Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията Р. Л. по административно дело № 1850 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ (О „ОД“) – София, в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), чрез главен юрисконсулт Д. А., срещу Решение № 132 от 09.01.2023 г., постановено по адм. д. № 6892 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2021 г. С обжалваното съдебно решение е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № ФК-С1121-615786 от 23.06.2021 г., издадена от настоящия касационен жалбоподател, с която на „Софармаси 47“ ЕООД е наложена ПАМ „запечатване на търговски обект“ и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

В касационната жалба се поддържа становище за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се предимно доводи по същество на спора, като се акцентира на това, че в оспорената заповед са налице всички фактически и правни основания, послужили за издаването й, а 14-дневният срок на действие на мярката е обоснован. Излагат се подробни съображения за приложимост на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС в конкретния случай. Предвид всичко изложено в касационната жалба се иска отмяната на обжалваното съдебно решение като неправилно и постановяване на друго по същество на спора, с което жалбата срещу спорната ЗНПАМ да се отхвърли. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа жалбата, а по същество моли да бъде уважена.

Ответникът – „Софармаси 47“ ЕООД оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор и моли за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. В случай на отмяна на обжалвания съдебен акт, моли за изменяне на срока, за която е наложена ПАМ до минимално определения по закон. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация се представлява от упълномощен юрисконсулта, който оспорва касационната жалба, а по същество моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е била ЗНПАМ № ФК-С1121-615786 от 23.06.2021 г., с която на „Софармаси 47“ ЕООД е наложена ПАМ „запечатване на търговски обект“ – аптека „Сейба“, находящ се в гр. София, ул. „Г. С. Р.“ № 51, стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а) и чл. 187, ал. 1 ЗДДС.

Първоинстанционният съд е съобразил от фактическа страна, че оспорената ЗНПАМ е издадена във връзка извършени нарушения на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, състоящи се в неиздаване на фискални касови бонове при извършени 9 (девет) покупки на 01.04.2021 г. от монтираните в обекта три броя фискални устройства, всички модел „ФПр FP-2000“, с ИН на ФУ: DT 510978, DT511035 и DT511037, регистрирани в НАП на 25.07.2019 г., които са били работен режим към момента на проверката. В обекта имало налични и два броя ПОС устройства на „Банка ДСК“. Съдът взел предвид и приел за установени констатациите, че на 30.04.2021 г. в обекта е извършена проверка във връзка с нарушенията. Изискани са разпечатки от двете налични ПОС устройства за дата 01.04.2021 г. и КЛЕН от трите ФУ в диапазона от 08.00 ч. до 14.00 ч. на същата дата. На 04.06.2021 г. изисканите документи били представени от проверяваното дружество и извършените на 01.04.2021 г. девет броя нарушения са установени: на първото ПОС устройство не били отчетени продажби на обща стойност 95,41 лв., а на второто не били отчетени продажби на обща стойност – 98,53 лв. Не били издадени и ръчни касови бележки от кочан. При проверка на паспортите на трите налични ФУ липсвали данни за ремонт.

Установените обстоятелства са отразени в протоколи за извършена проверка № 0040158/30.04.2021 г. и № 1627413/04.06.2021 г. За констатираните нарушения бил съставен и Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от 09.06.2021 г., който е връчен в същия ден на упълномощен представител на дружеството. Актът бил подписан с възражение, че на 01.04.2021 г. е имало технически проблем с ползвания в обекта специализиран софтуер за продажби - програмния продукт (ПП) „Фармастар“, а продажбите били отразени след 14.00 ч. на същия ден, след отстраняване на проблема.

Въз основа на така установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд приел, че оспорената ЗНПАМ е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма и при спазване на процесуалния ред, но в противоречие с материалния закон и с неговата цел, поради което намерил жалбата за основателна.

За да отмени заповедта, съдът приел, че с оглед събраните по делото доказателства, са направени правилни фактически установявания относно наличието на извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Като формална и неправилна квалифицирал преценката на административния орган досежно определения 14-дневен срок, за който е наложена ПАМ. Определил мотивите му в тази връзка като хипотетични, абстрактни и лишени от конкретика. Според съда те не отчитат нито характера на извършеното нарушение, нито цялостното фискално поведение на търговеца. Приел, че не е била извършена пропорционална преценка между степента на засягане интересите на дружеството и охраната на обществения интерес в областта на данъчното отчитане. В този смисъл формирал извод, че в случая защитата на обществения интерес и на общите цели и положения в тази област не би била постигната с определянето на такава продължителност на срока на ПАМ, а срок по – малък от 14 дни би бил в пълно съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. От гледна точка на конкретиката на случая и при съобразяване на практиката, съдът формирал извод, че в случая с наложената ПАМ няма да се постигне целта на закона, което може да стане с налагането на имуществена санкция. Изрично посочил, че със запечатването на обекта за срок от 14 дни би се затруднила дейността на настоящия ответник по касация и биха му били причинени вреди от сериозен характер предвид спецификата на предлаганите стоки. По тези съображения първоинстанционният съд отменил спорната ЗНПАМ и присъдил разноските по делото съобразно изхода на спора.

Решението е валидно, допустимо и правилно при съобразяване и на изложеното по – долу:

Установената по делото фактическа обстановка правилно е възприета от първоинстанционния съд. Тя е точно, логично и последователно възпроизведена в обжалвания съдебен акт и е обоснована на приобщените по делото доказателства. Съдът е издирил правилно приложимия към спора материален закон. Спорът между страните касае правилността на изводите на първоинстанционния съд относно несъответствието на наложената ПАМ с материалния закон и с целта на закона.

Изводите на съда за несъответствието на наложената ПАМ с тежестта на нарушението и несъобразяването й с принципа на пропорционалност съответстват на приетото от Съда на Европейския съюз в Решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21. Съгласно диспозитива на посоченото решение е прието, че член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

От приложените в административната преписка по издаване на ЗНПАМ документи, се установява, че във връзка със съставения на „Софармаси 47“ ЕООД АУАН е издадено и Наказателно постановление № 610922-F615786/12.11.2021 г. То е влязло в сила на 12.12.2022 г., което се установява от Решение № 7593 от 12.12.2022 г., постановено по адм. д. № 8475 по описа на АССГ за 2022 г., представено в касационното производство. Същото следва да бъде взето предвид от настоящия състав, доколкото е свързано с преценката по чл. 218, ал. 2 АПК, която е дължима от настоящия съд при извършване на касационен контрол на обжалваното съдебно решение. С посоченото наказателно постановление на настоящия ответник по касация са наложени девет административни наказания – „имуществена санкция“ в размер на по 500,00 лв. за нарушенията, във връзка с които е издадена и оспорваната ЗНПАМ. При съобразяване приетото от Съда на Европейския съюз в цитираното по – горе решение тези факти следва да бъдат взети предвид. Безспорно е, че в случая по отношение на „Софармаси 47“ ЕООД са били предприети мерки за налагане на имуществена санкция с влязъл в сила акт – НП, оспорването срещу което е отхвърлено, а то – потвърдено, именно във връзка с фактите, дали основание на административния орган да предприеме спорната ПАМ.

Въз основа на гореизложеното и доколкото не се установи наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното съдебно решение, като валидно, допустимо и правилно по резултата си, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно, а това на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство следва да се уважи като му се присъди сума в размер на 150,00 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. Първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 132 от 09.01.2023 г., постановено по адм. д. № 6892 по описа на Административен съд София - град за 2021 г.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Софармаси 47“ ЕООД, с [ЕИК] сума в размер на 150,00 (сто и петдесет) лв. за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА