Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: В. А. Членове: СТАНИМИР Х. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията С. Х. по административно дело № 1474 / 2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ - загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.).
Образувано е по касационна жалба от Сдружение „Агенция за икономическо развитие – Варна“ с [ЕИК] със седалище в гр. Варна, представлявано заедно и поотделно от Т. А. и М. Н., чрез представител по пълномощие – адв. Е. Ц. от Адвокатска колегия – Варна против Решение № 1170/03.10.2022 год., постановено по административно дело № 1217/2022 год. по описа на Административен съд – Варна. Заявено е твърдение, че оспореното решение е неправилно и необосновано, поради нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на това твърдение, на първо място е оспорен извода на съда, че жалбоподателя е бенефициент спрямо назначените лица, тъй като „Агенция за икономическо развитие – Варна“ (АИР – Варна) сключва трудови договори с назначените лица, а не договори за предоставяне на безвъзмездни средства, т. е. за предоставяне на „финансова подкрепа под формата на дарение“ (чл. 2, т. 33), каквото е определението на Регламент 2018/1046 за безвъзмездните средства. Касаторът счита за неправилен и извода на съда, че жалбоподателят е бенефициер, защото предоставя средства по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 3, чл. 22, ал. 3, чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ. В подкрепа на това твърдение е заявено, че посочените текстове от ЗУСЕФСУ са неотносими по отношение на жалбоподателя АИР – Варна, като е направен анализ на съдържанието на посочените разпоредби. Касаторът оспорва и определянето на АИР – Варна като „икономически оператор“ по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, тъй като сдружението не се явява икономически оператор, предлагащ доставка на продукти, изпълнение на строителство или предоставяне на услуги или доставка на недвижима собственост на назначените от нея служители по проект с акроним AgroNet. Оспорен е и извода на съда, относно наличието на нередност, доколкото в случая не е налице нанасяне на вреда на бюджета на ЕС, тъй като включените в бюджета на проекта начислени разходи за възнаграждения на персонала на АИР – Варна са правомерен разход, който е допустим, одобрен и включен в бюджета на проекта.
В касационната жалба е заявено и несъгласие с извода на първоинстанционния съд, относно приложимостта на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕФСУ, доколкото АИР – Варна е бенефициер спрямо назначените по трудови договори лица и затова има наличие на конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046. В тази връзка се твърди, че АИР – Варна не попада в хипотезата на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046, тъй като не е финансов участник по смисъла на Глава 4. Твърди се, че жалбоподателят не е разпоредител с бюджетни кредити, а е бенефициер по смисъла на чл. 2, т. 5 от Регламент 2018/1046.
Касационният жалбоподател е оспорил и мотивите на съда, относно субективното определяне на трудовите възнаграждения на лицата и липсата на изисквания за изключителни умения и знания в длъжностните им характеристики. В тази връзка е заявено, че при положение, че жалбоподателят е разполагал със собствен квалифициран персонал, отговарящ на длъжностните характеристики за позициите по одобрения проект с акроним AgroNet и предвид политиката на сдружението да се назначават служители на сдружението при откриване на нови позиции по одобрени за финансиране проекти, АИР – Варна е направила съответните преназначения на служителите си. Оспорва се извода за субективизъм при определяне на размера на трудовите възнаграждения, доколкото проектът е бил защитен и одобрен пред Националния орган с бюджет с предварително заявени параметри (почасови ставки) за трудови възнаграждения на включените в проекта специалисти по позиции.
В съответствие с така заявените твърдения е формулирано искане за отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора. Заявено е и искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции
По делото е постъпила и частна жалба от Сдружение „Агенция за икономическо развитие – Варна“, чрез представляващият го процесуален представител – адв. Е. Ц. от Адвокатска колегия – Варна против Определение № 3309/18.11.2022 год. постановено по административно дело № 1217/2022 год. по описа на Административен съд – Варна, с което на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е отхвърлено искането на АИР – Варна за изменение на Решение № 1170/03.10.2022 год. по адм. дело № 1217/2022 год. на Административен съд – Варна, в частта за разноските, като се изменят присъдените разноски на Министерство на регионалното развитие и благоустройството в размер на 2037,60 лева и се определят такива в размер на 396 лева. В подкрепа на това оспорване е заявено, че частният жалбоподател не оспорва направения от ответния административен орган разход за превод на документи по делото в размер на 1641,60 лева по приложената по делото фактура и платежно нареждане, но оспорва признаването на този разход от съда като присъщ за конкретното производство, съгласно установената съдебна практика.
