Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на трети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. Г. Членове: ВЛАДИМИР ПЪРВ. П. при секретар С. Т. и с участието на прокурора К. К. изслуша докладваното от председателя Д. Г. по административно дело № 1540 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на областния управител на област София, подадена против решение № 7686 от 14.12.2022 г., постановено от Административен съд – София - град, Второ отделение 56-ти състав, по адм. д. № 4694/2022 г. С касационната жалба и в съдебно заседание чрез упълномощени представители: експерт с юридическо образование Л. И. и юрисконсулт Р. И. се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт. Според касационния жалбоподател съдът погрешно е приел, че не са налице изискуемите от закона предпоставки за упражняване на правомощието по чл.71 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, тъй като към момента на съставяне на АДС през 1971 г., общините не са притежавали право на собственост върху недвижими имоти. Сочи, че за да защити държавния интерес и да ограничи незаконосъобразното поведение на органите на местната власт, законодателят, в чл.79 ЗДС е предвидил възможност областният управител да отменя неправилно съставени АОС, като това негово право не е ограничено до проверката на материалната и процесуалната незаконосъобразност, при което отмяна на проверявания акт е допустима. Счита, че когато имотът по силата на закона е дефиниран като държавен, не следва да се вменява задължение на областния управител всеки път да предявява собственически искове. Претендира отмяна на оспореното съдебно решение и произнасяне по същество с отхвърляне на жалбата на Столична община. Прави искане за присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът – кметът на Столична община оспорва касационната жалба чрез упълномощени юрисконсулти Д. С. и А. Н., които с писмен отговор и в съдебно заседание пледират за отхвърляне на касационната жалба, защото изложените в нея доводи са неоснователни. Заявява, че съдът е достигнал до правилен извод за липса на установена по надлежен ред държавна собственост върху процесните имоти, за които са съставени отменените актове за частна общинска собственост. Моли за оставяне в сила постановеното от АССГ решение, като правилно, законосъобразно и мотивирано, както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно съдът е счел, че областният управител е постановил материално незаконосъобразен административен акт, доколкото спорът за собственост би могъл да бъде разрешен само по общия исков ред. Според участващия по делото прокурор с оглед доказателствата по делото не се установява по надлежен ред собственост на държавата върху имотите, а напротив, налице са предходно съставени АЧОС № 661/02.06.2003 г. и АЧОС № 662/02.06.2003 г., както и издадени на основата на тях Акт за частна общинска собственост № 1414/11.12.2015 г. и Акт за частна общинска собственост № 1415/11.12.2015 г., съставени на основание решение № 468 по протокол № 70/22.07.2010 г. на СОС.

Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на областния управител на област София за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния 14 - дневен срок, визиран в нормата на чл. 211, ал.1 АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение № 7686 от 14.12.2022 г. по жалба на Столична община е отменена заповед №ДС-14-15/28.04.2022 г. на областния управител на област София и Областната администрация на област София е осъдена да заплати на Столична община разноски по делото в размер от 100 /сто/ лева. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - София - град /АССГ/ е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен административен орган – областният управител на област София, в рамките на правомощията му по чл. 79, ал. 1 ЗДС, в предвидената от закона форма, но в противоречие с материалния закон. Оспореното съдебно решение е мотивирано с обстоятелството, че за издаване на заповед по чл. 79, ал. 1 ЗДС е необходимо кумулативно наличието на следните предпоставки: установена по надлежен ред собственост на държавата върху недвижим имот и незаконосъобразно съставен акт за общинска собственост за същия имот. Първостепенният съд е преценил, че събраните по делото писмени доказателства сочат, че не е изпълнена първата от изискуемите предпоставки – установена по надлежен ред държавна собственост върху процесните имоти, за които са съставени отменените актове за частна общинска собственост. С оглед на това е констатирано, че хронологията на актуването на процесните имоти, съгласно приложените по делото писмени доказателства показва, че се касае за възникнал спор за материално право, който следва да бъде разрешен по реда на исковия процес, съгласно чл. 79, ал. 3 ЗДС. Съдът е посочил, че актът за общинска собственост няма правопораждащо действие, а представлява официален писмен документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона и има обвързваща доказателствена сила за удостоверените с него обстоятелства. Оттук е изведено заключение, че съдържащите се в приетата по делото административна преписка АОС се ползват с доказателствена сила и по отношение на държавата, поради което преди да бъде съставен акт за държавна собственост за процесните имоти, тази доказателствена сила е следвало да бъде оборена по общия исков ред.

Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, тъй като при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото решаващият състав на Административен съд - София - град точно е констатирал, че към процесните недвижими имоти са относими акт за частна общинска собственост № 1414/11.12.2015 г., съставен на основание решение № 468 по протокол № 70/22.07.2010 г. на СОС, с което е одобрен ПРЗ на м. "Студентски град", ЧЗРКП за кв. 52, 53, 53А, 53 Б и 80, м. "Студентски град" и чл. 59, ал. 2 ЗОбС е актуван УПИ II "за КОО", кв. 53а с графично изчислена площ 1755 кв. м. и акт за частна общинска собственост № 1415/11.12.2015 г., съставен на основание решение № 468 по протокол № 70/22.07.2010 г. на СОС, с което е одобрен ПРЗ на м. "Студентски град", ЧЗРКП за кв. 52, 53, 53А, 53 Б и 80 м. "Студентски град" и чл. 59, ал. 2 ЗОбС е актуван УПИ III "за КОО", кв. 53а с графично изчислена площ 1278 кв. м., като и за двата недвижими имоти са налице предходен АЧОС № 662/02.06.2003 г. и съответно АЧОС № 661/02.06.2003 г. Безспорно е установено от друга страна е, че са били съставени АПДС № 10715/01.03.2021 г. и АПДС № 10716/01.03.2021 г., както и актове за тяхната поправка № 10767/27.04.2021 г. и № 10768/27.04.2021 г., относно промяна във вида на собствеността от публична в частна, относно правата на управление върху имота - от МОН са прехвърлени на областния управител на област София, като е извършена промяна и относно правното основание за съставянето им - от чл. 2, ал. 2 ЗДС на чл. 2, ал. 3 ЗДС. С последваща заповед № ДС-14-00098/17.05.2021 г. на областния управител на област София е наредено да се отпишат от актовите книги за държавна собственост гореописаните АПДС № 10715/01.03.2021 г., АПДС № 10716/01.03.2021 г., както и актовете за тяхната поправка № 10767/27.04.2021 г. и № 10768/27.04.2021 г. С нова заповед № ДС-14-145/29.12.2021 г. на областния управител е отменена заповед № № ДС-14-00098/17.05.2021 г. на областен управител на oбласт София, в която е посочено, че актове № 10767/27.04.2021 г. и № 10768/27.04.2021 г. били съставени неправилно, тъй като не била налице промяна на основанието за придобиване на недвижими имоти от държавата, нито същите са загубили качеството си на публична държавна собственост. При тези данни първоинстанционният съд е извел обосновани правни изводи, в които правилно е прието, че при оспорването на вида на собствеността върху процесния недвижим е възникнал материалноправен спор, който не подлежи на разрешаване в настоящия административен съдебен процес, а страните следва да го решат по реда на общия исков процес. В конкретния случай няма данни и касационният жалбоподател не се позовава на разрешен вещноправен спор със сила на пресъдено нещо след предявяване на иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК или по чл. 108 ЗС. Ето защо към датата на постановяване на обжалваното съдебно решение не е установено наличие на постановено съдебно решение, с което да са оборени цитираните два акта за общинска собственост и да е установено между страните, че ПИ № 68134.1601.6113 е държавна собственост. Издаването на заповед № ДС-14-145/29.12.2021 г. от областния управител, с която се отменя заповедта за отписване на имота от актовите книги за държавна собственост, позволяваща имотът да се актува като общинска собственост, предизвиква спор за материално право. Това е така, понеже първоначалната заповед № ДС-14-00098/17.05.2021 г., с която е разпоредено отписването на имота, е правно действие, волеизявление, че имотът е общинска собственост. Последвалата втора заповед на същия административен орган, е волеизявление, но с напълно противоположно съдържание, което вече обективира спор за материално право по смисъла на чл. 79, ал. 3 ЗДС и по аргумент от цитираната разпоредба, този спор следва да бъде разрешен по съдебен ред, а не от страна на областния управител в хода на образуваното административно производство по издаване на процесната заповед. Липсата на яснота по отношение на вида на собствеността на процесните имоти е видна и от текста на доклада на нарочно свиканата по заповед на министър-председателя на Р. Б. междуведомствена работна група, която след анализ на представените АЧОС се е обединила около становището, (макар и не единодушно), че имотите са общинска собственост и предлагат същите да бъдат отписани от актовите книги на държавните имоти или да бъдат съставени актове за държавна собственост и след това да се прехвърлят безвъзмездно на Столична община. След проведеното административното производство и издаването на заповед № ДС-14-145/29.12.2021 г., от която възниква спор за материално право, областният управител е следвало да се съобрази с разпоредбата на чл. 79, ал. 3 ЗДС и да предяви иск по реда на чл. 108 Закона за собствеността за доказване на правото на собственост върху имота. Нито в административното производство по чл. 79, ал. 1 ЗДС, нито в съдебното производство по реда на АПК може да се определи кому принадлежи правото на собственост върху процесния имот. Разпоредбата на чл. 79, ал. 3 ЗДС регламентира, че споровете за материално право се решават по съдебен исков ред, с което се гарантира равнопоставеността на страните в производството, както и равнопоставеността между частната държавна и частната общинска собственост.

При това положение Върховният административен съд намира, че първоинстанционният съд е извел обосновано заключение за незаконосъобразност на процесната заповед, което е наложило отмяна на оспорения административен акт.

С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски се оставя без уважение. На основание на чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 7686 от 14.12.2022 г., постановено от Административен съд – София - град, Второ отделение 56-ти състав, по адм. д. № 4694/2022 г.

ОСЪЖДА Областна администрация на област София да заплати на Столична община, направените разноски в размер на 100/сто/ лева - адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА

секретар:

Членове:

/п/ В. П. п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА