жалбата срещу оспорения пред него административен акт, решаващият съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Административният съд е приел още, че при издаване на оспореното уведомително писмо е спазена разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. – налице са както фактически, така и правни основания за издаването му. Така постановеното решение е неправилно.
Неправилно първоинстанционният съд е приел, че оспореното пред него УП с изх. № 02-220-6500/5585 от 22.07.2021 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ е мотивирано, тъй като са посочени ясно причините за направения отказ от финансиране. В конкретния случай от изложеното в таблицата и поясненията под нея на Уведомително писмо с УП с изх. № 02-220-6500/5585 от 22.07.2021 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ не може да се установи причината /фактическите основания/, поради която е извършено намаление по съответните схеми и мерки за кампания 2017 г. Поясненията под таблица 1, конкретно за колона 3 „Намаления“ визират различни хипотези и при липсата на конкретно посочени факти, относими към подаденото заявление за подпомагане, не може да се прецени коя от тях приема органът, че е налице. Множеството правни основания, съдържащи се бланкетно във всяко уведомително писмо, издавано от касатора не представляват конкретно правно основание, на което е постановен съответния отказ спрямо конкретния адресат. Актът съдържа изключително оскъдни и бланкетни мотиви, които по никакъв начин не позволяват да се направят ясни и категорични изводи за причината за направените намаления по исканата от заявителя Ц. С. С. сума по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2017 г.
Вярно е посоченото от първоинстанционният съд, че мотивите на акта, съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на РБ могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най - късно до изпращането на жалбата срещу акта на по - горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган потвърждава мотивирано акта. В случая конкретни съображения обаче за извършените намаления за субсидията в лева не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи. Посоченото в Уведомителното писмо, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място /в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП/ на данните в подаденото заявление за подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, не изпълнява изискването за позоваване на друг документ, в който се съдържат мотивите за отказа от финансиране.
Изискването за мотивиране на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е насочено към стриктно посочване на фактическите основания, и съпоставянето им с правните основания, от които административният орган черпи правомощието си да го издаде. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. Липсата на мотиви по същество на спора представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и представлява самостоятелно основание за отмяната му по чл. 146, т. 2 АПК. Тук следва да се подчертае, че в процесния случай използваното от съда доказателствено средство - заключението на вещо лице, не може да санира допуснатото нарушение при издаване на уведомителното писмо, като замести липсващите мотиви за постановения отказ от финансиране, тъй като е недопустимо мотивите на същия да се установяват едва в развилото се съдебно производство, включително чрез назначена по делото експертиза. Подобна експертиза би могла да провери изложени мотиви при издаване на уведомителното писмо, но не и да ги замести или санира тяхната липса.
По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо, но неправилно следва да се отмени. Обжалваното уведомително писмо, като постановено в нарушение на изискванията за форма, следва да се отмени и преписката да се изпрати на административния орган за ново произнасяне в съответствие с мотивите на настоящото решение.
При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е основателна, но не следва да бъде уважена поради липса на представени доказателства за направени такива.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, Пето отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1000 от 16.02.2023 г., постановено по административно дело № 3200/2022 г. по описа на Административен съд – София – град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2017 г. с изх. № 02-220-6500/5585 от 22.07.2021 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта му, с която по общо заявление за подпомагане 2017 г. с УИН: 22290517/85791 и УРН 245427 за кампания 2017 г. на Ц. С. С. е отказано финансово подпомагане за кампания 2017 г. по схема ПНДЖ 3 - сума в размер на 2041,92 лв., по схема ПНДЖ 3 - сума в размер на 859,68 лв.
ИЗПРАЩА делото като преписка на административния орган за ново произнасяне в съответствие с указанията, дадени в настоящото решение.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
секретар:
Членове:
/п/ М. Н. п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА