ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 45

гр. София, 24.01.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Елеонора Чаначева

Членове: Росица Божилова

Васил Христакиев

като разгледа докладваното от Е. Ч. Ч. касационно търговско дело № 20228003902319 по описа за 2022 година Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано е по частна касационна жалба на „Х. “ ЕООД, гр. София, срещу определение № 476 от 12.07.2022 г. по в. ч.т. д. № 519/2022 г. на Апелативен съд София.

Ответникът по частната касационна жалба - „Консендо“ ООД, гр. София, оспорва както наличието на основание за допускане на касационно обжалване, така и жалбата по същество.

Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

С определението, предмет на обжалване, състав на Апелативен съд София е потвърдил определение № 1169 от 07.04.2022 г. по т. д. № 115/2022 г. на Софийски градски съд, с което е върната исковата молба на частния касатор и е прекратено производството по предявения от него иск по чл. 155, т. 1 ТЗ като недопустимо. Постановения резултат, въззивният състав е обосновал с нормата на чл. 155, т. 1 ТЗ уреждащ активна процесуална легитимация само за съдружниците в дружеството, срещу което е предявен искът за прекратяването му. Прието е, че изключването на съдружник от търговско дружество има незабавен ефект за съдружниците и дружеството, а предвидения в чл. 140, ал. 4 ТЗ конститутивен ефект на вписването касае само трети лица. Обстоятелството, че частният касатор е изключен като съдружник от ответното дружество с решение на 22.12.2021 г. обуславя, че към датата на подаване на исковата молба – 17.01.2022 г. – жалбоподателят не е легитимиран да предяви иск по чл. 155, т. 1 ТЗ. Посочено е още, че тези правни изводи не биха се променили дори и след успешно проведен иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решението на общото събрание на съдружниците от 22.12.2021 г., тъй като същото има действие занапред. За неоснователни са счетени релевираните доводи за неуредени имуществени отношения между страните, тъй като същите не са в състояние да обосноват правен интерес от иска по чл. 155, т. 1 ТЗ, с оглед нормата на чл. 125, ал. 3 ТЗ, уреждаща този въпрос.

Частната касационна жалба е допустима като подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване, валидно въззивно определение.

Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. С представеното изложение, частният касатор е формулирал въпроса: „Съществува ли възможност, съдружник да предяви иск по чл. 74 от ТЗ, след изтичането на посочените срокове в тази разпоредба, по причини от обективен характер, възпрепятстващи го да предяви такъв иск и да обоснове процесуалната си легитимация по иск с правно основание чл. 155, т. 1 ТЗ?“ Сочи, че са налице основанията за допустимост на касационното производство, установени в чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. Подробно са изложени съображения, че съдът се явява трето лице по смисъла на чл. 140, ал. 4 ТЗ, поради което срокът за предявяване на иска по чл. 155, т. 1 ТЗ, с оглед фактологията по спора е спазен. Прави оплакване, че искът му по чл. 74 ТЗ срещу процесното решение на ОС на съдружниците е бил отхвърлен с решение на САС, постановено на 31.03.2022 г., поради което обективно не е могъл да спази съответните срокове.

Касаторът не обосновава наличие на предпоставките за достъп до касация.

Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. №1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни постановки, правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му, чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда. С оглед така приетата със задължителна тълкувателна практика дефинитивност, формулираният от частния касатор въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е изведен от решаващите мотиви на въззивния съд. Същият е неотносим и към общо изразените съображения на състава, относно съотношението между исковете по чл. 74 ТЗ и чл. 155, т. 1 ТЗ. В определението е посочено, че правните последици на успешно проведена защита по реда на чл. 74 ТЗ, довела до отмяна на процесното решение на общото събрание на съдружниците, действат занапред, поради което е ирелевантно наличието му или изхода на такова дело – съдът е приел, че липсва преюдициалност между двете производства. Но дори и да беше обоснована общата предпоставка, не е налице допълнително поддържаното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За да е налице това основание, то касаторът следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона /когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване/ и за развитие на правото /когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е посочване текста на основанието, нито изложената от страната фактология, с оглед защитната й теза, нито оплакванията за неправилност на акта, които по принцип са ирелевантни към основанията за допускане на касационно обжалване. Нормата на чл. 125, ал. 1, т. 2 вр. с ал. 3 ТЗ достатъчно ясно регламентира способа за уреждане на имуществените отношения между дружеството и изключения съдружник, а наличието на такъв ред изначално изключва правния интерес на последния от водене на иск по чл. 155, т. 1 ТЗ.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 476 от 12.07.2022 г. по в. ч.т. д. № 519/2022 г. на Апелативен съд София.

Определението не подлежи на обжалване.