В съдебно заседание, касаторът не се представлява, като е постъпила писмена молба от процесуалния представител – адв. Е. Ц. в която е заявено, че се поддържат както касационната жалба, така и частната жалба. Формулирано е искане за отмяна на оспорените съдебни актове и решаване на спора по същество. Претендира се и присъждане на разноски по представен списък.
Ответникът – ръководител на Националния орган по Съвместната оперативна програма „Черноморски басейн 2014-2020“, чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт Л. К. представя писмен отговор, в който заявява твърдение, че соченото от касатора касационно отменително основание – нарушение на материалния закон не е налице. По мнение на ответника, обжалваното решение на съда е правилно, обосновано и законосъобразно, като в подкрепа на това твърдение са развити подробни доводи и аргументи. В съответствие с така заявеното е формулирано искане за отхвърляне на касационната жалба и оставяне в сила на съдебното решение. Заявено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора.
По делото е постъпил и отговор на ответника по частната жалба на АИР – Варна, като е заявено, че обжалваното определение на съда е правилно, тъй като е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Заявено е искане за отхвърляне на частната жалба и оставяне в сила на оспореното определение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването, доколкото не са налице сочените касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива доводи за законосъобразност на оспореното съдебно решение и на определението, поради което изразява становище за оставянето им в сила.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:
С оспореното решение, състав на Административен съд – Варна е отхвърлил оспорването на Сдружение АИР – Варна срещу Решение № РД-02-14-470/29.04.2022 год. на ръководителя на Националния орган (РНО) по Съвместната оперативна програма „Черноморски басейн 2014-2020“, с което на сдружението е определена финансова корекция в размер на 100% от допустимите разходи в размер на 22 312,06 евро, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, представляващи отчетени разходи по трудови договори с № 10/07.09.2018 год., № 6/09.07.2019 год. и № 8/23.06.2020 год., сключен с лицето В. А., както и допълнителен трудов договор № 3/02.07.2018 год. и споразумения към него от 03.07.2018 год., 28.06.2019 год. и 18.06.2020 год., сключени с лицето Д. А., както и финансова корекция в размер на 100% от допустимите разходи в размер на 7 927,86 евро, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, отчетени по трудов договор № 9/07.09.2018 год., сключен с М. Н.. Със съдебния акт, в тежест на жалбоподателя са присъдени и разноски в размер на 2 037,60 лева.
Въз основа на събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 07.06.2018 год. между Министерството на регионалното развитие и публичната администрация на Румъния – Управляващ орган по Съвместната оперативна програма „Черноморски басейн 2014-2020“ и Грузинския институт за публични въпроси, в качеството му на водещ партньор по проект „AgroNet- Piloting Modern Trading Opportunities in Agriculture througt Creation of the innovative Online Platform“ („Пилотиране на съвременни възможности за търговия в селското стопанство чрез създаване на иновативна онлайн платформа“) е подписан договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ЕСИФ.
На 28.08.2018 год. между Националния орган по Съвместната оперативна програма „Черноморски басейн 2014-2020“, в качеството му на договарящ орган и Сдружение АИР – Варна, в качеството му на партньор е сключен Договор № РД-02-29-297/28.08.2018 год. за предоставяне на национално съфинансиране по Съвместната оперативна програма „Черноморски басейн 2014-2020“ под формата на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект „AgroNet- Piloting Modern Trading Opportunities in Agriculture througt Creation of the innovative Online Platform“. Общият размер на бюджета на проекта, включващ средства от ЕСИФ, национално съфинансиране и собствен принос е в размер на 699 993 евро, като общият размер на допустимите разходи на българския партньор – АИР – Варна е в размер на 171 020,00 евро, от които от ЕСИФ 157 338,40 евро и национално съфинансиране от 13 681,60 евро.
В изпълнение на договора и за реализиране на целите по проекта, бенефициерът АИР - Варна, чрез М. Н. – член на УС и представляващ Сдружение АИР – Варна е постановил Заповед № 3/03.07.2018 год., с която е определен състава на екипа по управление и изпълнение на проекта, както следва:
т. 1. за „ръководител на проекта“ е определена Т. Д.;
т. 2 за „финансов мениджър“ е определен В. В.;
т. 3 за мениджър „информация и комуникационни технологии“ е определен Д. А.;
т. 4 за „супервайзор проучвания“ е определена М. С.;
т. 5 за „бизнес консултант“ е определен М. Н.;
6. за ръководител „правни въпроси“ е определена В. А..
До ръководителя на Националния орган е подадено уведомление за съмнение за нередност № УТС-3185/11.11.2021 год. по бюджетна линия „Персонал“, в което се съдържат твърдения за наличието на конфликт на интереси между членовете на екипа по проекта, както следва:
На първо място е посочено, че във връзка с отчитане на разходи за възнаграждения на екипа по проекта е констатиран конфликт на интереси между Т. А. – директор на сдружението и В. А., както и Д. А., които са й съответно дъщеря и син (съгласно приложено писмо от ГД „Гражданска регистрация и административно обслужване“). Директорът на сдружението е подписал трудовите договори със служителите и е одобрявал отчетите от извършената работа. Недопустимите разходи са в размер на 22 312,06 евро.
На следващо място, със Заповед № 3/03.07.2018 год., М. Н., член на УС на сдружението определя членовете от екипа по проекта, като същият посочва сам себе си като експерт „бизнес консултант“. Поради констатирания конфликт на интереси, разходите на стойност 7 927,86 евро не са допустими.
Към уведомлението са приложени комплект от документи, удостоверяващи нарушението.
По повод така постъпилото уведомление за съмнение за нередност и в изпълнение на задължението си по чл. 73, ал. 2 от ЗЕСЕФСУ, РНО е изпратил до бенефициера писмо № 99-00-3-8/11.01.2022 год., с което го е уведомил за констатациите, имащи характер на нарушение, квалифицирано като нередност по т. 1 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата за посочване на нередности), както и за размера на финансовата корекция, като му е предоставена възможност да представи своите коментари, бележки и/или допълнителни документи, с които да мотивира възражение срещу налагането на финансовата корекция или срещу нейния размер. С оглед предоставената му възможност, бенефициерът е представил възражение с № 99-00-3-8(1)/19.01.2022 год., в което е оспорил констатациите на НО, като е заявил твърдение за липсата на нарушение на националното или Общностното право, което може да се квалифицира като нередност, поради което е заявил несъгласие с предложението на НО за определяне на финансова корекция.
Като е приел депозираното възражение за неоснователно, РНО е постановил Решение № РД-02-14-470/29.04.2022 год., с което е определил финансова корекция в размер на 100% от допустимите разходи в размер на 22 312,06 евро, финансирани от ЕСИФ, представляващи отчетени разходи по трудови договори с № 10/07.09.2018 год., № 6/09.07.2019 год. и № 8/23.06.2020 год., сключени с лицето В. А., както и допълнителен трудов договор № 3/02.07.2018 год. и споразумения към него от 03.07.2018 год., 28.06.2019 год. и 18.06.2020 год., сключени с лицето Д. А.; както и финансова корекция в размер на 100% от допустимите разходи в размер на 7 927,86 евро, финансирани от ЕСИФ, отчетени по трудов договор № 9/07.09.2018 год., сключен с М. Н..
В мотивите на постановения административен акт е посочено, че от приложените към уведомлението за съмнение за нередност трудови договори е видно, че определени дейности по проекта са възложени на лицата Д. А. и В. А., като договорите са подписани от Т. А. в качеството й на директор на получателя на безвъзмездната финансова помощ – Сдружение АИР – Варна, както и на работодател на лицата, подписали трудовите договори.
Във връзка с отчитането на разходи за възнаграждения по проекта и предвид установеното съвпадение на имената на членовете от екипа – В. А. и Д. А. и лицето, определено да осъществява цялостното ръководство по управление и контрол на дейностите по проекта – представляващия АИР – Варна Т. А., е направена справка в регистъра на населението, поддържан от дирекция ГРАО при МРРБ. В резултат е установено наличието на родствена връзка на Т. А. и лицата В. А. – нейна дъщеря и Д. А. – син на посоченото лице.
