О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 25

София, 20.01. 2022 година

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е. ч. т. д. № 2651/2021 година

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Централни хали” ЕАД, [населено място] срещу разпореждане № 1616 от 05.10.2021 г. по т. д. № 459/2021г. на Софийски апелативен съд, с което е върната подадената от дружеството касационна жалба срещу постановеното по същото дело решение № 505 от 04.08.2021 г. на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното разпореждане като неправилно. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че постановеното по делото решение не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на всеки от съединените 24 иска е 500 лв., като твърди, че в случая се касае за един иск с цена 12 000 лв., доколкото правата и задълженията на авторите на процесните музикални произведения не са общи, а и нарушаването им е извършено чрез различни действия и по различно време. Като допълнителен аргумент в подкрепа на своето становище частният жалбоподател посочва, че въпросът за характера на спора и цената на иска е разрешен окончателно от първоинстанционния съд и не може да бъде променян от въззивния съд. Позовава се и на обстоятелството, че по делото е събрана такса за един, а не за 24 иска.

Ответникът по частната жалба – Сдружение „Музикаутор”, [населено място] – оспорва същата и моли за оставянето й без уважение като неоснователна съобразно изложеното в писмен отговор от 06.12.2021 г.

Третото лице-помагач на „Централни хали“ ЕАД – „С И Н Арт“ ООД, [населено място] – счита частната жалба за основателна по съображения в писмен отговор от 15.11.2021 г.

Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.

За да върне подадената от „Централни хали” ЕАД касационна жалба, въззивният съд е приел, че постановеното от него решение № 505 от 04.08.2021 г. по т. д. № 459/2021г. не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на всеки от предявените 24 иска е под установения в чл. 280, ал. 3 ГПК минимален размер, определящ допустимостта на касационното обжалване както за търговските, така и за гражданските дела.

Разпореждането е правилно.

Извършената от въззивния състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивното изискване на чл. 280, ал. 2 ГПК. Правилно решаващият състав е счел, че са предявени 24 отделни иска, като цената на всеки от тях (500 лв.) е под установения в закона минимален размер както за търговските, така и за гражданските дела. Не може да бъде споделено становището на частния жалбоподател, че се касае за един иск с цена 12 000 лв., аргументирано с твърдението, че „правата и задълженията на авторите на процесните музикални произведения не са общи, а и нарушаването им е извършено чрез различни действия и по различно време“. Определящо за преценката, дали е предявен един иск или са предявени няколко иска, е предметът на търсената защита. В случая, предмет на спора е защитата на 12 музикални произведения, т. е. на 12 отделни обекта на авторското право по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗАПСП, срещу осъществените нарушения на авторското право върху всяко от произведенията на две различни дати. Обезщетението за вреди за всяко нарушение на авторското право върху всяко от процесните произведения е предмет на самостоятелен иск. Поради това, от значение за допустимостта на касационния контрол върху постановеното въззивно решение е цената на всеки от исковете (500 лв.), а не сборът от общата претендирана сума (12 000 лв.), както правилно е приел и въззивният съд.

Що се отнася до обстоятелството, че по делото е събрана държавна такса за един иск, а не за 24 иска, същото е без значение за извода относно броя на предявените искове.

Неоснователен е и доводът на частния жалбоподател, че въпросът за характера на спора и цената на иска е разрешен окончателно от първоинстанционния съд и не може да бъде променян от въззивния съд. В случая не се касае за „промяна характера на спора и цената на иска“ от страна на въззивния съд, а за извършване на преценка за допустимостта на подадената срещу въззивното решение касационна жалба, като част от задълженията му за администриране на същата.

С оглед изложеното, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1616 от 05.10.2021 г. по т. д. № 459/2021г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ: