О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5008

Гр. София, 04.11.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

като изслуша докладваното от съдията Неделчева к. гр. дело №594/2025г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №11904/03.12.2024г. на Г. И. М., чрез адв. Н. И. срещу решение №356/28.10.2024г. по в. гр. дело №20241800500347 по описа за 2024г. на С. О. съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което предявеният от него иск за делба е отхвърлен. Според касатора, решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди, че неправилно съдът не е допуснал част от поисканите доказателства, като в същото време не е обсъдил в пълнота всички събрани по делото такива, в резултат на което е достигнал до погрешния извод, че ответникът е придобил имота по давност. По тези съображения счита, че решението е необосновано, постановено при неправилно възприемане на фактическата обстановка и неправилен анализ на събраните доказателства, поради което моли да се отмени. В изложението се посочват касационните основания по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като са формулирани следните въпроси:

1.“Има ли задължение въззивният съд да обсъди всички доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните и да направи собствени правни изводи?“

2.“С какви действия сънаследникът би могъл да обърне държането на идеалните части на другия сънаследник във владение, дали действия, изразяващи се в завземането и ползването на някои от наследствените имоти, демонстрират намерение за своене?“

Счита, че по тези въпроси, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Решение №405 от 25.06.2024г. по гр. д. №4744/2022г., Решение № 26 от 15.09.2022г. по гр. д. № 2211/2021г. и Решение № 43 от 08.04.2019 г. по гр. д. № 2292/2018г. на ВКС.

Ответникът по касационната жалба – М. Г. М., в депозирания чрез адв. И. отговор излага, че липсват основанията по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и становище за неоснователност на същата. Счита, че въззивният съд не се е произнесъл по поставените два въпроса в противоречие с посочената от касатора практика. По съществото на спора излага, че правилно съдът е приел за установено, че той е придобил имота по давност, поради което законосъобразен е изводът, че същият не следва да се допуска до делба, тъй като е еднолична негова собственост.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе по наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК, съобрази следното:

Производството е образувано по иск, предявен от Г. И. М. срещу М. Г. М. за делба на урегулиран поземлен имот, находящ се в [населено място] поле, [община], Софийска област, целият с площ от 939 кв. м., с планоснимачен номер 331, заедно с построените в него масивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 64 кв. м. и паянтова жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 28 кв. м. при равни квоти. Ищецът твърди, че ответникът е негов чичо, като съсобствеността върху делбения имот е възникнала в резултат на наследяване на Г. М. Р., починал на 17.03.2008г. и С. И. Р., починала на 19.10.2018г.

Ответникът М. Г. М. оспорва иска за делба. Не оспорва, че имотът е бил собственост на Г. М. Р., но твърди, че ищецът не е бил негов наследник, нито на С. Р.. Твърди също, че е придобил процесния имота по давност, в резултат на непрекъснато владение, осъществявано в периода от 17.03.2008г. до 17.03.2018г.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът за делба е отхвърлен, въззивният състав е приел за безспорно, че общият наследодател Г. М. Р. е признат за собственик по давностно владение на 08.03.2006г. на масивната жилищна сграда и паянтовата жилищна сграда в УПИ [№] в кв.46 по плана на [населено място] поле, както и, че на 14.03.2006г. е придобил дворното място чрез покупко-продажба. На 17.03.2008г. Г. Р. е починал, като е оставил за наследници съпругата си С., сина си М. и внук Г. - син на починалия на 22.11.2001г. негов син И.. Произходът на ищеца Г. М. от И. Г. М. е установен на 20.11.2019г. с влязло в сила решение по гр. д.№ 41/2019г. на СОС, но тъй като бащата е починал преди раждането на детето, последното става наследник на цялото имущество на родителя си към момента на откриване на наследството /22.11.2001г./. От заключението на СТЕ се установява, че за пл. № 331 са били отредени 6 бр. УПИ като общата площ по графични данни 5 600 кв. м е съставлявала двор, ограден с обща ограда. Къщата на М. М. е построена в УПИ [№]. От показанията на свидетелите, включително майката на ищеца, съдът е приел за установено, че С. Р. е живяла в друга къща-построена в УПИ [№], собственост на И. М. до смъртта му през 2001г. Посочил е, че паянтовата жилищна сграда не е била част от СИО и според гласните доказателства след смъртта на бащата, е била владяна само от М., без оспорване от майка му С.. В периода от 17.03.2008г. до 17.08.2018г. ищецът Г. и неговата законна представителка, докато не бил навършил пълнолетие, не са посещавали имота, нито са претендирали той да е съсобственик, до депозиране на исковата молба на 09.06.2023г. Безспорно М. е демонстрирал пред трети лица, че е изключителен собственик на процесните имоти. Съдът е приел, че в периода на давностно владение той не е могъл валидно да манифестира пред Г. и неговата законна представителка намерението си да свои идеалните части на починалия си брат и на своята майка, тъй като титулът за бащинство още не бил възникнал. По силата на съдебното решение, Г. е станал наследник на баща си още от момента на откриване на наследството, но това не е заличило последиците от давностното владение, реализирано междувременно от трето лице. По изложените съображения, въззивният съд е счел, че предявеният иск за делба следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като ответникът е придобил делбения имот по давност.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане до касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното:

Допускането до касационно обжалване е обусловено от посочването от касатора на правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. С определението по чл. 288 ГПК касационният съд се произнася дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни, като основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба.

Вторият въпрос относно действията на сънаследника, необходими за да се обърне държането на идеалните части на другия сънаследник във владение, е поставен във връзка с оспорването на извода на въззивния съд, че М. М. не е знаел, че касаторът Г. М. е негов пленник, поради което е бил в невъзможност да манифестира надлежно намерението си да свои неговите идеални части. Настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че в контекста на конкретната фактическа обстановка чрез него всъщност се цели разясняване на възможността да тече придобивна давност по отношение на сънаследник, който към момента на откриване на наследството не е бил с установен произход от своя баща, поради което качеството му на наследник на общия наследодател не е било безспорно.

Предвид което Върховният касационен съд счита, че касационно обжалване следва да се допусне по въпроса, преформулиран от съда съобразно правомощията му, разяснени в ТР №1 от 19.02.2010 г. по т. дело №1/2009г.: „Дали действия, изразяващи се в завземането и ползването някои от наследствените имоти демонстрират намерение за своене в хипотеза като настоящата, при която към момента на откриване на наследството произходът на единия наследник на общия наследодател не е бил установен?“

По този въпрос въззивният съд не се е произнесъл, но той е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, предвид данните по делото. В този смисъл не е изпълнил задължението си, което според цитираното от касатора решение №405/25.06.2024г. по гр. дело №4744/2022г. съдът има, а именно да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения. Това задължение на съда произтича и от разпоредбите на чл. 12 и чл. 235 ГПК, според които съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, подлежащи на установяване, като обсъди всички доказателства по делото доводи и възражения на страните в рамките на спора, въведен с въззивната жалба.

Материално–правният въпрос относно давността с оглед спецификата на настоящия казус, е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се има предвид и това, че не се установи практика на ВКС, която да обхване всички правни проблеми, които се поставят по настоящото дело и които могат да бъдат от значение и по други подобни дела.

При допускане на касационното обжалване страната-касатор дължи внасяне на държавна такса в размер на 100 лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,ОПРЕДЕЛИ:ДОПУСКА до касационно обжалване решение №356 от 28.10.2024г. по гр. д. №347/2024 г. на Софийския окръжен съд.

Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 100.00 /сто/ лв. и в същия срок да представят по делото доказателства за внасянето на таксата, в противен случай жалбата ще бъде върната.

След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове: 1. ________________

2. ______________________