Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на трети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. П. Членове: КРАСИМИР К. Д. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията К. К. по административно дело № 1676 / 2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуален представител юриск.Л. Ж.. Жалбата е срещу решение №36 от 12.12.2022г., постановено по адм. дело №449/2022г. от Административен съд – Русе. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и оставяне в сила на Уведомително писмо №1 за отказване на плащане по „Национална програма по пчеларство за тригодишния период 2020– 2022г.“, с изх. №01-6500/5137/23.09.2022г. на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – Н. Н. от гр.Русе, с писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли тя да бъде отхвърлена и да се остави атакуваното съдебно решение в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че са налице касационните отменителни основания на съдебният акт по чл.209, т.3 от АПК, а именно съдът неправилно е приложил материалният закон и решението е необосновано. По изложените съображения счита, че първоинстанционният съдебен акт следва да бъде отменен.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество съобразно чл.218 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд – Русе е отменил уведомително писмо №1 за отказване на плащане по „Национална програма по пчеларство за тригодишния период 2020– 2022г.“, с изх. №01-6500/5137/23.09.2022г. на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ. С него /с уведомителното писмо/ на основание чл.40, ал.2, т.8 във връзка с чл.9 ал.1, т.2 от Наредба №10 от 13.12.2019г. за условията и реда за прилагане на мерките от Националната програма по пчеларство за периода 2020 – 2022 г. /Наредба №10/, е отказано на Н. Н. плащане по „Национална програма по пчеларство за тригодишния период 2020-2022г.“.

Съдът е изложил мотиви, че Н. Н. е сключил Договор №5102/21.04.2022г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на "Национална програма по пчеларство за периода 2020-2022г." с ДФЗ. Подал е заявление за подпомагане с УИН 18/110122/99531 по "Национална програма по пчеларство за тригодишния период 2020-2022г." по мярка А "Техническа помощ за пчелари и сдружения за пчелари", Дейност 1 "Подпомагане на закупуването на техническо оборудване при първичния добив и обработка на пчелни продукти", като е заявил финансова помощ в размер на 2500 лв. по мярка А, дейност 1. – за закупуване на техническо оборудване – „помпа за мед“. Административният орган на основание чл.39, ал.1, т.1 от Наредба №10 е извършил административна проверка, въз основа на която е приел, че заявителят не отговарял на условията за плащане, тъй като от писмо на ТД на НАП-Варна, офис Русе, с вх. №РД-12-02-900-1 от 20.07.2022г. по описа на ОДЗ-Разград, се установило, че към 18.07.2022г. Н. Н. има изискуеми публични задължения по смисъла на чл.162, ал.2, т.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), които не били разсрочени.

За да отмени оспорения административен акт първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издадено от компетентен орган, в писмена форма и при посочени в него фактически и правни основания за издаването му. Първоинстанционният съд е счел, че в хода на административното производство органът не изпълнил задължението си да установи всички релевантни за случая факти и обстоятелства, съобразно процесуалното правило на чл.35 АПК. По този начин било допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на оспореното уведомително писмо, което довело и до неправилно приложение на материалния закон. Административният съд анализирал подробно мотивите за издаване на оспорения акт, като е съобразил, че въпреки установеното изпълнително дело срещу Н. Н. за изискуеми публични задължения, административният орган не е събрал доказателства относно вида, възникването и тяхното установяване с влязъл в сила акт на компетентен орган, каквото било изискването в чл.9, ал.1, т.2 от Наредба №10.

Първоинстанционният съд е приел, че задълженията на жалбоподателя за данъци и осигурителните задължения са възникнали въз основа на подадените от него декларации по съответния данъчен закон, но те нямали правната природа на издаден и влязъл в сила акт на компетентен орган с предмет установяване публични задължения. Затова съдът е счел, че не е налице едно от кумулативните условия на чл.9, ал.1, т.2 от Наредба №10, поради което постановеният отказ за плащане на това основание е в противоречие на материалния закон. По тези съображения преценил оспореното уведомително писмо за незаконосъобразно и го отменил. Упражнил правомощието си по чл.173, ал.2 от АПК и върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Обжалваното решение е правилно.

При постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи основания, които да налагат неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, Административният съд – Русе е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила.

Обосновано административният съд е приел, че въпреки позоваването на административния орган на чл.40, ал.2, т.8 във връзка с чл.9 ал.1, т.2 от Наредба №10 и данните за образувано изпълнително дело №200921108/2020г. за събиране на изискуеми публични вземания с взискател НАП, ДФЗ не събрал доказателства относно основанието за възникването и установяването на задълженията. С разпоредбата на чл.9 ал.1, т.2 от Наредба №10 е въведено изискване към лицата, които по програмата могат да кандидатстват за подпомагане, да нямат изискуеми публични задължения по смисъла на чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, към момента на кандидатстване. Видно от приобщени доказателства в хода на административното производство – протоколи от 19.01.2022г. /л.83 и л.84 от първоинстанционното дело/ и протокол от 29.07.2022 г. /л.92 и л.93 от същото дело/ на публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, офис Русе, от тях единствено се установява, че срещу Н. Н. има образувано изпълнително дело № 200921108/2020г. за събиране на изискуеми публични вземания с взискател НАП, но не и техния вида, на какво основания са възникнали и тяхното установяване, съответно влязъл ли е в сила актът на компетентния орган, каквото е изискването на чл.9, ал.1, т.2 от Наредба №10.

По свой почин с определение от 25.10.2022г. административният съд е изискал от трето неучастващо в производството лице - ТД на НАП - Варна, офис Русе, доказателства, които са от съществено значение за спора, а именно данни относно това дали Н. Н. към дата 08.07.2022г. е имал изискуеми задължения по смисъла на чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК, какви по вид са конкретните задължения и какъв е техният размер към 08.07.2022г., на какво основание са възникнали задълженията и установени ли са с влязъл в сила акт на компетентен орган. Въз основа на писмо от 28.10.2022г. на ТД НАП -Варна, офис Русе /л.96 от делото/, съдът правилно е установил, че задълженията на Н. Н. са за данъци и осигурителните задължения, който са възникнали въз основа на подадени от него декларации. Установено е, че няма влязъл в сила акт на компетентен орган за установяване на изискуемите публични задължения по смисъла на чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК, каквото е изискването на чл.9, ал.1, т.2 от Наредбата.

Неоснователно е възражението на касатора, че са изпълнени изисквания на чл.9, ал.1, т.2 от Наредба №10. Административният съд е разгледал много подробно какво означава условието по чл.9, ал.1, т.2 от Наредба №10 „установени с влязъл в сила акт на компетентен орган“ изискуеми публични задължения по смисъла на чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК и обосновано е приел, че това трябва да е стабилен административен акт - ревизионен акт по смисъла на чл.108, ал.1 вр. чл.118 ДОПК или влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане по чл.106 ДОПК или по чл.107 от ДОПК на компетентен орган. Първоинстанционният съд правилно е съобразил, че декларациите не са по правната си природа издаден и влязъл в сила акт на компетентен орган с предмет установяване публични задължения от видовете по чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК. Съгласно чл.105 ДОПК задълженията по декларация, по която задълженото лице самo изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете, определени в съответния закон, а при липсата на доброволно изпълнение тези декларации представляват годно изпълнително основание по смисъла на чл.209, ал.2, т.2 ДОПК. Но задълженията по декларация не покриват условието по чл.9, ал.1, т.2 от Наредба №10 тези задължения да са „установени с влязъл в сила акт на компетентен орган“.

Правилно съдът е преценил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и правното основания на акта. Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен. Затова съдът правилно го е отменил и на основание чл.173, ал.2 от АПК е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АС - Русе е съобразено с материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №36 от 12.12.2022г., постановено по адм. дело №449/2022г. от Административен съд – Русе.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за присъждане на разноски.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ПЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ К. К. п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА