Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от председателя Б. Ц. по административно дело № 1631 / 2023 г. Производството е по гл. ХІІ на АПК.

Образувано е по касационна жалба началника на отдел „Оперативни дейности“ – В. Т. в Дирекция „Оперативни дейности“ на Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП срещу решение № 228/06.12.2022г. на Административен съд Ловеч по административно дело № 166/2021 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 11069/14.04.2021г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – В. Т. в Дирекция „Оперативни дейности“ на Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Според касационния жалбоподател обратно на приетото от първостепенния съд ЗПАМ съдържа мотиви за избора на срок на мерките на административна принуда и са доказани юридическите факти, представляващи материални предпоставки за налагане на мерките. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу заповедта за налагане на ПАМ.

Ответникът по касация „ДИД - 69“ ООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспорената пред Адм. съд Ловеч заповед по отношение на „ДИД - 69“ ООД са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него търговски обект – ресторант механа „Старата къща“ в гр. Троян, [улица]за срок 14 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от търговеца на задължението му да издаде фискален бон от функциониращия в обекта ЕКАФП при извършена на 12.04.2021 г. в 14:33 ч. продажба на стоки на стойност 33.60 лева при извършено плащане в брой. По констатациите в административния акт съществува касова разлика в размер 42 лева /в това число контролната покупка на стойност 33.60 лева/. Според администрацията източник на задължението са разпоредбите на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, а неизпълнението му е установено при проверка на 12.04.2021 г. и удостоверено в протокол за извършена проверка от същата дата, опис на паричните средства декларации и разпечатка от фискално устройство. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а” и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Определянето на срока на ПАМ е мотивирано с тежестта на нарушението и последиците му; вида на обекта и на предлаганите в него стоки. Манифестирано е намерение да се съобрази принципа на съразмерност, целите на превенцията за преустановяване на незаконосъобразни практики и нормална организацията за отчитане на дейността на търговеца. С първоинстанционното решение е отменена ЗПАМ.

Според първостепенния съд административният акт е издаден от компетентен орган по приходите, овластен със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП и притежава формата за действителност.

Първоинстанционният съд е приел, че са доказани юридическите факти, представляващи материални предпоставки за налагане на ПАМ. Липсвали обосновани мотиви за избора на срока на мерките на административна принуда, което противоречало на принципа на съразмерност и изключвало съответствието на акта с целта на закона. Пропускът на административния орган да обсъди законосъобразните възможности за избор на срок и да мотивира избора си е квалифициран като самостоятелно основание за отмяна по чл. 146, т. 4 и 5 АПК. Първоинстанционният съдебен акт е правилен.

При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС „запечатване на обект“ е неиздаването от задълженото лице на съответен документ за продажба. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. С арг. от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

Съответна на информационните източници е констатацията на първостепенния съд, че ответникът в първоинстанционното е провел убедително доказването на правно релевантните факти, представляващи материални предпоставки за издаване на акта. С протокола за извършена проверка, разпечатката от КЛЕН и описа на паричните средства се установява пропускът на задълженото лице да издаде фискален бон за осъществената касова продажба на стоки на стойност 33.60 лева.

Дължимо е било квалифицирането като порок на формата на ЗПАМ, засягащ преценката за съответствието на акта с целта на закона, отсъствието на мотиви в оспорения административен акт относно срока на мярката.

Правилно съдът е определил като неотносими към правната промяна и бланкетни мотивите в ЗПАМ. В съответствие с чл. 25, ал. 3 от Наредбата моментът, в който лицето по чл. 3 следва да издаде фискалния бон е този на извършване на плащането и едновременно с получаването на плащането да го предаде на клиента. Доколкото едновременно със запечатването се забранява и достъпа да търговския обект /вж. чл. 187, ал. 1 във вр. с чл.186, ал. 1 ЗДДС/, то очевидно с налагането на мерките не се цели преустановяване на нарушението по документиране на конкретната продажба или възстановяване на правомерното развитие на административното правоотношение, тъй като то предполага активно поведение на адресата на мерките в търговския обект – издаване на фискална бележка от регистрираното в обекта ФУ. З. и от целите на ПАМ по чл. 22 ЗАНН за мерките по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е мислима само тази на превенцията – за предотвратяване на административни нарушения. Съответствието с тази цел не може да се изследва при неяснотата за избора на срок на ограничението в правната сфера на адресата на акта:

- Тежестта на нарушението не е дефинирана и неясно как е използвана като критерии за определяне на срока на мерките. А тя е определяема при съотнасяне на неотчетената към отчетените продажби, към среднодневните обороти или при съпоставка с оборота към момента на проверката /в случая неотчетената продажба е едва 16.55 % от разчетената касова наличност/. В тази връзка стойността на неотчетената продажба е без значение за предпоставките за налагане на ПАМ, но може да се вземе предвид при индивидуализирането им.

- Пропускът да се отчете продажбата от регистрирания в обекта ЕКАФП е относим към материалните предпоставки за налагане на ПАМ.

- Не е обосновано използването на вида на търговския обект и предлаганите стоки при индивидуализирането на мерките.

- Не са описани видът и начинът на организиране на дейността на търговеца, та констатациите за това да служат при индивидуализирането на мерките за административна принуда. Неясно е и каква промяна в организацията на дейността е дължима.

- Превенцията е цел на мярката и е неотносима към избора на срокът ѝ.

В съответствие с чл. 6, ал. 5 АПК издателят на акта е следвало да се въздържи от издаването му. Нецеленасочеността на акта е самостоятелно основание за отмяната му.

Доколкото в превалиращата съдебна практика се отстоява разбирането, че определянето на срока на ПАМ се извършва от органа по приходите в условията на оперативна самостоятелност, то с арг. от чл. 173, ал. 1 АПК съдът не може да измени периода на ограничението в правната сфера на адресатите на административната принуда. А и да не се споделя това разбиране за начина на упражняване на правомощието на администрацията, фактическите основания за избора на срока на мярката по акта изключват възможността за индивидуализирането му от съда.

Ограничението на администрацията за издаване на утежняващия индивидуален административен акт следва от избора ѝ да кумулира два вида административна принуда – налагане на ПАМ с оспорената пред Адм. съд Ловеч заповед и на имуществена санкция с наказателно постановление № 58448-F609898/24.06.2021 г. на началникът на отдел „Оперативни дейности“ – В. Т. в ЦУ на НАП при един и същ пораждащ правомощието за осъществяване на принудата фактически състав. Допускащата кумулирането на мерките на административна принуда за неизпълнение на едни и същи данъчни задължения национална правна уредба е приета за несъвместима със Съюзното право с решението на СЕС по дело С-97/21.

Дължимо е оставяне в сила на обжалваното решение.

При този изход на делото на ответника по касация се следват деловодни разноски, но не е доказано такива да са сторени за касационното съдебно производство.

Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 228/06.12.2022г. на Административен съд Ловеч по административно дело № 166/2021 г.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА