ПРОЦЕДУРА
1. Делото е образувано по жалба (№ 7089/07) срещу подадена в Съда съгласно член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) от турски гражданин, г-н М. Б. („жалбоподателя“), на 23 януари 2007 г.
2. Жалбоподателят е представляван от г-н Р. Еркуш, адвокат, практикуващ в . Турското правителство („Правителството“) е представлявано от своя представител.
3. На 4 септември 2009 г. председателят на Втори отдел решава да уведоми Правителството за жалбата.
ФАКТИТЕ
ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО
4. Жалбоподателят е роден през 1964 г. и живее в Килис.
5. По време на събитията жалбоподателят е деловодител в Данъчния съд в Газиантеп.
6. С решение на Министерството на правосъдието от 5 ноември 2000 г. жалбоподателят е назначен в Данъчния съд в Хатай, въз основа на отрицателен доклад, изготвен от правосъден инспектор относно определени твърдения срещу него.
7. На 23 ноември 2000 г. жалбоподателят завежда дело пред за отмяна на назначението си на нов пост в Хатай.
8. На 13 юни 2001 г. съдът отхвърля делото на жалбоподателя.
9. На 17 юни 2005 г. отменя решението от 13 юни 2001 г.
10. На 10 април 2006 г. отхвърля искане на Министерството на правосъдието за поправка на решението.
11. На 11 юли 2006 г. първоинстанционният съд за пореден път отхвърля делото за отмяна на жалбоподателя.
12. На 25 февруари 2010 г. потвърждава решението от 11 юли 2006 г.
ПРАВОТО
I. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 6 § 1 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
13. Жалбоподателят се оплаква, че продължителността на производството е несъвместима с изискването за „разумен срок“, предвидено в член 6 § 1 от Конвенцията, който гласи:
14. „При определянето на неговите граждански права и задължения ..., всеки има право на ... разглеждане в разумен срок от ... съд...“
15. Правителството оспорва този довод, твърдейки, че жалбоподателят не е изчерпал вътрешноправните средства, тъй като производството все още е висящо пред националните съдилища към момента на подаване на жалбата. То твърди също, че оспореното производство не може да се счита за прекомерно дълго предвид сложността на делото. Следователно то заключава, че няма забавяне в производството, което да може да се припише на държавата.
16. Съдът отбелязва, че административното производство е приключило на 25 февруари 2010 г. Дори ако се приеме, че то е било висящо, съгласно неговата практика, оплаквания относно продължителността на производството могат да бъдат отнасяни до него преди окончателното прекратяване на съответното производство (вж. Plaksin срещу Русия, № 14949/02, §§ 34-35, 30 април 2004 г.). Съответно, възражението на Правителството относно неизчерпването на вътрешноправните средства трябва да бъде отхвърлено.
17. Съдът отбелязва, че тази жалба не е явно неоснователна по смисъла на член 35 § 3 (а) от Конвенцията. Освен това отбелязва, че тя не е недопустима на друго основание. Следователно тя трябва да бъде обявена за допустима.
18. Разглежданият период започва на 23 ноември 2000 г. и приключва на 25 февруари 2010 г. По този начин той е продължил приблизително девет години и три месеца за две съдебни инстанции.
19. Съдът често е установявал нарушения на член 6 § 1 от Конвенцията по дела, повдигащи въпроси, подобни на тези в настоящото дело (вж. Frydlender срещу Франция [ГК], № 30979/96, §§ 42-46, ECHR 2000VII, и Daneshpayeh срещу Турция, № 21086/04, §§ 26-29, 16 юли 2009 г.).
20. След като разгледа всички представени му материали, Съдът счита, че Правителството не е представило никакви факти или доводи, които да го убедят да достигне до различно заключение по настоящото дело. Като взема предвид своята съдебна практика по въпроса, Съдът счита, че в настоящия случай продължителността на производството е била прекомерна и не е отговаряла на изискването за „разумен срок“.
21. Следователно е налице нарушение на член 6 § 1.
II. ДРУГИ ТВЪРДЯНИ НАРУШЕНИЯ НА КОНВЕНЦИЯТА
22. Жалбоподателят поддържа, съгласно член 8 от Конвенцията, че назначението му на новия пост – което го е принудило да се премести в друг град – както и твърдените неоснователни обвинения срещу него, са представлявали намеса в правото му на зачитане на семейния живот. Той твърди също, че финансовите последици, произтичащи от назначението му, като разходи за транспорт и настаняване, са представлявали нарушение на правата му по член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията.