Във връзка с така установеното е формиран извод, че в конкретния случай, установената родствена връзка между Т. А. – ръководител на проекта и работодател по трудовите договори и Д. А. – мениджър „информационни и комуникационни технологии“, син на посочено лице и В. А. – ръководител „правни въпроси“, дъщеря на ръководителя, представляват обективно обстоятелство, обуславящо, че работодателят по трудовите договори, към момента на подписването им има интерес, за който може да се приеме, че влияе на безпристрастното и обективно упражняване на функциите на бенефициера по повод получените средства от ЕСИФ, поради причини свързани със семейството. Направено е и позоваване на чл. 61, т. 1 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, съгласно който, финансовите участници и другите лица, включително националните органи на всяко равнище, участващи в изпълнението на бюджета при условията на пряко, непряко и споделено управление, включително и подготвителните действия, в одита или контрола, не предприемат никакви действия, които могат да поставят собствените им интереси в конфликт с тези на Съюза. Те предприемат също така подходящи мерки за предотвратяване на конфликт на интереси във функциите за които носят отговорност и за справяне със ситуации, които обективно могат да бъдат възприети като конфликт на интереси. Посочено е също, че съгласно точка 3 от регламента, конфликт на интереси съществува, когато безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник или друго лице е опорочено по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическата или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес.
По мнение на РНО, пристрастността може да бъде установена и само въз основа на обективно положение, каквото в случая е налице. В този смисъл, с акта на сключване на трудови договори за изпълнение на функциите мениджър „информационни и комуникационни технологии“ със сина си от една страна и за изпълнение на функциите ръководител „правни въпроси“ с дъщеря си от друга, ръководителят на проекта на бенефициера е извършил нарушение както на чл. 26, във вр. с § 1, т. 1 от ДР на договора за предоставяне на национално съфинансиране, така и на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046. По мнение на административния орган, в случая е налице хипотезата на чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕФСУ, която препраща към чл. 61 от Регламент (ЕС, Евратом) № 2018/1046, относно дефиницията за „конфликт на интереси“.
В съответствие с горните мотиви, административният орган е приел наличието на нарушение на чл. 61 от Регламент (ЕС, Евратом) № 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018, което е квалифицирал като нередност по т. 1 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от наредбата за посочване на нередности за която е предвидено определяне на финансова корекция в размер на 100% от допустимите разходи.
По отношение на втората констатация, РНО е посочил, че при определяне на състава за управление и изпълнение на проекта, М. Н., в качеството си на член на УС на Сдружение АИР – Варна е издал Заповед № 3/03.07.2018 год., в т. 5 от която е определил сам себе си за експерт „бизнес консултант“. В изпълнение на цитираната заповед е сключен и трудов договор № 9/07.09.2018 год., по силата на който, М. Н. приема да изпълнява длъжността „бизнес консултант“ по проекта в рамките на 17 месеца от датата на започване на работа до 29.02.2020 год. С лицето са сключени и допълнителни споразумения към договора от 28.06.2019 год. и от 18.06.2020 год., с които срокът на действие на договора е удължен. След извършена справка в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е установено, че представляващи Сдружението АИР – Варна са лицата Т. А. и М. Н..
Във връзка с горните констатации, РНО е приел, че с издаването на Заповед № 3/03.07.2018 год., в която е определил сам себе си като експерт „бизнес консултант“ и съответно е получавал трудово възнаграждение за изпълнение на дейностите по сключения договор е извършено нарушение на чл. 26, във вр. с § 1, т. 1 от ДР на Договора за предоставяне на национално съфинансиране, както и на чл. 61 от Регламент (ЕС) № 2018/1046. В случая е налице частен икономически интерес, тъй като се създава облага от материален характер за физическото лице М. Н. – член на УС на Сдружението АИР – Варна, което представлява сдружението.
В съответствие с горното е прието наличието на нарушение на чл. 61 от Регламент (ЕС, Евратом) № 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018, което е квалифицирал като нередност по т. 1 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от наредбата за посочване на нередности за която е предвидено определяне на финансова корекция в размер на 100% от допустимите разходи.
В хода на съдебното дирене е допусната, изготвена и приета без възражения съдебно-счетоводна експертиза, която потвърждава извода на НО, че получените от В. А. и от Д. А. трудови възнаграждения в общ размер съответстват на сумата от 22 312,06 евро, както и че трудовите възнаграждения на М. Н. в общ размер съответстват на сумата от 7 927,86 евро
В съответствие с така установената фактическа обстановка, първоинстанционният административен съд е приел за законосъобразен оспорения пред него административен акт, поради което е постановил решение, с което е отхвърлил оспорването. За да обоснове този правен резултат, съдът е приел, че решението е издадено от материално компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма, съдържа законоустановените реквизити и мотиви, като при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения.
По отношение на материалната законосъобразност на оспореното решение, съдът е приел, че действително в случая е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 както по отношение сключените трудови договори с лицата В. А. и Д. А., така и по отношение да самоопределилия се като експерт „бизнес консултант“ М. Н.. В този смисъл е обоснован извод за нарушаване на посочената разпоредба на Общностното право, което правилно е квалифицирано като нередност по т. 1 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, за която е предвидено определяне на финансова корекция в размер на 100% от допустимите разходи – в случая общият размер на получените от лицата трудови възнаграждения.
В съответствие с горните мотиви, първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването, като е присъдил в полза на ответника и направените в хода на производството разноски.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
На първо място, настоящата касационна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за постановяването му. При постановяване на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание.
Относно материалната законосъобразност на оспореното съдебно решение, настоящата касационна инстанция приема следното:
Между РНО и Сдружение АИР – Варна е сключен Договор № РД-02-29-297/28.08.2018 год. за предоставяне на национално съфинансиране по Съвместна оперативна програма „Черноморски басейн 2014-2020“, представляващо безвъзмездна финансова помощ за реализиране на проекта. Видно от цитирания договор, в чл. 2, раздел 1, партньорът (АИР – Варна) декларира, че е запознат със съдържанието на договора и всички приложения, като изразява съгласие с тях и се задължава да изпълнява всички произтичащи от тях задължения. Същевременно, в раздел VІІІ „Конфликт на интереси“, чл. 26, ал. 1 от договора въвежда задължението за партньора да избягва конфликт на интереси, включително и относно неговите служители. Указано е, че партньорът е длъжен да уведоми незабавно договарящия орган за всеки случай, представляващ потенциален конфликт на интереси, който се появи по време на изпълнението на договора. В ал. 2 на чл. 26 от договора е предвидено, че партньорът трябва да предприеме всички необходими мерки, за да предотврати или прекрати всяка ситуация, която може да компрометира независимото и обективно изпълнение на договора. В § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Договор № РД-02-29-297/28.08.2018 год. е дадено и определение на понятието „конфликт на интереси“, съгласно което, „конфликт на интереси“ е налице, когато за безпристрастното и обективно изпълнение на функциите по договора на което и да е лице, може да възникне съмнение поради причини, свързани със семейството, емоционалния живот, политическата или националната принадлежност, икономически интереси или други общи интереси, които то има с друго лице, съгласно чл. 57 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 1605/2002 на Съюза.
С оглед така даденото определение на понятието „конфликт на интереси“ и позоваването на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година, основателно РНО е направил уточнение, че както към датата на подписване на договора за предоставяне на национално съфинансиране, така и към монета на постановяване на решението за определяне на финансова корекция е в сила и се прилага Регламент (ЕС, Евратом) № 2018/1046, който отменя Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, но по силата на изрична разпоредба – чл. 281, ал. 3 от Регламент 2018/1046, позоваванията на отменения регламент (Регламент № 966/2012) се тълкуват като позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение ІІ. Видно от посоченото приложение, „на разпоредбата на чл. 57 от отменения регламент съответства разпоредбата на чл. 61 от настоящия“. С оглед на това и за нуждите на административното производство, РНО се позовава на текста на чл. 61 от Регламент (ЕС, Евратом) № 2018/1046.
По отношение на първата констатация, безспорно от събраните по делото доказателства се установява наличната родствена връзка между Т. А., която е представляващ бенефициера АИР – Варна и ръководител на проекта и назначените по сключените трудови договори Д. А. – назначен на длъжността мениджър „информационни и комуникационни технологии“, който е син на Т. А. и В. А. – назначена на длъжността ръководител „правни въпроси“, която е дъщеря на Т. А.. Видно от сключените трудови договори и допълнителни споразумения към тях, в качеството на работодател е посочено Сдружение АИР – Варна, представлявано именно от Т. А..
С оглед горното, както обосновано е приел РНО, изцяло възприето и от първоинстанционният съд, така описаното фактическо установяване обосновава наличие на нарушение на чл. 61 от Регламент (ЕС, Евратом) № 2018/1046. В § 1 на посочения чл. 61 от регламента е указано, че финансовите участници по смисъла на глава 4 от настоящия дял и другите лица, включително националните органи на всяко равнище, участващи в изпълнението на бюджета при условията на пряко, непряко и споделено управление, включително в подготвителните действия, в одита или в контрола, не предприемат никакви действия, които могат да поставят собствените им интереси в конфликт с тези на Съюза. Те предприемат също така подходящи мерки за предотвратяване на конфликт на интереси във функциите, за които носят отговорност, и за справяне със ситуации, които обективно могат да бъдат възприети като конфликт на интереси. От друга страна, § 3 на чл. 61 доразвива разпоредбата, като указва, че за целите на параграф 1 конфликт на интереси съществува, когато безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник или друго лице, посочено в параграф 1, е опорочено по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес.
Анализът на установената фактическа обстановка обоснова извода, че в случая безпристрастното и обективно упражняване на функциите на ръководител на сдружението, бенефициер по договора за предоставяне на национално съфинансиране от страна на представляващата Т. А. е опорочено именно от наличната родствена връзка с назначените от нея като експерти В. А. и Д. А. – нейни деца. Както правилно е прието и в административния акт, пристрастността може да бъде установена и само въз основа на обективно положение, каквото в случая се явява установената родствена връзка.
Без опора в нормативната регламентация е твърдението, обективирано в касационната жалба, че сдружението няма качеството на бенефициер по отношение на назначените по трудов договор лица. По отношение на това възражение, относимо се явява легалното определение на понятието „бенефициер“, дадено в разпоредбата на чл. 2, т. 5 от Регламент (ЕС) 2018/1046, съгласно което, „бенефициер“ означава физическо лице или субект със или без правосубектност, с които е подписано споразумение за предоставяне на безвъзмездни средства. В случая липсва спор между страните, че Сдружение АИР – Варна е страна по Договор № РД-02-29-297/28.08.2018 год. за предоставяне на национално съфинансиране по Съвместната оперативна програма „Черноморски басейн 2014-2020“ под формата на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проекта, т. е. същия притежава качеството „бенефициер“ по смисъла на цитираната разпоредба.
От друга страна, наличието на родствена връзка между ръководителя на проекта и назначените от него членове на екипа по изпълнение на проекта, обосновава наличието на частен интерес, за който съществува вероятност да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на дейностите по проекта. В случая, частният интерес на бенефициера, който възниква в следствие на облага от материален характер за свързаните с него лица (получаваните от децата му възнаграждения), при осъществяваната от него управленска и контролна функция съставлява достатъчно основание за наличието на конфликт на интереси.
По изложените съображения, законосъобразен се явява извода на РНО, споделен и от първоинстанционния съд, че в случая са нарушени както разпоредбите на цитираните чл. 26, във вр. с § 1, т. 1 от ДР на договора за предоставяне на национално съфинансиране, така и на разпоредбата на чл. 61 от Регламент (ЕС) № 2018/1046. Установеното нарушение правилно е квалифицирано като нередност по смисъла на т. 1 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от наредбата за посочване на нередности, доколкото в случая по отношение на бенефициера е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 (чл. 57 от Регламент (ЕС) № 966/2012), в какъвто смисъл е описанието на цитираната нередност. Определения размер на финансовата корекция от 100% съответства на процентния показател, посочен в относимата т. 1 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности.
По отношение на втората констатация, относно наличието на конфликт на интереси по отношение на М. Н., настоящата касационна инстанция намира правните изводи на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на фактическите установявания. В случая не се спори, че с издадената от М. Н., в качеството му на член на УС на АИР – В. З. № 3/03.07.2018 год., в т. 5 от същата, лицето е назначило себе си за експерт „бизнес консултант“ по проекта с конкретно описани функции и отговорности. Именно въз основа на така постановената заповед, с М. Н. е сключен трудов договор № 9/07.09.2018 год., по силата на който работодателят АИР – Варна възлага, а лицето приема да изпълнява длъжността „бизнес консултант“ по проект с акроним AgroNet срещу договорено трудово възнаграждение.
Горните обстоятелства обосновават нарушаване на цитираните вече чл. 26, във вр. с § 1, т. 1 от ДР на договора за предоставяне на национално съфинансиране и чл. 61 от Регламент (ЕС) № 2018/1046, доколкото е налице частен икономически интерес, относно създадената облага от материален характер за лицето М. Н., който представлява сдружението, в качеството си на член на УС. Наличието на икономически интерес се обосновава от факта, че лицето, явяващо се представляващ бенефициера е издал заповед, в която е включил сам себе си като член на екипа по проекта, въз основа на която заповед е сключен и последващ трудов договор и са получени възнаграждения. Тези фактически обстоятелства сочат наличието на опорочаване на безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник. В случая, частният интерес възниква в следствие на облага от материален характер за представляващия бенефициера М. Н. (получаваните възнаграждения), при осъществяваната от него управленска и контролна функция, което безспорно съставлява достатъчно основание за наличието на конфликт на интереси.
В съответствие с горните мотиви, законосъобразен се явява извода за наличие на осъществено нарушение на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046, което нарушение правилно е квалифицирано като нередност по цитираната вече т. 1 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, за която е предвидено определяне на финансова корекция в размер на 100%.
Предвид така развитите мотиви, настоящата касационна инстанция намира, че не са налице заявените с касационната жалба доводи за отмяна – неправилност поради противоречие с материалния закон. С оглед на това, обжалваното съдебно решение се явява правилно и като такова следва да се остави в сила.
По отношение на подадената от Сдружение АИР – Варна частна жалба против Определение № 3309/18.11.2022 год. по адм. дело № 1217/2022 год. по описа на Административен съд – Варна, настоящият касационен състав намира същата за неоснователна. С процесното определение, съдът е отхвърлил искането за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските, с която в полза на Министерство на регионалното развитие и благоустройството са присъдени разноски в размер на 2 037,60 лева, от които 396,00 лева за юрисконсултско възнаграждение и 1 641,60 лева, съставляващи разноски по превод на документи по делото. Както в искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК, така и в частната жалба са заявени твърдения, че в случая не се оспорва сумата за юрисконсултско възнаграждение от 396 лева, а се оспорва сумата от 1 641,60 лева, доколкото се твърди, че разходите за превод на документи не съставляват разноски по делото.
Както правилно е прието в мотивите на оспореното определение, разноски се присъждат само по отношение на разходите направени от страните в хода на съдебното производство, но не и за такива, направени в хода на административното производство. В този смисъл и доколкото в договора за предоставяне на национално съфинансиране е договорено между страните, езикът за комуникация да е английски, то в хода на административното производство не е възникнала необходимостта от превод на документите, съставляващи част от административната преписка. Такава необходимост е възникнала в хода на съдебното дирене, доколкото съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да докаже фактическите основания (част от които се съдържат в приложените документи на чужд език) за постановяване на административния акт. В този смисъл от страна на административният орган правилно са предприети действия да бъде направен официален превод на български език на документи, част от преписката, за които са заплатени разноски. Представени са и доказателства за платени разноски в размер на 1 641,60 лева за официален превод на документи от английски език. Направените разноски във връзка със съдебното производство следва да бъдат възстановени от страната, за която съдебното решение е неблагоприятно, тъй като същите представляват съдебни разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
С оглед горното, частната жалба се явява неоснователна, а оспореното определение, като законосъобразно следва да се остави в сила.
При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на ответника следва да се присъди сумата от 300 (триста) лева за юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24, изр. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1170/03.10.2022 год., постановено по адм. дело № 1217/2022 год. по описа на Административен съд – Варна.
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 3309/18.11.2022 год., постановено по адм. дело № 1217/2022 год. по описа на Административен съд – Варна.
ОСЪЖДА Сдружение „Агенция за икономическо развитие – Варна“ с [ЕИК] със седалище в гр. Варна да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството със седалище в гр. София, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 17-19 от 300,00 (триста) лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ВАНЯ АНЧЕВА
секретар:
Членове:
/п/ С. Х. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА