ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 749
гр. София, 18.04.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Василка Илиева
Членове: Борис Илиев
Ерик Василев
като разгледа докладваното от В. И. К. гражданско дело № 20228002103694 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Ш. А. С., чрез адв. Е. Н., против въззивно решение № 191/07.06.2022 г., постановено по в. гр. д. № 89/2022 г. на Окръжен съд - Русе, с което е потвърдено решение № 1099/13.12.2021 г. по гр. д. № 4060/2020 г. на Районен съд - Русе, в частта му относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на прекратения граждански брак между Ш. А. С. и З. А. С., сключен на 22.10.2005 г., както и в частта, с която упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца Е. Ш. С., Ж. Ш. С. и Я. Ш. С. се предоставят на майката.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и представяне на родителските права на бащата.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Следва ли въззивната инстанция да извърши самостоятелна преценка на целия фактически и доказателствен материал по делото и да формира свои собствени фактически и правни изводи по основателността на исковите претенции?" и 2. „Следва ли въззивният съд, при решаване на спор за упражняване на родителски права да съобрази релевантните за спора обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност? Следва ли интересът на децата да е водещ при съобразяване на релевантните обстоятелства, примерно изброени в Постановление № 1/74 г. на Пленума на ВС , като привързаност на децата към единият от родителите, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение, образователни възможности, изграждане на трудови навици и подготовка за справяне с житейските задачи?". Сочи противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 57/17.04.2019 г. по гр. д. № 1633/2018 г. на ВКС, III г. о., решение № 66/22.04.2021 г. по гр. д. № 3214/2020 г. на ВКС, IV г. о., решение № 67/06.03.2015 г. по гр. д. № 4648/2014 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 91/19.03.2014 г. по гр. д. № 6859/2013 г. на ВКС, IV г. о. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация З. А. С., подаден чрез адв. И. П., в който излага съображения, че жалбата е неоснователна, а решението е правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Заинтересованата страна ДСП Закрила на детето - [населено място] не е подала отговор и не изразява становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на IV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е частично процесуално недопустима. Въззивното решение, в частта относно произнасянето по вината за разстройството на брака не подлежи на касационно обжалване, тъй като съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по брачни искове. Поради това касационната жалба в тази част следва да бъде оставена без разглеждане.
Касационната жалба е процесуално допустима в останалата част, тъй като въззивно решение подлежи на касационно обжалване и е подадена в законния срок.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че страните по делото са родители на трите деца Е. Ш. С., [дата на раждане] , Ж. Ш. С. и Я. Ш. С., двете родени на 10.02.2011 г., по отношение на които са били полагани грижи в [населено място], където живеело семейството до раздялата им през август 2020 г. След раздялата на бившите съпрузи децата живеят при баща си в [населено място], където учат до настоящия момент. Съдът е установил, че вината за разстройството на брака е на бащата. Аргументирал се е, че вината е от значение в случая, доколкото се отнася до изграждането на един неправилен модел за поведение в семейството, който може да бъде възприет от децата. Третирането на съпругата не като равен партньор в семейните взаимоотношения, а като подчинен и прибягването до насилие срещу нея не следва да бъде възприемано от децата като нормално и приемливо поведение в брачните отношения. Посочил е, че майката и бащата имат приблизително равни възможности да осигурят и се грижат за децата си. По време на съвместното съжителство, майката е била основната фигура, ангажирана с ежедневието на децата, като училищен живот, здравни грижи и във битов аспект. Към настоящия момент бащата е делегирал родителска отговорност за отглеждането на момичетата на своята майка. Децата възприемат баба си като отгледал ги родител и възпитател. По този начин бабата е заместила майката в семейната динамика и дори е възприела множество от функциите на бащата в едно нормално семейство. Между бащата и децата е установена връзка на доверие и привързаност, като те изразяват желание да живеят с него и разширеното му семейство.
Към майката децата демонстрират отхвърляне, ползвайки фрази, звучащи като заучени, еднотипни и поддържащи лоялността към баща им. И при трите деца е налице умерена до тежка степен на родителско отчуждение, при която децата отказват да осъществят контакт с таргетирания родител, а когато се осъществи такъв, той е силно затруднен. Причиняването на синдром на родителско отчуждение от страна на единия родител, е явен признак на липсата му на възпитателски качества. При констатирана тежка форма на родителско отчуждение вещото лице е посочило, че е необходимо детето да бъде отведено от отчуждаващия родител и да бъде постепенно настанено при таргетирания родител. Съдът не е отдал значение на изразеното от детето Е. желание да живее при баща си, както и вербално изразената привързаност на децата към баща си и неприязън към майка си. Приел е, че тези им изявления са сугестирани от баща им и баба им и са проявна форма на синдрома на родителско отчуждение. С оглед физическите, психически и емоционални потребности, възрастта и пола на трите деца, съдът е постановил местоживеенето да е при майката, на която са предоставени родителските права, а по отношение на бащата е определил режим на лични контакти и задължение да плаща месечна издръжка. Според мотивите на съда, доводите на майката за родителските права са основателни, тъй като съдът решава този въпрос като се ръководи единствено от интереса на децата, който в случая се определя от възрастта, пола и здравословното им състояние. В случая и трите деца са от женски пол, като Е. е в пубертетна възраст, а близначките Жасмин и Я. са в предпубертетна възраст, поради което в по-голяма степен се нуждаят от помощта на майка си. Децата са родени и живели за продължителен период от време в [населено място] и са били отделени от обичайната им среда от бащата преди близо две години. Действително те са се адаптирали към новата си социална среда, но все още не са разкъсали връзката си и със средата, в която доскоро са живели. Децата са със специални образователни потребности и имат необходимост от ресурсен учител и логопед, който не им е осигурен в [населено място]. Образователна подкрепа, обаче, те са имали докато са учили в [населено място] и при евентуалното им връщане в града техните обучителни потребности биха били по-пълно задоволени.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо.
Не е налице бланкетно посоченото от касатора основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора въпроси, които са обусловили правните изводи на съда, но са разрешени в съответствие с практиката на ВКС. По първия въпрос за задължението на съда да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и възражения на страните с оглед нормите на чл. 235, ал. 2 и чл. 12 ГПК съдът се е произнесъл в съответствие с трайната практика на ВКС, съгласно която според принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните и приложи съответния материален закон. При пренасяне на спора пред въззивната инстанция последната има аналогични задължения, тъй като съгласно приетото в т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, което не е загубило сила и при действието на ГПК от 2007 г., нейната правораздавателна дейност е тъждествена с тази на първата инстанция, представлява нейно продължение и изисква извършване в същата последователност на всички процесуални действия, насочени към постановяване на решението по съществото на спора. Мотивите на съда следва да изразяват решаваща, а не проверяваща дейност. Като решаваща инстанция по същество въззивният съд е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. По втория въпрос следва да се посочи, че в цитираното ППВС № 1/1974 г. са изброени примерни конкретни причини, но те не са изчерпателни, поради което и преценката във всеки отделен случай се прави на базата на събраните данни и доказателства, защитавайки най-добрия интерес на детето при мотивирани изводи за значението им. Трайно е прието в практика на ВКС / решение № 243/08.07.2014 г. по гр. д. № 7289/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 102/27.06.2019 г. по гр. д. № 4210/2018 г. на ВКС, III г. о., решение № 19/15.02.2019 г. по гр. д. № 2578/2018 г. на ВКС, IV г. о., решение № 111/28.05.2018 г. по гр. д. № 4185/2017 г. на ВКС, IV г. о. и др./, че желанието на децата и това на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда. Техните становища и искания, както и установеното по делото тяхно поведение се обсъждат на общо основание, вземат се предвид и се преценяват в съвкупност с всички останали релевантни обстоятелства по делото, като висшият критерий за решението на съда е интересът на децата. В тази връзка следва да се има предвид, че чрез режима на упражняване на родителските права и на лични отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители, тъй като право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. Поведението на родителите и останалите причини, които са довели до категорично нежелание у детето да живее с единия родител, имат важно, но не решаващо значение при преценката за упражняването на родителските права и на лични контакти. Изхождайки при тази преценка изключително от интересите на детето, съдът, макар да не е обвързан от желанието или нежеланието на детето да живее с единия родител и да има контакти с другия, във всички случаи следва да вземе предвид и да зачете чувствата на детето, както и да отчете ефекта на принудата при изпълнението на съответния режим, с оглед възрастта на детето, конкретното му развитие и зрелост, и най - вече с оглед конкретното му психоемоционално състояние. В случая съдът е съобразил установените по делото данни и ги е анализирал в тяхната взаимовръзка, извършил е детайлна оценка на качествата и възможностите на двамата родители да се грижат за децата.
Съобразил е, че макар и момичетата да се чувстват добре и интегрирани в разширения семеен кръг на бащата в къщата в [населено място], последният на практика е прехвърлил родителската отговорност и грижите за момичетата на своята майка. Отчел е изразеното желание на голямата дъщеря да остане в дома на бащата. Водеща е преценката на съда за наличие на синдром на родителско отчуждение, провокирано от внушенията на бащата и от бабата по бащина линия. При тази ситуация съдът е преценил, че децата следва да се върнат в дома на майката в [населено място], която се е грижила за тях до раздялата на родителите.
Съдът подробно и мотивирано е изложил доводи, обосновали крайното му разрешение и несъгласието на касатора с тях не е основание за допускане на касационно обжалване.
При този изход на спора в тежест на касатора следва да бъдат възложени направените и доказани от ответната страна по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Ш. А. С. против въззивно решение № 191/07.06.2022 г., постановено по в. гр. д. № 89/2022 г. по описа на Окръжен съд - Русе, в частта му, с която е потвърдено решение № 1099/13.12.2021 г. по гр. д. № 4060/2020 г. на Районен съд - Русе, в частта му относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на прекратения граждански брак между Ш. А. С. и З. А. С.. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 191/07.06.2022 г., постановено по в. гр. д. № 89/2022 г. по описа на Окръжен съд - Русе в останалата му част.
ОСЪЖДА Ш. А. С., ЕГН [ЕГН] да заплати на З. А. С., ЕГН [ЕГН] разноски за настоящата инстанция в размер на 600 лв. /шестстотин/.
Определението в частта, с която касационната жалба се оставя без разглеждане може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението, а в останалата част определението е окончателно.
Председател:
1.
2.