23. В светлината на всички материали, с които разполага, Съдът намира, че горепосочените твърдения на жалбоподателя не разкриват никакво привидно нарушение на правата и свободите, изложени в Конвенцията или нейните протоколи (вж. Soysal и други срещу Турция, № 54461/00, 54579/00 и 55922/00, § 45, 15 февруари 2007 г.). Оттук следва, че тези жалби трябва да бъдат обявени за недопустими като явно неоснователни, съгласно член 35 §§ 3 и 4 от Конвенцията.
III. ПРИЛАГАНЕ НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
24. Член 41 от Конвенцията предвижда:
25. „А. С. установи нарушение на Конвенцията или на нейните протоколи и ако вътрешното право на съответната Високодоговаряща страна позволява само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, предоставя справедливо обезщетение на увредената страна.“
A. Обезщетение
26. Жалбоподателят претендира 24 449 евро (EUR) за имуществени вреди, позовавайки се главно на разходите за транспорт и настаняване, които е направил, за да вижда семейството си. Той също така претендира 50 000 евро за неимуществени вреди за претърпяното страдание, причинено от назначението му на пост в друг град.
27. Правителството оспорва тези претенции като прекомерни.
28. Съдът не установява причинно-следствена връзка между установеното нарушение и твърдените имуществени вреди; поради това той отхвърля тази претенция. От друга страна, Съдът счита, че жалбоподателят трябва да е претърпял неимуществени вреди. Постановявайки решение на справедливо основание, той му присъжда 4 800 евро по това перо.
B. Разноски и разходи
29. Жалбоподателят също така претендира 500 евро за съдебни такси, 500 евро за съдебни разноски и разходи, направени пред националните съдилища, и 5 000 евро за адвокатско възнаграждение. В подкрепа на своите претенции адвокатът на жалбоподателя представя документ, в който се посочва, че му е платена сумата от 2 000 евро като адвокатско възнаграждение във връзка с жалбата до Съда. Отбелязва се също, че в зависимост от успеха на делото, адвокатът ще получи допълнителна сума между 3 000 евро и 5 000 евро. Този документ е подписан само от адвоката на жалбоподателя.
30. Правителството оспорва тези претенции.
31. Съдът припомня, че жалбоподателят има право на възстановяване на разходи и разноски само доколкото е доказано, че те действително и необходимо са били направени и са били разумни по размер. В настоящия случай Съдът счита, че жалбоподателят не е обосновал, че действително е направил претендираните разходи. По-конкретно, той не е представил документални доказателства, като фактури, разписки, договор, споразумение за хонорар или разбивка на часовете, прекарани от неговия адвокат по делото. В този аспект въпросният документ, който е подписан само от адвоката, не е достатъчен, за да се заключи, че тези разходи действително са били направени. Съответно, Съдът не присъжда никаква сума по това перо.
C. Лихва за забава
32. Съдът счита за уместно лихвата за забава да се основава на пределната лихвена ставка по основните операции по рефинансиране на Европейската централна банка, към която да се добавят три процентни пункта.
ПО ТЕЗИ ПРИЧИНИ, СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО
1. Обявява жалбата относно прекомерната продължителност на производството за допустима, а останалата част от жалбата – за недопустима;
2. Постановява, че е налице нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията;
3. Постановява
(а) че държавата ответник трябва да заплати на жалбоподателя, в срок от три месеца, 4 800 (четири хиляди и осемстотин) евро, които да бъдат превалутирани в турски лири по обменния курс, приложим към датата на плащането, плюс всякакви дължими данъци, като обезщетение за неимуществени вреди;
(б) че от изтичането на горепосочения тримесечен срок до датата на плащането върху горепосочената сума се дължи проста лихва, равна на пределната лихвена ставка по основните операции по рефинансиране на Европейската централна банка през периода на забава, плюс три процентни пункта;
4. Отхвърля останалата част от искането на жалбоподателя за справедливо обезщетение.
Изготвено на английски език и нотифицирано писмено на 20 декември 2011 г. съгласно член 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.