О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 936 [населено място], 01.11.2023г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на единадесети октомври, две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
ИВАНКА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Ангелова т. д. № 2285/2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. К. Т., чрез процесуален представител, против Решение № 97 от 20.05.2022 г. по в. гр. д. № 109/2022г. на Апелативен съд - Бургас, в частта с която е отхвърлена исковата й претенция за разликата над присъдената й с въззивното решение като краен резултат сума от 70 000 лв. до 120 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С. С. Г., настъпила в резултат на ПТП, реализирано на 04.12.2019г., ведно със законната лихва, считано от 19.03.2021г. до окончателното й плащане.
В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се претендира неговата отмяна в обжалваната част и уважаване на предявения иск до претендирания размер, както и присъждане на сторените разноски за всички съдебни инстанции. Твърди се, че при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивната инстанция неправилно е приложила разпоредбата на чл.52 ЗЗД и критериите, установени с ППВС № 4/1968г.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с наличието на предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси:
1. „Съобразени ли са присъдените суми по делото с конкретно установените по делото житейски обстоятелства, както и със задължителната практика на ВС и с практиката на ВКС относно размера на дължимото обезщетение за репарация на претърпените неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя ?“;
2. „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя ?“;
3. „Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и с конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси ?“.
Допълнителният селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по всички въпроси е обоснован с практика на ВС и ВКС, на която обжалваното решение противоречи, а именно: ППВС № 4 от 23.12.1968г., Решение № 62 от 24.07.2020г. по т. д. № 777/2019г. на ВКС, II т. о.; Решение № 212 от 11.01.2018г. по т. д. № 738/2017 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 179 от 29.01.2016г. по т. д. № 2143/2014г. на ВКС, I т. о.; Решение № 141 от 28. 01.2016г. по т. д. № 1398/2014г. на ВКС, II т. о.; Решение № 101 от 03.07. 2014г. по т. д. № 4391/2013г. на ВКС, ТК; Решение № 73 от 16.09.2013г. по т. д. № 964/2011г. на ВКС, II т. о.; Решение № 1 от 26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, II т. о.; Решение № 104 от 25.07.2014г. по т. д. № 2998/ 2013г. на ВКС, I т. о.; Решение № 66 от 29.05.2017г. по т. д. № 1464/2016г. на ВКС, II т. о. и Решение № 60163 от 31.03.2022г. по т. д. № 1078/2020г. на ВКС, II т. о.
Ответникът – ЗД „Б. И. АД в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че касационно обжалване не следва да бъде допускано, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството пред Окръжен съд – Ямбол е образувано по предявен от М. К. Т. срещу – ЗД „Б. И. АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от загубата на фактическия й баща С. С. Г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от 180 000 лв., считано от датата на смъртта му - 04.12.2019г. до окончателното й изплащане. Въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, че е налице основание за ангажиране отговорността на застрахователното дружество предвид наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за увреждащото МПС. С първоинстанционното решение предявеният иск е уважен за сумата от 50 000 лв., като за разликата до 180 000 лв. е отхвърлен като неоснователен.
Сезиран с жалба от ищцата за разликата над присъденото обезщетение от 50 000 лв. до 120 000 лв., след частична отмяна на първоинстанционния съдебен акт Апелативен съд – Бургас е присъдил допълнително 20 000 лв., или общо са присъдени 70 000 лв., съответно е потвърдил акта на окръжния съд в отхвърлителната част.
За безспорни решаващият съд е приел следните факти: наличието на застрахователно правоотношение към датата на пътния инцидент, покриващо фактическия състав на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен със ЗД „Б. И. АД, по повод автомобила, управляван от прекия причинител на увреждането; заявена на 19.03.2021г. до застрахователното дружество писмена претенция по чл.498, ал.1, вр. чл.380 КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение по повод настъпилото застрахователно събитие – смърт на С. С. Г. вследствие на ПТП, реализирано на 04.12.2019г. от Г. Т., която поради движение с превишена и несъобразена с пътните условия скорост навлязла в лентата за насрещно движение и ударила насрещно движещия се автомобил „Рено М.“, управляван от Г..
За да достигне до обжалвания резултат, въззивният съд е направил собствена преценка на събраните в производството свидетелски показания, въз основа на които е приел, че Т. е била отглеждана от починалия С. Г. като негово рождено дете още от шестгодишна възраст, като връзката между тях в съдържателно отношение е съответствала на такава между рожден родител и дете, макар да не е извършено осиновяване. За неоснователни са намерени твърденията на застрахователя, че отношенията между ищцата и родителите й са били трайно преустановени, поради отсъствие на последните за повече от двадесет години, доколкото от данните по делото се установявало, че ищцата и починалият й фактически баща са останали близки, макар и да не са живели в едно домакинство, като последното се явява обичайното развитие, съпътстващо израстването и придобиването на самостоятелност на едно дете.
Като спорен между страните е очертан от въззивният съд единствено въпросът за размера на обезвредата, която се следва на правоимащото лице. При определяне на дължимото обезщетение, въззивната инстанция се е позовала на дадените с ППВС № 4 от 23.12.1968г. указания относно приложимия обществен критерий за справедливост, както и на формиралата се по реда на чл.290 ГПК съдебна практика, включително и относно изискването да се държи сметка и за обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, ориентир за която са нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. При преценката си за интензитета и продължителността на претърпените емоционални страдания и прогнозите за тяхното отзвучаване, съобразявайки обстоятелството, че внезапната загуба на родител представлява тежка емоционална травма, независимо от възрастта на починалия, както и установената чрез свидетелските показания дълбока емоционална връзка между ищцата и починалия, кореспондираща на тази между родител и дете, а същевременно и отчитайки факта, че Т. е на зряла възраст – на 39 години, отдавна е започнала самостоятелния си живот на възрастен, формирала е отделен бит от този на родителя си – на 65г. към момента на смъртта, и възстановяването й ще протече в подкрепящата среда на майка й и собственото й семейство и деца, решаващият съд е намерил, че справедливият размер в случая на обезщетението се явява сумата от 70 000 лв., поради което е присъдил допълнително сумата от 20 000 лв.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Първият формулиран въпрос предпоставя преценка на правилността на обжалвания акт, поради което не отговаря на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК - да е от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалваното решение и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд, в който смисъл са дадените с т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения.
Последните два въпроса, макар отделно формулирани, се отнасят до обобщения въпрос за прилагането на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ. Същият е въведен в предмета на спора и е свързан с крайните решаващи изводи на съда, поради което осъществява характеристиките на правен въпрос по смисъла на общия критерий, въведен с чл.280, ал.1 ГПК. Не е осъществен обаче соченият допълнителен критерий на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с ППВС № 4/1968 г. и с практиката на ВКС. В цитираните от жалбоподателката решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, са дадени разяснения, че понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са моментът на настъпване на смъртта, възрастта и общественото положение на пострадалия, както и действителните житейски отношения между него и лицето, което търси обезщетение. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз основа на комплексната им оценка да се заключи кой е справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. При определянето му следва да се отчитат конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. В настоящия случай, при мотивиране на преценката на решаващия състав за размера на дължимото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди от смъртта на фактическия й баща са съобразени изяснените в практиката критерии и установените по делото релевантни обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост, което изключва достъпа до касация на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Доводите на касаторката при обосноваване на въпросите са предпоставени от несъгласието с приетия от въззивния съд размер на обезщетението, като в изложението липсва посочване на необсъдени от съда значими за определянето му критерии. При съобразяване размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД съдът е извършил самостоятелна преценка на приетите за релевантни в случая обстоятелства. Правилността на изводите, до които е достигнал в резултат на тази преценка, може да бъде обсъждана само при вече допуснат касационен контрол, но не е основание за допускането му.
При този изход на спора, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвен отговор на касационната жалба в размер на 720 лв. с ДДС, съобразно представените доказателства.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 97 от 20.05.2022 г. по в. гр. д. № 109/2022 г. на Апелативен съд – Бургас в обжалваната част.
ОСЪЖДА М. К. Т., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място],[жк], вх. Ж, ет. 2, ап. 9, да заплати на ЗД „Б. И. АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] 1407, Район „Л.“, [улица], сумата от 720 лв. с включен ДДС, представляваща направените разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.