Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Д. Членове: С. В. С. Р. при секретар И. И. и с участието на прокурора К. К. изслуша докладваното от председателя И. Д. по административно дело № 1811 / 2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на П. Г., действащ лично и като представляващ ЕТ П. Г. З. против решение № 1813 от 02.11.2022 г., постановено по адм. д. № 83/2022 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът кметът на О. Б. в писмено становище, оспорва касационната жалба.

Ответникът И. Е. не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. Благоевград отхвърля жалбата на ЕТ П. Г. З. представляван от П. Г. против заповед № 2716/16.12.2021 г. на кмета на О. Б. с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж масивен търговски обект, изграден в ПИ с идентификатор 04279.612.222 по КК на гр. Благоевград, с извършители И. Е. и ЕТ П. Г. З.

Решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.

Незаконосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Неправилно съдът приема, че при издаването на обжалвания административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От събраните по делото доказателства е установено, че заповедта е издадена в нарушение на изискванията на чл. 35 и чл. 36 АПК, като не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и административния орган не изпълнява задължението си да събере относимите доказателства, което обосновава допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По делото по несъмнен начин е установено, че процесния строеж е изграден въз основа на одобрени строителни книжа, а именно протокол за отстъпване право на строеж и отдаване под наем на общинска земя; виза за проектиране; одобрен архитектурен проект; разрешение за строеж; протокол за определяне на строителна линия и ниво и работен проект, одобрен от главния архитект на О. Б. Строителната документация е издадена на основание чл. 197 ЗТСУ ( отм.) - строеж с временен характер. Съгласно 50а ПЗР на ЗИД на ЗТСУ (отм.) разрешенията за строеж и одобрени проекти за постройки, изградени върху държавни и общински терени, без да са предвидени по действащите подробни градоустройствени планове, но са били допустими като временно строителство по реда на отменената ал. 4 на чл. 120 от Правилника за приложение на Закона за териториално и селищно устройство (Постановление № 500 на Министерския съвет от 1997 г., ДВ, бр. 6 от 1998 г.) към момента на разрешаването им, губят действие по право след изтичането на срока, за който са разрешени, но не по - късно от три години от влизането в сила на изменението и допълнението на Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (ДВ, бр. 6 от 1998 г.), а съгласно ал. 2 на този параграф строежите по ал. 1 се премахват по реда на чл. 160 на ЗТСУ (отм.), т. е. по реда за премахването на незаконни строежи. Тази разпоредба е действаща до 2001г. до влизането в сила на ЗУТ, като съдържанието й е възпроизведено в 17 от ПР на ЗУТ. Следователно 50а ПЗР ЗИД ЗТСУ е приложим, съответно редът по чл. 160 ЗТСУ, до момента на действие на тази разпоредба, а след това е приложима разпоредбата на 17 ПР на ЗУТ в сила от 02.01.2001г., с която е допуснато предаването на траен градоустройствен статут на такива обекти при определени условия, както и редът за евентуалното им премахване. Действително разпоредбата на чл. 197 ЗТСУ (отм.) дава възможност за разполагане на обществени места на други съоръжения, които не са строежи по смисъла на чл. 315 ППЗТСУ (отм.- редакция ДВ бр. 53/87г.) - павилиони, будки, бунгала и други, за които не се е изисквало издаване на строителни книжа. Наличието на издадени строителни книжа, както е в настоящия случай, въпреки посочената разпоредба, обуславя извод, че е разрешен строеж от вида на тези по чл. 315 ППЗТСУ (отм. и в посочената редакция, в сила към датата на издаването на строителните книжа). За такива строежи, които са незаконни и при действието на ЗУТ, редът за премахването им е по чл. 225 ал. 1 (в този смисъл решение № 5008 от 09.04.2013г. по адм. д. № 2427/2013г. на ВАС). В случая това обстоятелство не е установено по безспорен начин, тъй като при издаване на заповедта административният орган не установява всички относими към спора факти и обстоятелства, за да се направи извод дали процесния строеж е незаконен по смисъла на чл. 225 ал. 1 вр. ал. 2 т. 1 и 2 ЗУТ. От събраните по делото доказателства, в т. ч. и заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че процесния строеж е изграден въз основа на одобрени строителни книжа, поради което не е налице хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за издаване на оспорената заповед. Установено е, че ПУП не е изменян и строежът, въз основа на одобрените строителни книжа, е изграден в терен, отреден за озеленяване. Установено е също, че жалбоподателят, ведно с други лица с подобни обекти започват процедура по 17 ал. 2 ПР на ЗУТ, във връзка с което е налице и постановено съдебно решение № 13 от 20.07.2010г. по адм. д. № 491/2004г., с което е отменен мълчалив отказ за произнасяне по заявленията за придаване на траен градоустройствен статут за обекта и други такива в съседство, което съдебно решение не е изпълнено и по отношение на което искане и в момента са налице висящи съдебни спорове, а именно адм. д. № 1041/2022г. и адм. д. № 1143/2022г. на АС гр. Благоевград относно мълчаливи откази за изменение на действащия ПУП в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение. Следователно при постановяване на оспорената заповед административният орган не изяснява всички факти и обстоятелства от значение за спора, не взема предвид наличието на стартирали производства във връзка с поисканото изменение на действащия ПУП за придаване на траен градоустройствен статут на обектите и съответно наличието на висящи съдебни спорове в тази връзка, както и не събира относимите доказателства във връзка с приложимостта на 17 ПР ЗУТ, която разпоредба пък е относима към установяването или не на наличието на правното основание по чл. 225 ал. 2 т. 1 ЗУТ. От изложеното следва, че при постановява на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до противоречие на заповедта с материалния закон. Следователно обжалваната заповед е незаконосъобразна, а като прави извод в обратния смисъл Административен съд Благоевград постановява решение в нарушение на материалния закон, което следва да се отмени, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което обжалвания административен акт да се отмени.

Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди О. Б. да заплати на П. Г. сумата 3240 лв., от която 2550 лв. уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, 190 лв. заплатени държавни такси и 500 лв., заплатено възнаграждение за вещо лице.

Възражението на ответника по касация кмета на община Благоевград за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на касатора е неоснователно, тъй като договорените и платени възнаграждения са в минималния размер по чл. 8 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение за представителство по дела по ЗУТ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1813 от 02.11.2022 г., постановено по адм. д. № 83/2022 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград и вместо него ПОСТАНОВЯВЯ:

ОТМЕНЯ заповед № 2716/16.12.2021 г. на кмета на О. Б.

ОСЪЖДА О. Б. да заплати на П. Г., [ЕГН] сумата 3240 лв. (три хиляди двеста и четиридесет лева), представляваща направени по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА

/п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