ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 581

гр. София, 07.11.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Емилия Василева

Членове:Анна Баева

Людмила Цолова

като разгледа докладваното от Людмила Цолова Частно касационно търговско дело № 20228003902255 по описа за 2022 година Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на синдика на „ГУСВ“ЕАД/н/ Д. К. М., срещу определение №479/12.07.2022г. по ч. гр. д.№503/2022г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение №1735/23.05.2022г. по т. д.№1722/20г. по описа на Софийски градски съд, с което по реда на чл.248 ГПК съставът е оставил без уважение искането на синдика за изменение на определение №1175/07.04.22г. за осъждане на „ГУСВ“ЕАД/н/ да заплати на основание чл.649 ал.6 ТЗ по сметката на съда държавна такса в размер на 8929,02 лв.

В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за неправилно тълкуване и прилагане на нормата на чл.649 ал.6 ТЗ и за допуснато вътрешно противоречие в мотивите на въззивния съдебен акт.Частният касатор счита, че посочената разпоредба е приложима само при постановяването на решение по съществото на спора и не дължи такса в случаите на прекратяване на делото, а противно тълкуване на закона би било разширително и следователно недопустимо. Направено е искане за допускане на въззивното определение до касационен контрол и за неговата отмяна, а ведно с него – и на определенията на Софийски градски съд, с които в негова тежест е възложено плащането на държавна такса.

Искането за допускане на определението на апелативния съд е обосновано с твърденията, че въззивният съд се е произнесъл по значими за изхода на делото въпроси: Представлява ли разпоредбата на чл.649 ал.6 ТЗ изключение спрямо общия режим на дължимостта на държавните такси в ГПК? и При прекратяване на производството поради недопустимост на отменителния иск, без да е имало размяна...