Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: П. П. Членове: АГЛИКА АДА. Х. ДЕКОВА при секретар С. М. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията А. А. по административно дело № 1769 / 2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ, Агенцията/ против решение № 7500/08.12.2022г., постановено по адм. д. № 7315/2022г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлено оспорването на Агенцията срещу Решение № РР-04-44/30.06.2022 г. на директора на Басейнова дирекция “Дунавски район“ за отказ за издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект.

Касаторът, чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Изтъква, че допуснато административно нарушение не е сред основанията за отказ за издаване на разрешително за водоползване. Моли съдебното решение и обжалваният административен акт да бъдат отменени. Претендира разноски.

Ответникът - директорът на Басейнова дирекция Дунавски район - гр. Плевен, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на противната страна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е основателна.

С обжалваното съдебно решение АССГ е отхвърлил оспорването на Агенцията срещу Решение № РР-04-44/30.06.2022 г. на директора на Басейнова дирекция “Дунавски район“ за отказ за издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект - дере, което се намира на водосборния басейн на р.Тученица, с цел на ползването – изграждане на нови системи и съоръжения или реконструкция или модернизация на съществуващи системи и съоръжения за линейна инфраструктура, пресичащи водни обекти-изграждане на нов стоманобетонов правоъгълен водосток 300/250 при км.143 + 412 от АМ „Хемус“, участък 4 от км. 139 +340 до км 167+572.

От фактическа страна, въз основа на приетите писмени доказателства, описани в обжалваното решение, съдът е счел, че трасето на АМ „Хемус“ в съответния участък преминава през ниви и сухи дерета и няма пресичане на река, но в същото време е предвидено да се изградят 12 броя водостоци, като от тях 4 ще са на дерета, а за останалите са направени хидравлични изчисления съобразно хидроложките условия. От обяснителната записка към проектната документация се установява, че във водосборния басейн на р. Тученица се намират 4 броя водостоци, един от които е правоъгълен водосток 300/250, описан по-горе.

Установено е от представените доказателства, че към 21.06.2022г. в дерето на землището на с. Бохот, община Плевен е изграден нов стаманобетонов правоъгълен водосток с ширина - 300 см и височина – 250 см, за който не е издадено предварително разрешително за ползване на повърхностен обект по чл. 46, ал. 1 от ЗВ. Затова на АПИ е издаден АУАН № 1252/05.07.2022 г. за извършено нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Закона за водите.

С оспореното Решение № РР-04-44/28.06.2022г. на директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“, на основание чл. 68, т. 4, вр. чл. 62, ал. 1, т. 3 ЗВ е отказано издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект - дере, на водосборния басейн на р. Тученица, с цел на ползването – изграждане на нови системи и съоръжения или реконструкция или модернизация на съществуващи системи и съоръжения за линейна инфраструктура, пресичащи водни обекти-изграждане на нов стоманобетонов правоъгълен водосток 300/250 при км.143 + 412 от АМ „Хемус“, участък 4 от км. 139 +340 до км 167+572. Мотивите са, че съоръжението е вече изградено, без издадено разрешително по реда на чл. 46, ал. 1, т. 1, буква „б“ ЗВ, както и че е налице несъответствие с изискванията на т. 3 от Решение по ОВОС № 2-2/2015 г. на МОСВ, в което е предвидено като условие при фазата на проектиране да се спазват изискванията на Закона за водите, както и да се проектират допълнителни водостоци в близост до местата в таблица № IV – 1 към решението, технологично изпълними в зависимост от теренните условия, при параметри на водостоците - правоъгълни със сечение минимум 1,5 х1,5 м или тръбни с диаметър 1,5 м.

При така установените факти, от правна страна Административен съд София-град е счел оспорването за неоснователно, като подадено срещу административен акт, постановен от компетентен орган, без съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Съдът се е мотивирал, че макар в основанията за отказ да не се съдържа изрично изискване съоръжението да не е изградено преди издаване на разрешителното, това се подразбира от целта на закона и въведения с него разрешителен режим. Позовал се е и на разпоредбата на чл. 148, ал. 7 ЗУТ, достигайки до извод, че първо трябва да се премахне незаконният строеж, изграден върху проектния участък от АМ “Хемус“ и едва тогава да се процедира към издаване на разрешително за ползване на воден обект; в противен случай би се стигнало до незаконно узаконяване на изграденото вече съоръжение.

Решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон.

Съгласно чл.39 ЗВ използването на водите и водните обекти включва водовземане и ползване на водния обект. Разрешително за ползване на воден обект се издава в случаите, изрично и изчерпателно посочени в чл.46, ал.1 ЗВ, включително за изграждане на нови, реконструкция или модернизация на съществуващи системи и съоръжения за: а) регулиране на оттока; б) линейна инфраструктура, пресичаща водни обекти - аквадукти, мостове, преносни мрежи и проводи и др.

В чл.46а, ал.1 ЗВ изрично е установено, че разрешителното по чл.44 и чл.46 е необходимо условие за одобряване на проекта и за издаване на разрешение за строеж по реда на Закона за устройство на територията. Условията и редът за издаване на разрешителни за водовземане и/или за ползване на воден обект са установени в Глава четвърта, Раздел II от ЗВ. За откриване на процедура за издаване на разрешително кандидатите подават заявление по образец, одобрен от министъра на околната среда и водите, в което се посочват данните, указани в чл.60, ал.1 ЗВ и съответно се прилагат документи, изчерпателно изброени в ал.2. Според чл.60, ал.4 ЗВ когато искането е за издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект за изграждане на нови системи и съоръжения, към заявлението се прилага и инвестиционен проект съгласно изискванията на ЗУТ. Органът, компетентен да издаде разрешителното извършва проверка дали заявлението съдържа изискващите се информация и приложения съгласно обявения образец, отговаря ли съдържанието на приложените документи на изискванията на закона и съответно извършва преценка по чл.62, ал.1 ЗВ, включително за съответствие с изискванията за опазване на околната среда, регламентирани от международни договори и вътрешното законодателство.

Основанията за отказ да се издаде разрешително за водовземане или за ползване на воден обект по смисъла на чл.44 и чл.46 ЗВ, са изчерпателно посочени в чл.68 ЗВ и не могат да бъдат допълвани от административния орган или съда. Основанието, послужило за издаване на процесния отказ е чл.68, т.4 ЗВ вр. чл. 62, ал.1 т.3 ЗВ . При извършване на преценката по чл.62, ал.1 ЗВ административният орган е приел, че искането не съответства на изискванията за опазване на околната среда, регламентирани от международни договори и вътрешното законодателство. Като фактическо основание за отказа е посочено, че при извършената проверка на място било установено, че в дерето е изграден нов водосток, без да е било издадено разрешително за ползване на воден обект по чл.46, ал.1, т.1, б. „б“ ЗВ и не е изпълнено условието по т.3 от Решение по ОВОС №2-2/2015г., отново тъй като е налице вече изградено съоръжение.

Видно от разгледаната нормативна уредба, ползването на повърхностен воден обект чрез изграждане на нови системи и съоръжения или реконструкция или модернизация на съществуващи системи и съоръжения на линейна инфраструктура, пресичащи водни обекти, без издадено разрешително по чл.46, ал.1 ЗВ, не е основание за отказ по смисъла на чл.68, т.4 във вр. с чл.62, ал.1, т.3 ЗВ. За нарушение на забраната за ползване на повърхностен воден обект без основание (т. е. без издадено разрешително) или в отклонение от предвидените в разрешителното условия, законът – чл.200, ал.1, т.2 ЗВ, предвижда налагане на административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ на съответното физическо или юридическо лице и ако последното не подлежи на по-тежко наказание.

Що се отнася до Решение по оценка на въздействието върху околната среда №2-2/2015г., в т.3 от него е залегнало не различно, а повтарящо закона изискване за спазване на предвидения в него разрешителен режим, поради което то не съставлява самостоятелна пречка за отказ за издаване на разрешителното.

Неправилно АССГ се позовава на разрешителния режим за строежите по ЗУТ. Съгласно изричната норма на чл.148, ал.7 ЗУТ разрешение за нов строеж в недвижим имот, в който съществува незаконен строеж, не се издава на лицето, извършило незаконния строеж, докато същият не бъде премахнат или узаконен. Въпросът за законността на строежа обаче не може да бъде разрешаван преюдициално от съда в настоящото дело, а още по-малко от неразполагащия със съответната компетентност директор на Басейнова дирекция.

Разрешителното за ползване на повърхностен воден обект е предпоставка за издаване на разрешение за строеж и за въвеждане на строежа в експлоатация, а не обратното (чл.46а, ал.1 и ал.2 ЗВ). Доколкото процесното съоръжение е вече изпълнено, неговата законност ще бъде преценявана в производството по издаване на разрешение за строеж.

По изложените съображения обжалваното решение е неправилно. Същото следва да бъде отменено, като настоящата инстанция се произнесе по същество и за отмяната на оспорения акт. Преписката следва да бъде върната на административния орган за признасяне по подаденото искане за издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект в съотвествие с дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

При този изход на спора на касатора се дължат разноски за юрисконсултнско възнаграждение в размер на 200 лв., на основание чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и съобразно фактическата и правна сложност на спора.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 7500/08.12.2022г., постановено по адм. д. № 7315/2022г. по описа на Административен съд – София-град.

ОТМЕНЯ Решение № РР-04-44/30.06.2022 г. на директора на Басейнова дирекция “Дунавски район“.

ВРЪЩА преписката на административния орган за произнасяне по подаденото заявление в съответствие с мотивите на решението.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция “Дунавски район“ да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ съдебни разноски в размер на 200 лв.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ

секретар:

Членове:

/п/ А. А. п/ Г. Х. ДЕКОВА