Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Ж. П. Членове: И. А. . КИРОВ при секретар Г. Л. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от председателя Ж. П. по административно дело № 7450/2023 г.

Нивало ЕООД със седалище и адрес на управление София е подало касационна жалба срещу решение №3723/7.06.2023 г. по адм. дело №1658/2022 г. по описа на Административния съд-София град, с което са отхвърлени предявените от него срещу Държавен фонд Земеделие искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди във връзка с отменен като незаконосъобразен административен акт заповед № 03-РД/1996 от 28.05.2018 г., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважат предявените искове и се присъдят разноски.

Държавен фонд Земеделие е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждането на разноски.

Представителят на Върховната прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила.

Върховният административен съд като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна.

Производството е образувано по исковата молба на Нивало ЕООД със седалище и адрес на управление София с която срещу Държавен фонд Земеделие са предявени искове на обща стойност 9 284 210, 94 лева, за присъждане на обезщетения за имуществени вреди, причинени от отменената като незаконосъобразна заповед № 03-РД/1996/28.05.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, както следва: иск за сумата 957 975 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от незаконосъобразно отказана субсидия за проект ИД № 16/04/1/0/00961, с наименование: Закупуване на съвременно оборудване за ферма за водоплаващи птици в село Маноле, община Марица, област Пловдив, ведно с изтеклата върху главницата лихва в размер на 363 261, 25 лева, считано от издаване на незаконосъобразния административен акт до датата на исковата молба, иск за сумата 2 382 564 лева, представляваща обезщетение за неполучена търговска печалба от нереализирани продукции угоени патици за 2019г., 2020г. и 2021г. по бизнес-план на проект с идентификационен номер №16/04/1/0/00961 с наименование: Закупуване на съвременно оборудване за ферма за водоплаващи птици в село Маноле, област Пловдив, ведно със законната лихва от датата на исковата молба; иск за сумата 1 973 928, 39 лева, представляваща обезщетение за неустойка по договор от 23.02.2018 г., сключен с Б. М. ООД, ведно със законната лихва от датата на исковата молба; иск за сумата 3 606 482, 30 лева, представляваща обезщетение за неустойка по договор от 28.02.2018 г., сключен с В. Ф. ЕООД, ведно със законната лихва от предявяването на иска.

Административният съд е установил, че Нивало ЕООД е регистрирано като земеделски производител. Дружеството извършвало дейност по отглеждане на патици в животновъден обект № 4137-0362, находящ се в село Маноле, община Марина, област Пловдив, регистриран на Б. М. ООД. В края на 2016 г. дружеството достигнало минимален стандартен обем на своето стопанство по смисъла на Наредба № 9/21.03.2015 г. за подпомагане на подмярка 4.1. Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материалните активи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. 2020 г.

Нивало ЕООД подало заявление за подпомагане ИД № 16/04/1/0/00961 по подмярка Инвестиции в земеделските стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. 2020 г., с наименование Закупуване на съвременно оборудване за ферма за водоплаващи птици в село Маноле, община Марица, област Пловдив, с обща стойност на проекта 1 915 950 лева. Подпомагането обхващало отпускането на средства за закупуване на технологично оборудване, в размер на 50 % от стойността на проекта или 957 975 лева. Условията и редът за прилагане на подмярката, целите на подпомагането и обхватът на дейностите, изискванията към кандидатите и финансовите условия, с оглед които е кандидатствало Нивало ЕООД, се уреждат от посочената горе Наредба № 9/21.03.2015 г. за подпомагане на подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материалните активи от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 г. 2020 г.

Със заповед № 03-РД/1996 от 28.05.2018 г. изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие отказал финансово подпомагане по заявлението на Нивало ЕООД за сумата 1 915 950 лева.

По жалба на Нивало ЕООД, с решение № 2436/25.11.2019 г. по адм. дело № 1097/2019 г. по описа на Административния съд-Пловдив, влязло в сила на 21.10. 2020 г., заповед № 03-РД/1996 от 28.05.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие била отменена и преписката била изпратена на административния орган за ново разглеждане.

С последваща заповед №03-РД/1996 от 09.07.2021г., издадена от заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие, на Нивало ЕООД отново било отказано финансиране.

С решение № 7883/20.12.2022 г. по адм. дело № 7095/2022 г. по описа на Административния съд-София град, заповед № 03-РД/1996 от 09.07.2021г. била отменена като незаконосъобразна, а преписката била изпратена на административния орган за ново разглеждане. Срещу решението била подадена касационна жалба, по която нямало произнасяне от Върховния административен съд.

С договор за изработка от 04.08.2016 г., сключен между Б. М. ООД като възложител и Нивало ЕООД като изпълнител, възложителят възложил на изпълнителя да отгледа 500 броя патици, предоставени от възложителя в животновъден обект с регистрационен номер 4137-0362, регистриран на името на Б. М. ООД с удостоверение за регистрация на животновъден обект № 1203/03.07.2013 г. в землището на село Маноле. Съгласно анекс №1 към договора от 04.08.2016 г. възложителят предоставил на изпълнителя 500 броя патици, на цена 2,20 лева за брой,

С договор за доставка на отгледани птици от 23.02.2018 г. , сключен между Нивало ЕООД и Б. М. ООД Бизнес парк Маноле ООД се задължило да доставя на Нивало ЕООД по 93 120 броя отгледани патици за угояване годишно за срока на договора, на равни партиди по 3 880 броя, съгласно съгласуван между страните график. Общата стойност на сключения договор е 4 693 248 лева, при единична цена за един брой отгледана патица 16, 80 лева без ДДС.

С уведомление от 16.01.2019 г., Бизнес парк Маноле ООД прекратило сключения договор и поискало да му бъде заплатена неустойка в размер на 1 642 636, 80 лева.

С решение от 29.09.2020 г. на Арбитражен съд Ad hoc, Нивало ЕООД е осъдено да заплати на Б. М. ООД сумата 1 642 636, 80 лева и сумата 218 579, 44 лева, представляваща мораторна лихва за периода 22.01.2019 г. 14.05.2020 г.

Със споразумителен протокол от 15.01.2021 г., подписан от Нивало ЕООД и Бизнес парк Маноле ООД, чрез прихващане на насрещни задължения на двете дружества - в размер на 1 973 928, 39 лева на Нивало и 2 000 000 лева на Б. М. ООД - задълженията били погасени до размера на по-малкото от тях.

На 28.02.2018 г. Нивало ЕООД сключило договор с В. Ф. ООД, съгласно който Нивало ЕООД следвало да достави на В. Ф. ООД в периода 15.01.2019 г. 15.01.2022 г. 272 376 угоени патици за клане по уговорен между страните график.

Тъй като Нивало ЕООД не изпълнило доставките В. Ф. ООД прекратило договора от 28.02.2018 г. и поискало да му бъде заплатена неустойка в размер на 2 273 760 лева.

С решение на Арбитражен съд Ad hoc, уговорен с нарочна клауза по сключените договори за доставка, Нивало ЕООД е осъдено да заплати на В. Ф. ООД сумата 2 273 760 лева. Със споразумителен протокол от 10.03.2021 г. задължения на Нивало ЕООД към В. Ф. ООД в размер на 2 000 519 лева били погасени чрез прихващане.

Съгласно заключението на допуснатата по делото икономическа експертиза Нивало ЕООД е извършвало дейност по отглеждане и продажба на патици през 2016 година и 2017 година. За 2016 година дружеството отчело приходи 22 500 лева, за 2017 година лева - 15 000 лева. В оборотните ведомости за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. не е отразено извършването на дейност по отглеждането и продажбата на патици от Нивало ЕООД

Според заключението на допълнителна счетоводна експертиза размерът на печалбата на дружеството за 2019, 2020 и 2021 година е съгласно предвидения в представения от Нивало ЕООД бизнес-план. При увеличение на размера на видовете разходите поради инфлация и индексация, прогнозните финансови резултати за дружеството са загуба за 2019 г., 2020 г. и 2021 г.

Въз основа на тази фактическа обстановка административният съд приел, че предявените искове са неоснователни. Макар да бил издаден незаконосъобразен административен акт, с който на ищеца било отказано финансиране, липсвала пряка причинна връзка между отменения административен акт и претендираните от ищеца имуществени вреди. Отмяната на акта и връщането на преписката за ново разглеждане не означавало признаване или възникване на спорното материално право. Не следвало да се обсъждат представените писмени доказателства по подаденото от ищеца заявление за подпомагане по подмярка 4.1 Инвестиции в земеделските стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. 2020 г., тъй като исковият съд не можел да се произнесе относно правото на ищеца на финансово подпомагане. Без обаче това право да е възникнало, не можело да се приеме, че ищецът е понесъл вреди, подлежащи на възмездяване.

По отношение на исковата претенция за претърпяна загуба в размер на 1 973 928, 39 лева заради заплатената неустойка по договора от 23.02.2018 г. с Б. М. ООД и претърпяна загуба в размер на 3 606 482, 30 лева заради заплатената неустойка по договора от 28.02.2018 г., сключен с В. Ф. ЕООД, съдът отбелязал, че те се основават на частни документи без достоверна дата. Не можело да се счита, че договорите са сключени, за да бъдат реално изпълнени. Обстоятелствата сочели, че уговорените неустойки са привидни, в несъответствие с присъщите на неустойката функции да обезпечи изпълнението на договора и да обезщети при неизпълнение изправната страна. Държавата не следвало да носи отговорност при положение, че ищецът поел задължения, които не бил в състояние да изпълни, и се е съгласил на заплащането на неустойки в значителен размер, както и за възможност за правна защита на търговския си интерес пред едноинстанционен арбитражен съд.

Административният съд счел за неоснователна и претенцията за пропусната полза в размер на 957 975 лева, представляваща неизплатената субсидия по проект идентификационен номер № 16/04/01/00961, по изложените по-горе съображения за липса на вреда при неприключило административно производство.

При отсъствието на предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ административният съд отхвърлил исковете на Нивало ЕООД срещу Държавен фонд Земеделие.

Касационната инстанция намира, че решението се основава на логични и правно издържани мотиви, които обосновават направения извод по същество за отхвърляне на предявените искове.

Административният съд законосъобразно е приел, че установените по делото факти не обуславят присъждането на търсените от ищеца обезщетения на основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Събраните доказателства не сочат, че в периода 2018 г. - 2021 г. Нивало ЕООД е извършвало реална дейност на земеделски производител и че е понесло имуществени вреди от незаконен административен акт. За дейността на ищеца за този период са съставяни частни диспозитивни документи с цел да се докаже настъпването на вреди от отказаното на ищеца подпомагане, каквито обаче обективно не са настъпили.

Твърдените от ищеца вреди, произтичащи от неизпълнение на договорни задължения, не подлежат на обезщетяване и поради отсъствието на причинно-следствена връзка между тях и отменения административен акт. Не е доказано, че инвестирането на средства в такъв размер, чието отпускане зависи от издаването на още административни актове, би позволило на ищеца да създаде нова ферма, да изпълни сключените договори и да постигне печалбата, предмет на една от исковите претенции .

Дружеството е кандидатствало за финансово подпомагане с инвестиционно намерение за отглеждането на 500 патици в животновъден обект, който е регистриран от друго юридическо лице. Същевременно е сключило е договори, с които е поело задължения, многократно надхвърлящи производствения и инвестиционния му капацитет, което е индикация за липса на намерение тези договори да бъдат изпълнени. Договорите, които нямат достоверна дата, са сключени преди издаването на заповед № 03-РД/1996 от 28.05.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. Както в исковата молба, така от представените от ищеца доказателства не е изяснено по какъв начин отказът на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие би повлиял върху производствената дейност в регистрирания на друго лице животновъден обект, при положение, че - според твърденията на ищеца-неговата дейност по отглеждането на патици, считано към момента на подаване на заявлението за подпомагане до Държавен фонд Земеделие, вече е била започнала. Кандидатът е внесъл инвестиционен проект за закупуване на съвременно оборудване за ферма на водоплаващи птици, което означава, че той е разполагал с основното оборудване, необходимо за отглеждането на патици, и е могъл да осъществява производствена дейност. Нивало ЕООД е обявило, че извършва дейност в регистриран на Бизнес парк Маноле ООД животновъден обект. За да получи регистрация, обектът следва да отговаря на ветеринарномедицинските изисквания съгласно Наредба № 44 от 20 април 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, от което следва, че ползваният по твърдения на ищеца обект е разполагал с всичко необходимо за отглеждане на селскостопански животни. Това опровергава тезата на ищеца, че фермата му, която тепърва е щял да изгражда, не е заработила поради отказаната му субсидия, на която разчитал, за да извършва дейността. Очевидно, че продукцията, за която Нивало ЕООД е сключило договори, не би могла да бъде произведена във ферма, която още не е изградена.

Касационната инстанция споделя и преценката на административния съд, че неоснователността на предявените искове се извежда и отсъствието на реално възникнали вреди за имуществото на ищеца в условията на неприключило административно производство към момента на подаване на исковата молба. След отмяната на заповедта на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие преписката е изпратена на административния орган за ново разглеждане, в хода на което органът има право на свободна преценка относно решението, което трябва да вземе. Отмяната на акта не означава, че Нивало ЕООД е имало право на подпомагане, което не е признато и упражнено само поради допуснатото от административния орган нарушение, послужило за отменително основание. Висящността на административното производство, което не е приключило с влязъл в сила административен акт, не създава положение на правна сигурност, от което съответният субект може да се ползва. Поради това, а и с оглед всички, установени по делото, обстоятелства, включително от факта, че изплащането на средства от финансово подпомагане на земеделските производители изисква да бъдат издадени и други административни актове, не може да се приеме, че Нивало ЕООД е пропуснало да реализира ползи и е претърпяло финансови загуби по причина на отменената заповед на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие.

Данните за по-нататъшното развитие на административното производство, образувано по подаденото от Нивало ЕООД заявление за подпомагане ИД № 16/04/1/0/00961, подкрепя направения от административния съд извод. Служебно, а и публично известен факт е, че с обявеното на сайта на Върховния административен съд решение № 11724/29.11.2023г. по адм. дело №2254/2023 г. е отменено решение № 7883/20.12.2022 г. по адм. дело № 7095/2022 г. по описа на Административния съд-София град и жалбата на Нивало ЕООД срещу заповед №03-РД/1996 от 09.07.2021г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие е отхвърлена, което означава, че с влязъл в сила административен акт на ищеца е отказано финансовото подпомагане, неполучаването на което е послужило като основание за предявяването на исковете.

В мотивите на решението на Върховния административен съд е посочено, че инвестиционното намерение на Нивало ЕООД предвиждало ползването на животновъден обект, но за да се извършва дейност по отглеждането на животни, е необходимо дружеството да има регистрация по чл. 137, ал.1 от Закона за медицинската ветеринарномедицинска дейност. Регистрирането на животновъден обект №4137-0362 от Б. М. ООД не давало право на Нивало ЕООД да извършва селскостопанска дейност, както и не доказвало стандартен производствен обем на стопанството на ищеца, за да има основание той да бъде подпомаган по схемите и мерките за директни плащания. Фактите, интерпретирани в решението на Върховния административен съд, сочат, че ищецът не е имал не само право на подпомагане, а и право да извършва съответната селскостопанска дейност.

Административният съд е приложил точно материалния закон, като е приел, че фактическият състав на чл.1, ал.1 ЗОДОВ не е осъществен, и е отхвърлил предявените искове. Постановеното от съда решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съгласно чл.10, ал.2 ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството

В зависимост от изхода на делото в полза на Държавен фонд Земеделие следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение. Налице са обаче обстоятелства, които обуславят присъждането на адвокатското възнаграждение в редуциран размер.

Преди обявяването на делото за решаване ответникът е представил списък на разноски заедно с договор за правна помощ, фактура и платежен документ, от който е видно, че Държавен фонд Земеделие е заплатило на Адвокатско дружество Станков, Тодоров, Хинков и Спасов възнаграждение с ДДС за процесуално представителство пред касационната инстанция в размер на 196 695,79 лева. Адвокатското дружество е определило за явяване по делото трима адвокати - адвокат М. С., адвокат Т. Т. и адвокат И. Г.. Защитата пред първата и пред втората инстанция е осъществена от адвокатите М. С. и И. Г..

През втората инстанция адвокатите Станков и Големанова са изготвили писмен отговор на касационната жалба и са се явили заедно на едно от проведените три съдебни заседания. На две от насрочените съдебни заседания не е даден ход на делото. На заседанието, проведено на 17.04.2024 г., на което делото е обявено за решаване, се е явила само адвокат Големанова, която е пледирала по същество.

Независимо от отхвърлянето на касационната жалба, на ответника не се дължат разноски в размер на пълната заплатена сума от 196, 695, 79 лева за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.78, ал.3 ГПК, приложим субсидиарно, ответникът има право на разноски, в това число на заплатеното възнаграждение за един адвокат, а в случая защитата е осъществена от двама адвокати. В договора за правна помощ не е уточнено, че платената от Държавен фонд Земеделие сума представлява възнаграждението на един адвокат.

Макар касационният жалбоподател да не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, касационната инстанция намира, че възнаграждението, платено от насрещната страна за защита пред Върховния административен съд, е прекомерно спрямо действителната фактическа и правна сложност на делото и извършената правна работа. Независимо от изхода на спора, не може да не бъде отчетен предметът на делото, водено срещу държавата с искане за обезщетяване на вреди от незаконна административна дейност. Възнаграждението за правна помощ, заплащано от юридическите лица, ответници по предявени срещу държавата и общините искове, които разполагат и с назначени на трудов договор юрисконсулти, категорично не може да е прекомерно, за да не води до възлагането на значителна финансова тежест върху лицата, които са потърсили защита на правата си в съда, както и да не въздейства обезкуражаващо на тези от тях, които възнамеряват да го сторят. Възможностите за заплащане на значителни суми за адвокатско възнаграждение от страна на държавата, която е длъжна да защити обществения интерес по най-добрия начин, но и да държи сметка, че разходва публичен ресурс, са несравнимо по-големи от тези на всеки гражданин или организация. Ако платените адвокатски възнаграждения не отговарят на критериите за справедливост и обоснованост, както предвижда чл. 36, ал.2, предл.2 от Закона за адвокатурата, те биха могли да се използват като средство за натиск или като вид санкция на другата страна, за това, че е образувала делото. Подобен подход неизбежно води до изкривяването на значими за функционирането на демократичното общество отношения, свързани с достъпа до съд и с възможностите за постигане на ефективна защита на признати от закона права и интереси.

В случая следва да бъде отчетено, че пред първата инстанция, в която са събирани доказателства, Държавен фонд Земеделие е договорил и заплатил като адвокатско възнаграждение сумата 44 859,16 лева, която е присъдена от първоинстанционния съд. При значително по-малък обем правна работа в касационната инстанция и при решено в полза на публичната институция дело, заплатеното от Държавен фонд Земеделие адвокатско възнаграждение е четирикратно по-високо.

В съответствие с тълкуването в решението от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз адвокатското възнаграждение, според което съдът може да намали договореното адвокатско възнаграждение, независимо от нормативно установения минимум, заплатеното от Държавен фонд Земеделие за касационната инстанция, следва да бъде намалено и на страната да се присъдят разноски в размер, съответстващ на работата на един адвокат и на обема на извършената правна работа, или сумата 22429, 58 лева, представляваща половината от договореното и заплатено за защита пред първата инстанция адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №3723/7.06.2023 г. по адм. дело №1658/2022 г. по описа на Административния съд-София град.

ОСЪЖДА Нивало ЕООД със седалище и адрес на управление София, ЕИК 204046068, да заплати на Държавен фонд Земеделие разноски в размер на 22429, 58 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА

/п/ ЮЛИЯН КИРОВ